Херцогът докосна нежно бузата й.
— Радвам се, че съм ти доставил удоволствие.
Сърцето й се сви болезнено при мисълта, че една от причините Стивън да избере котенцето, бе да й достави някакъв източник на утеха през идващите трудни месеци. Беше толкова добър, И достоен за любов.
Сведе очи, за да не му позволи да види обзелите я чувства, взе животинчето от рамото си и го постави на леглото. То подскочи върху кувертюрата, вирнало във въздуха късата си пухкава опашка.
Вратата се отвори. Влезе Мария, величествена в синята рокля, която носеше, когато изпълняваше ролята на кралица. Алоишъс пристъпваше кротко до нея. Но щом подуши котенцето, ушите му щръкнаха възбудено. Озова се до леглото само с един скок и завря нос в животинчето.
— Да не си посмял! — извика Розалинд и се спусна натам; не искаше новото й приятелче да бъде погълнато пред очите й.
Стивън също се хвърли към леглото, но се оказа, че защитата им не бе необходима. Котенцето вдигна очички без капчица страх към надвисналата кучешка глава и зяпналата задъхана паст, повдигна лапичка и удари закачливо Алоишъс по носа.
Хрътката излая и подскочи. Котенцето направи две стъпки напред и се взря в него с неумолимостта на сибирски тигър. Настана продължително, напрегнато мълчание, прекъсвано единствено от котешкото съскане. Нервите на Алоишъс не издържаха. Той се скри зад Мария.
— Какво става тук, за Бога? Бедният Алоишъс може би никога няма да се възстанови от преживяното унижение — изсмя се тя.
Дъщеря й взе новия си любимец и го почеса по главичката.
— Поршия е сватбеният ми подарък от Стивън.
— Поршия ли? — попита развеселено херцогът.
— Добро име за котка — постанови Мария и се завъртя с величието на лейди Макбет. — Но ти, предател такъв, си голям грешник! Никога ли не си чувал, че не е на хубаво, ако младоженецът види булката си преди сватбата?
— Исках да поговоря с нея — отвърна меко той.
— Ще можеш да го правиш цял живот отсега нататък — заяви твърдо бъдещата му тъща, докато го отпращаше навън. — Хайде, излизай.
Стивън хвърли печален поглед към своята любима и се оттегли, победен. Розалинд се почуди какво друго бе искал да й каже. После сви рамене. Това можеше да почака. В сравнение с мрачната истина за болестта му, всичко друго беше незначително. Какво значение има, че името му не е Аш, а Кениън?
— Чакай да те огледам — рече майка й. Обиколи я, вперила в нея критичен поглед, и най-сетне кимна одобрително: — Изглеждаш така, както би трябвало да изглежда една булка, скъпа.
— Малко попрезряла.
— Красотата няма възраст.
Мария се намести на леглото. Поршия побърза да се приближи и да се отърка в ръката й, за да привлече вниманието й. И явно успя, защото актрисата започна да я гали.
— Всички беззащитни малки създания идват доверчиво при теб — промълви младата жена. — Аз направих същото.
— Струва ми се, че откакто с Томас те намерихме сред онази ужасяваща мръсотия, е минал само ден — отвърна с носталгична усмивка майка й. — Как се превърна толкова бързо в жена?
— О, мамо. — Със сълзи в очите, Розалинд я прегърна. — Не мога да си представя какъв щеше да бъде животът ми, ако не бяхте вие с татко. Дадохте ми толкова много и продължавате да давате. Не бих могла никога да ви се отплатя.
— Най-доброто, което сме сторили в живота си, бе че те взехме. — Мария хвана ръката на дъщеря си и я стисна. Понякога си мисля, че постъпихме правилно, като не се присъединихме към нито един от известните театри. Може би успехът щеше да донесе много изкушения и за двама ни. И със сигурност щеше да се отрази зле върху семейството. А семейството все пак е най-важното нещо в живота. — Усмихна се. — Не че бих имала нещо против да играя „Изабела“ в „Ковънт Гардън“, докато Сара Сидънс изпълнява същата роля в „Дръри Лейн“. Не смятам, че моята публика щеше да си тръгне с усещането, че не е получила каквото е искала.
