Плъзна длан по твърдия му хълбок под одеялото, после я премести отпред, докато откри това, което търсеше. Вече полувъзбуден, членът му се втвърди в ръката й. Спомените за предишното им съвкупление оживяха в паметта й тя започна да го гали.
— Мериъл — промърмори Ренборн. Изтърколи се по гръб привлече я по-близо и започна да гали едната й гърда.
Не бе напълно събуден, но инстинктите му го водеха. Тя повдигна глава и го целуна. Устните му, топли и подканващи, я възбудиха. Искаше й се да го обхване целия да разруши всички бариери, докато се слеят в едно.
Ръката му погали корема й и се спря между бедрата, запалвайки огън в слабините й. Когато пръстите му навлязоха дълбоко в нея, тя затаи дъх, смаяна от бързината на отклика си. Простена и захапа меката част на ухото му.
Той изведнъж се разсъни напълно.
— Мили Боже, ти наистина си тук! Мислех, че сънувам. — Целуна я жарко.
Изведнъж цялото й тяло оживя. Да, да! Искаше й се да го погълне и да потъне заедно с него в онази магия на живота, докато Блейдънхам завинаги изчезне от съзнанието й. Изтърколи се върху него, а краката й обхванаха неговите…
И откри, че проклетата му съвест също се бе събудила, защото я сграбчи за раменете, а пръстите му се впиха в плътта й.
— Предполагам това означава, че напълно си се възстановила — изрече той с нисък глас, треперещ от желание и една сдържан смях.
Мериъл потръпна от удоволствие. Да го дразни, докато спи, бе много приятно, но много по-хубаво бе да го има напълно събуден и обсебен изцяло от нея. Целуна го по шията, наслаждавайки се на гъделичкането на необръснатата му брада. Беше толкова мъжествен!
Той я повдигна, така че телата им да не се докосват, и прикова поглед в нейния.
— Не бива да го правим! Аз се заклех, че никога вече няма да те компрометирам. Или брак, или нищо, моя вълшебнице. Освен това по този начин обиждаме гостоприемството на генерал Еймс. На него никак няма да му хареса, ако разбере, че съм се възползвал от теб под неговия покрив.
Нима да бъдеш джентълмен, означаваше винаги да се мислиш за виновен, когато се съвокупляваш? Тя изсумтя, за да покаже възмущението си от нелепите му приказки, и се плъзна надолу, така че женствеността й се отърка в неговата мъжественост. Усещането я накара да простене от удоволствие и да закопнее за повече.
Той се скова и тя усети горещо пулсиране там, където плътта им се докосна. Бяха толкова близо, но не беше достатъчно. Мериъл се изви, отчаяно опитвайки се да го вкара вътре в себе си. Ръцете му обаче сграбчиха бедрата й, сковавайки я напълно.
— Престани, малка вещице — прегракнало изрече той. — Това не е хубаво.
Лунната светлина освети изопнатото му лице и малките ручейчета пот, които се стичаха по страните му от усилието да се овладее. Колко силен бе, щом можеше да се бори със страстта и да я побеждава. Тя не притежаваше и една десета част от неговия самоконтрол.
Усети как мускулите му се напрягат и започва да се отдръпва от нея. Мериъл се почувства така, сякаш я разкъсваха на две, лишавайки я от жизненоважната й част.
— Моля те — прошепна тя, унизена от силното си желание. — Моля те, Доминик!
Докато той се колебаеше, горещите й сълзи се плъзнаха от очите й и покапаха по гърдите му. Лицето му се сгърчи от болка. Притегли я надолу, така че гърдите й се притиснаха в неговите.
— Не плачи, скъпа — развълнувано промълви млади мъж. — Моля те, не плачи!
Замаяна от облекчение, тя го зацелува страстно. Дали това, че той можеше да устои на желанието, но не и на молбата й, бе любов? Имаше толкова много, което трябваше да узнае за него, толкова много. Дали щеше да й стигне цял живот?
