събудил и открил, че пациентът му е изчезнал. Заливайки Дейвид и лейди Джослин с извинения и обяснения, той улови майора под ръка и го поведе към стаята му.
След като вратата се затвори зад двамата мъже, Джослин се озърна, за да потърси Изида. Котката се бе разположила върху перваза на прозореца, където бе прекарала нощта, след като мястото в леглото й бе заето.
— Е, писанке, изглежда нашият майор наистина се възстановява много бързо. Но какво ще правим сега с него?
Изида презрително се прозина. Котките умееха много по-добре да уреждат любовните си връзки, отколкото разглезените благородни дами.
Глава 12
След два часа, когато Джослин се присъедини към майор Ланкастър, беше трудно да се повярва, че само преди броени дни този мъж, който сега се бе настанил удобно край прозореца само по копринен халат след гореща вана и бръснене, е бил на косъм от смъртта. Когато тя влезе, той стана и леко се поклони въпреки скорошната операция на гърба.
Джослин седна и остави купчина листа на подноса върху масичката за кафе помежду им.
— Майоре, вие сте истинско чудо. Дори доктор Кинлок смяташе, че ще можете да станете най-рано след седмица.
— Бързото оздравяване е качество, което много се цени в армията, където времето е от огромно значение. Искате ли чаша кафе? Хю Морган донесе каничка с прясно кафе.
— Благодаря, ще изпия една чаша. — Тя го изучаваше внимателно, докато той наливаше ухаещата течност в двете чаши.
Макар че все още бе много слаб, а страните му — хлътнали, цветът на лицето му бе здрав. Вълнистата му и гъста коса бе старателно сресана и пригладена по военному. Той бе по-млад, отколкото бе предполагала — по-близо до тридесетте, отколкото до четиридесетте.
— Като заговорихте за Морган, къде е той в момента? — попита младата жена, когато Дейвид й подаде чашата с кафе.
— Реших, че може би ще иска да навакса с останалите си задължения или да прекара малко време с брат си. — Отгатнал правилно повдигнатите й вежди, той побърза да обясни: — Аз наистина вече не се нуждая от денонощен болногледач.
— Предполагам, че не. Морган няма много работа за наваксване. През този сезон Лондон не е оживен и слугите не са особено заети.
Майорът добави сметана в чашата си и я разбърка с лъжичката.
— Когато преди малко камериерката се появи в спалнята ви, вие нарекохте Морган неин любим. Влюбени ли са?
— Така ми се струва. Икономката ме увери, че са много дискретни, но със сигурност помежду им съществува силно привличане.
— Вие сте твърде либерална работодателка, след като позволявате подобни отношения в дома си. Мнозина благородници предпочитат слугите им да нямат близки отношения.
— В човешката природа е мъжете и жените да се привличат. Работодателите, които го забраняват, само принуждават слугите си да се крият и хитруват. След като това не се отразява на работата, глупаво е да се дават заповеди, на които никой няма да се подчинява.
— Лейди Джослин — усмихна се майорът, — струва ми се, че сте много романтична жена.
— Ни най-малко. По-скоро съм прагматична. — Макар че навярно не бе лишена от романтика, тъй като в противен случай едва ли щеше да мечтае за херцог Кандоувър, което й напомни за обърканото й положение. Подаде му документите. — Ето, това е копие от завещанието на баща ми.
— С ваше разрешение? — Дейвид започна да го прелиства. Последното завещание на един богат благородник представляваше доста обемист документ, но той го прегледа набързо и се съсредоточи само върху един раздел.
Остави документите на масичката.
— Не са споменати други условия относно правото ви да получите наследството си, с изключение на изискването да сте омъжена, когато навършите двадесет и пет години. Дори разводът или убийството не могат да ви лишат от наследство, след като вече сте омъжена.
— Това ли са единствените възможности? — обезпокоено запита младата жена.
— Не съвсем. Можем да живеем разделени, но това няма да е добре и за двама ни. За мен със сигурност. Най-доброто решение е бракът да бъде анулиран.
Тя сбърчи вежди.
— Какво означава това?
— Анулирането на брака се извършва от духовен съд, който разтрогва брака и партньорите са свободни отново да се оженят в бъдеще — обясни той. — Това се случва рядко, но ако основанията са убедителни, анулирането може да стане по-бързо и по-евтино от развода, а в същото време и не толкова скандално, ако не става дума за съпружеска изневяра.
— Това със сигурност е за предпочитане, но какви трябва да бъдат основанията? Навярно неоспорими, иначе анулирането ще се използва често.
Дейвид я погледна вглъбено.
— Един брак може да бъде разтрогнат поради липса на взаимно разбирателство, двуженство, лудост, липса на пълнолетие и още няколко други причини. В нашия случай това ще бъде импотентността.
Нужни й бяха няколко секунди, за да осмисли думите му. После се втренчи смаяно в него.
— Искате да кажете, че заради парализата не можете да?…
— Не се плашете толкова, лейди Джослин. Всъщност няма причини да смятам, че в случая наистина е така, но като се имат предвид раните ми, ще бъде много по-просто да заявя, че бракът не може да бъде консумиран и следователно трябва да се анулира. Тази неспособност трябва да съществува по време на брака и медицинско лице да се закълне в истинността на раните ми, но това едва ли ще бъде проблем.
Лицето й пламна й тя отпи от чашата си, за да прикрие смущението си. Не бе осъзнавала в каква степен неудобна ще бъде тази дискусия. Знаеше смътно, че мъжете гледат прекалено сериозно на мъжествеността и изявата си като любовници. Явно Дейвид бе изключение, след като така спокойно говореше, че ще признае на всеослушание срамната си неспособност.
— А няма ли да се чувствате неудобно да заявите подобно нещо? — попита тя.
— След като нямам ясно и неоспоримо доказателство за противното, с чиста съвест ще мога да се закълна, че съм бил… неспособен да изпълня брачните си задължения.
Младата жена вдигна глава и срещна погледа му.
— От ваша страна е много великодушно да направите нещо, което със сигурност ще бъде унизително за вас.
— И без това ще има достатъчно неудобства. Ще се наложи и лекар да удостовери, че сте девствена. — Дейвид се поколеба и допълни: — Извинете ме, но… това ще представлява ли проблем?
— Разбира се, че съм девствена! — възкликна Джослин, а лицето й се покри с гъста червенина. Макар че не можеше с лекота да заяви „разбира се“, защото дори и сред нейната класа не бе рядко явление младоженките да пристъпват към олтара с дете в утробата си. Но Джослин имаше строги принципи по въпроса, а освен това не бе изкушена да ги престъпи.
— В такъв случай смятам, че анулирането на брака е напълно възможно — отвърна Дейвид, като се престори, че не забелязва пламналото й лице.
Искрено се надяваше да се окаже прав.
— Откъде познавате законите така добре? — попита тя, за да смени темата.
— Две години учих право. Мислех, че тази професия ще бъде най-подходяща за мен.
— А защо не сте продължили? — заинтригувано попита тя. Дейвид се усмихна.
— Реших, че предпочитам смъртта пред ежедневието на адвокат и постъпих в армията.
— Думите ви потвърждават собствените ми предразсъдъци. Тъй като обикновено адвокатите са скучни стари досадници, сигурно правото е доста отегчително занимание.