— Ти щеше да бъдеш по-добра от Сара Сидънс, мамо — заяви убедено Розалинд.
— Може би, а може би — не. — Майка й сви рамене. — Няма значение, че така и нямах шанса да играя пред голяма аудитория. Изпълнявах всичките си роли както трябва и това е достатъчно. — Допря нос в муцунката на Поршия. — Имаме няколко минути. Да започна ли майчинските напътствия за живота и любовта?
Розалинд се засмя.
— Мисля, че повечето от тях са ми известни, мамо. Все пак съм била женена в продължение на три години. — Намръщи се като видя, че майка й си избърса очите. — Какво има? Нямаш нищо против, че се женя за Стивън, нали? Мислех, че го харесваш.
— Харесвам го, и то много. Той е чудесен човек. — Мария извади носна кърпичка. — Само че от днес нататък животът ни вече никога няма да бъде същият. Ти не ни напусна, когато се омъжи за Чарлз, но Стивън ще те отведе в друг свят. Скоро ще настъпят и други промени. Забелязала си как се гледат Джесика и Саймън Кент. Не след дълго и те ще се запътят към олтара, особено ако баща ти ги хване да се целуват на сандъка с костюмите. Със сигурност ще отидат в някоя по-известна трупа. Така ще останем само с Брайън.
Младата жена опита да преглътне заседналата в гърлото й буца.
— Ако… ако, да пази Господ, нещо се случи със Стивън, ще ми позволите да се върна при вас, нали?
— Разбира се, но загубата на съпруга ти не е тема за разговор на сватбения ти ден — възкликна скандализирана Мария.
Тази забележка показа на Розалинд колко разумно бе постъпила, като бе скрила от родителите си болестта на Стивън. Щеше да има предостатъчно време по-късно, когато се върне при тях. С Джесика не бяха говорили повече по този въпрос, макар от време на време да я виждаше как наблюдава тъжно сестра си и нейния бъдещ съпруг.
Достатъчно. Младата жена се изправи и взе букета. Той бе аранжиран от есенни цветя в златни, оранжеви и кехлибарени цветове.
— Време е, мамо.
Докато слизаха по стълбите, си спомни как съвсем неотдавна Стивън й бе казал сериозно:
Стивън крачеше напрегнато напред-назад около слънчевата поляна, където щеше да се състои церемонията. Обстановката бе превъзходна за сватба — дърветата бяха на върха на есенното си великолепие. Цялата трупа, освен булката и нейните придружители, вече беше се събрала тук. Очевидно не само Розалинд бе бръкнала в сандъка с костюмите, за да изглежда по-добре за тържествения случай.
Присъстваха също и неколцина граждани на Бери Сейнт Джеймс, станали приятели на семейството през годините. Тук бе и влюбения в театъра дребен земевладелец, чиято собственост беше поляната. Докато музикантите на трупата свиреха Хендел, гостите се навъртаха нетърпеливо покрай отрупаните маси. Стивън бе поръчал бюфет на открито, а местният ханджия бе доставил внушително количество студено месо, готови блюда и печащия се в момента говежди бут. Старата Нан дежуреше край храната и сполучливо имитираше Шекспировска вещица, когато някой опиташе да си хапне предварително.
Херцогът крачеше напред-назад и се молеше на Господ, в когото не вярваше, да не го сполети някой от болезнените пристъпи. На днешния ден искаше всичко да бъде съвършено.
Джеремайя Джоунс, който щеше да му бъде кум, рече успокоително:
— Ще издълбаеш канал в тревата, Стивън. Не се страхувай, Роза ще дойде. Джейн Ландърс и Мери Кент ще се справят добре с ролите, но тя наистина ще ни липсва като сценичен директор. През следващите