С трепереща от нетърпение ръка го насочи вътре в себе си. От гърдите й се изтръгна радостна въздишка, когато копринената й плът го пое. Тялото й го прие много по-лесно този път, обвивайки го със съблазнителна топлина, Мериъл раздвижи бедра. Доминик изпъшка, тъй като тя с лекота се плъзна нагоре- надолу, поемайки го още по-дълбоко. Харесваше й представата, че може да го дари с удоволствие, така както той я дарява с безкрайна наслада.
Очите му бяха затворени. Обхвана гърдите й и ги замилва със силните си пръсти. Тялото й се изви, обзето вече цялото от пламъците на огъня, лумнал първо в слабините й. Имаше нещо специално в начина, по който се любеха, по който телата им се триеха едно в друго…
После всичко се стопи. Вече не контролираше тялото си. Всичко беше само движение, извивка и пулсация, божествен танц с мъжкаря, който я оплождаше и покоряваше.
По-бързо…
По-силно…
Разпадаше се…
Пропадаше…
Но не беше сама!
Ах, Господи, не беше сама!
Доминик я притискаше до себе си, тръпнещ от конвулсии. Досега не знаеше, че страстта може да бъде толкова… толкова разтърсваща. Част от силата й идваше от страха, който бе изпитал за нея, и от огромната му благодарност, че тя отново е в безопасност. Но по-голямата част бе заради самата Мериъл.
Никога не бе срещал жена, която да се отдава толкова безрезервно и докрай. Тя не се измъчваше от угризения, нито пък се питаше кой е спечелил битката. Тя му се отдаваше изцяло и нямаше нищо по- възбуждащо и прекрасно от това.
Обичаше да я усеща излегната върху себе си. Бе толкова мъничка и въпреки това бе истинска жена с всяка фибра на тялото си. Усети, че започва да става хладно от вятъра, нахлуващ през прозореца, затова се претърколи настрани, притисна я и зави и двамата с одеялото. Тя въздъхна и се сгуши до него.
Удивен колко добре се бе справила с ужасното изпитание, Доминик я целуна по челото.
— Нали няма никакви трайни последици от престоя ти в лудницата?
— Не. Но… все пак има промяна — рече тя след дълго мълчание. — Дълго разполагах с пълна свобода и не подозирах колко… колко съм уязвима. Беше нужен само един отвратителен човек, за да ме изтръгне от рая.
Ръцете му я обгърнаха по-плътно.
— Казват, че пътят към ада е постлан с добри намерения и със сигурност е вярно.
Тя потръпна.
— Искам да си отида у дома.
Младият мъж въздъхна. Знаеше, че никак няма да й хареса това, което се канеше да й каже.
— Няма да бъде много лесно, моя вълшебнице. След като напуснах Уорфийлд, посетих лорд Еймуърт и си осигурих неговата подкрепа. Възнамерявах да помоля и генерал Еймс за съдействие. Като съдия той може любезно да обясни на лорд Греъм, че ти си напълно нормална, пълнолетна и избираш свободно гостите си.
Тя кимна енергично.
Доминик тъжно се усмихна.
— Но вече не е толкова просто. Кемал ме намери в Бриджтън и ми каза, че си била изпратена в лудница. Доктор Крейторн е известен специалист по умствени разстройства, а сега той те мисли за луда. Мнението му може да послужи като убедително доказателство, с което Греъм се яви в съда и да заяви, че аз съм те отвлякъл с намерението да сложа ръка върху собствеността ти. Не съм запознат със закона, но има вероятност да възникне спор и да те направят повереница на Короната, докато всичко се уреди. — Дълбоко пое дъх. — Може дори да те върнат в лудницата.
Тя се скова в ръцете му.
— Не!
Никак не му се искаше да я плаши с подобни перспективи, но трябваше да я накара да разбере.
— Тези спорове не се решават бързо, Мериъл. Макар че Еймуърт ще се опита да ни помогне, здравето му е все още много крехко. Греъм току-виж успял със своето твърдоглавие. Мнението му за мен съвсем ще
