мрака, и рече гърлено:
Нямаш представа колко съм копняла за този миг, любими.
— Аз те сънувах, скъпа моя любов. — Очите му я изгаряха с желание. — Мечтах за тебе в самотната тишина на нощта.
Изражението му я изпълни с желание, чувстваше, че думите му бяха искрени.
Докато си разменяха цветистите реплики, Стивън я изправи и я премести леко така, че публиката да вижда ясно лицето й. Розалинд си помисли, че ако на негово място беше Едмънд, той щеше да се постарае към публиката да бъде обърнат неговият благороден профил, а тя да се озове с гръб към нея. Но Стивън не изгаряше от типичната за повечето артисти жажда за внимание.
Тя потърка нежно буза в лицето му, неспособна да прецени доколко действията й бяха игра и доколко — истина.
— Обещай, че няма да ме забравиш, любими…
— Как бих могъл да забравя подобна нежност, подобна страст?
Целувката му можеше да разтопи и камък. Тя й отвърна. В този момент Томас изрева:
— Пусни най-сетне тази жена, подли херцоже!
Двамата актьори подскочиха, сякаш ги бяха залели с леденостудена вода, и това бе само отчасти игра. Младата жена усети как цялото тяло на партньора й се напрегна, след това се отпусна, когато вдигна поглед и видя качващият се на сцената Томас, съпроводен от двама слуги, чиито факли трябваше да осветят тъмната беседка.
— Това е архиепископът! — извика ужасено той. После се вгледа в жената в обятията си. — И Етел! — Отскочи назад, сякаш тя внезапно се бе превърнала в пепелянка. — Уличница! Как смееш да ме мамиш! Какво си сторила с моята обожавана Анабел?
Точно в този момент влязоха Джесика и Уил Ландърс, хванати за ръце и видимо много доволни от себе си. Архиепископът заяви гръмко, че току-що бе оженил младата двойка. А заради злия си нрав херцогът трябвало да бъде предаден на палача и екзекутиран.
Розалинд падна на колене пред Томас и вдигна в драматичен жест стиснатите си длани.
— Моля ви, ваше преосвещенство, пощадете живота на моя любим! Той наистина е грешил, но сърцето му не е зло. Страда само от прекалено много богатство и власт!
Последното изречение винаги бе разсмивало публиката, която в по-голямата си част радушно би приела да страда от прекалено голямо богатство и власт. После младата жена се обърна към неверния си любим.
— Не мога да те накарам да ме обикнеш… Но, скъпи мой херцоже, целувките ми не ти ли харесаха, когато ме мислеше за друга?
Стивън потрепери драматично и вдигна очи към небето. След дълго, напрегнато мълчание, той отговори:
— Да, наистина ми харесаха, Етел. — Хвана я за ръката и я накара да се изправи, изражението му беше образец на разкаяние. — Прости ми, вярна моя любовнице, за начина, по който се държах към теб. Не ме забравяй, когато ме постигне съдбата, която заслужавам.
След това й целуна ръка, много ефектен сценичен трик, за който се бе сетил сам. Поне Розалинд сметна така. Усети целувката до върховете на пръстите на краката си.
Задоволен от разкаянието на херцога, архиепископът му даде прошка и веднага го ожени за Етел. Джесика вече отвори уста, за да запее закачливата финална песничка, когато се чу вик:
— По дяволите!
Всички се обърнаха, за да видят как Едмънд Честърфийлд затръшна вратата и тръгна по средната пътека в залата към сцената.
— Как смееш да даваш моята роля на този… на този безполезен дилетант. Нямаш право!
Погледът, който хвърли към Стивън, беше убийствен.
— По традиция на актьорите не се отнемат ролите, с които са свикнали, но само ако изпълняват задълженията си — отвърна сухо Томас. — Но ти прекали с отсъствията си по време на репетиции.
Розалинд знаеше, че баща й ще прости на Едмънд, ако той се извини за закъснението си. Вместо това обаче младият мъж избухна:
— Ти… ти, тщеславен, жалък стар тиранино! Тъй като ти самият все не можеш да си запомниш репликите, изискваш непрестанни репетиции, за да малтретираш по-добрите актьори. Завиждаш ми, тъй като си се провалил напълно като артист и единственият ти шанс за оцеляване е бил да създадеш собствена трупа!
Томас и Мария пребледняха, останалите актьори зяпнаха, а лицето на Джесика придоби убийствено изражение. Розалинд направи стъпка към баща си в желанието си да го предпази от жестоките, незаслужени обиди, защото знаеше колко много го нараняват те.
— Имаш маниери на кутре, което още не е научено да ходи по нужда само навън, Честърфийлд — заяви сухо Стивън. — Томас Фицджералд е един от най-добрите актьори, които е виждала Англия. Ако не признаваш авторитета му, поне уважавай таланта му. Наистина за това трябва да имаш поне малко честност.
Сега бе ред на Едмънд да пребледнее.
— Самонадеян паразит! Видях как се промъкна с хитрост в нашата трупа, но изобщо не те бива за актьор. Видях и как се увърташ около Джесика. Но тя никога няма да се хване с един стареещ развратник като теб!
Розалинд стисна юмруци, изпълнена с инстинктивното желание да се нахвърли отгоре му. Как смееше този човек да говори толкова злобни и неверни неща!
Стивън умееше да се владее, а и нямаше актьорски амбиции, така че обидите не го смутиха ни най- малко. Нещо повече, той се усмихна лекичко:
— Страхувам се, че не можеш да кажеш нещо, с което и ме разстроиш, мистър Честърфийлд. Нямам никакво желание да бъда артист, нито пък съм се навъртал около Джесика, както се изрази най-вулгарно. — Хвърли ироничен поглед към Розалинд. — И наистина остарявам. Всички остаряваме. Изкриви устни. — Това е по-добрият вариант; и ти не би предпочел неговата алтернатива, нали?
Побеснял дотолкова, че да изгуби изцяло контрол, Едмънд отсече:
— Чашата преля! Напускам още днес. Управителят на Кралския театър в Бат отдавна ме умолява да се присъедини към неговата трупа, но от лоялност останах при тази безнадеждна групичка пътуващи бездарници. — Завъртя се на пети и заяви с треперещ глас: — Бъдете проклети всичките.
Направи десетина крачки към вратата, преди Стивън да наруши напрегнатото мълчание, като рече сухо:
— Човек не може да му отрече, че се оттегля с достойнство.
От напрежението не остана и следа, тъй като всички присъстващи се разсмяха. Едмънд им отправи един последен вбесен поглед и изскочи от залата.
Когато смеховете утихнаха, Томас каза:
— Изобщо не съжалявам, че няма да работим повече наедно, и това е самата истина. Момчето има известен талант, но е страшно недисциплинирано.
Джесика изсумтя презрително и допълни:
— Плюс маниерите на кутре, което още не е научено да ходи по нужда само навън.
Томас въздъхна; този път в него заговори загриженият театрален директор:
— Неговото напускане обаче ни поставя в непривична ситуация. — Събра за момент вежди. После погледна към Стивън. — Ела да пийнем по чаша в хана. Бих искал да поговоря с теб.
Стивън се съгласи, макар и леко притеснен. Розалинд ги проследи намръщено с поглед, като се питаше какво ли ще му каже баща й.
Глава 9
