Конят на мъжа, който държеше Мари, се освободи от юздите и препусна след него. Разбойническата атака пропадна. Раненият мъж се отдалечаваше в галоп с коня си, опитвайки се да спаси живота си, оставяйки третия си съучастник без възможност за бягство.
Дейвид знаеше, че бандитът е опасен като заварден звяр. Скочи на крака и се опита да презареди пистолета и да го застреля, преди да е наранил Мари. С лъснали от страх очи мъжът заотстъпва заднешком, стиснал пистолета си в едната си ръка, а с другата стискаше Мари за гърлото и я теглеше пред себе си като щит. Мускулестият едър злодей можеше само с един удар да прекърши врата й. Дейвид не посмя да го нападне, за да не застраши живота на камериерката.
Но така се превърна в лесна мишена. Разбойникът вдигна пистолета и дулото му се насочи право към сърцето на Дейвид. Молейки се за някакво чудо, майорът отскочи настрани.
Падна на земята и се претърколи. Пистолетът изгърмя съвсем наблизо до него, но Дейвид не усети нищо. Вместо това крадецът извика и се свлече на земята. Мари се бе възползвала от възможността да се измъкне от хватката му, и изтича зад каретата.
Дейвид се изправи на крака и видя Джослин застанала пред отворената врата на каретата с димящ пистолет в треперещите си ръце. Изстрелът й бе спасил неговия живот и живота на Мари, но тя бе бяла като платно и всеки миг щеше да припадне.
Раненият бандит повече не представляваше заплаха, а кочияшът най-после бе овладял конете.
— Отлична стрелба, скъпа!
Тя се вкопчи в него, докато ужасът, който до този миг не бе имала време да изпита, я заливаше на огромни вълни. През целия си живот бе познавала военни, често се бе люляла на коляното на чичо си — полковник от армията, бе танцувала и флиртувала с офицери, бе слушала с интерес историите им от войната. Но никога не бе виждала войник в действие. Изуми се от бързите и прецизни действия на Дейвид, съпроводени с хладна жестокост. За пръв път наистина осъзна, че приятелят й със смеещите се очи, деликатен и разбиращ, всъщност е воин, способен да се движи с бързината и ловкостта на нападащ леопард.
Той бе роден за водач. Сила и смелост се излъчваха от личността му. Младата жена скри лице на рамото му, трепереща от спомена за ужасния миг, когато разбойникът бе насочил пистолета си към гърдите му. Дотогава бе парализирана от бързината, с която се развиха събитията, но като видя, че животът му е в опасност, мигновено реагира. Ами ако се бе забавила само със секунда? Прилоша й като си представи Дейвид, проснат на земята с кръв, изтичаща от рана, този път смъртоносна.
— Не знаех, че си толкова добър стрелец — с възхита изрече той. — Откъде се взе този пистолет?
— Баща ми ме научи да стрелям. Винаги държа чифт пистолети в каретата — с треперещ глас отвърна тя. — Но нямаше да реагирам така навреме, ако не беше твоят пример.
Дейвид я притисна още по-плътно към гърдите си.
— Няма значение каква е причината. Ти се държа изключително смело.
Затвори очи. Нежните му ласки действаха успокоително върху опънатите й нерви. Не се докосваха за пръв път, но сега във вените й сякаш потече гореща течност. Навярно бе от нападението, от преживените страх и ужас. Искаше й се завинаги да остане така притисната до него, да го целуне…
Разтревожена, тя разпозна чувството, което се бе смесило с шока и страха. Това бе желание. Привличането помежду им, зародило се постепенно, днес бе избуяло като ярко и жадно за слънчевите ласки цвете. Желаеше Дейвид със страст, каквато не бе изпитвала досега.
Навлажни устните си и вдигна глава към него. Погледите им се срещнаха и той застина за миг. После повдигна брадичката й с пръст и притисна устни към нейните.
Устните й се разтвориха под неговите, а тялото й се разтърси от изгарящите усещания, замъгляващи съзнанието й. Веднъж я бе целунал, когато не бе на себе си, и тогава Джослин се бе запитала какво ли би било да я целуне в пълно съзнание. Сега вече знаеше. Истината се оказа разтърсваща.
Младата жена затвори очи и за миг се отдаде изцяло на вълшебството на момента, без да мисли, без да се съмнява. Той беше нейната сила и опора, нейното безопасно пристанище…
Не. Безопасните пристанища бяха много опасна илюзия. Отвори очи. Трябваше да избяга от плашещата интимност, зародила се от спонтанното му докосване.
Усетил промяната в нея, Дейвид прекъсна целувката и я погледна с безмълвно питащи очи. Джослин не знаеше какви чувства изразява лицето й, но той отпусна ръце. Изражението му стана спокойно и отсъстващо.
Джослин отметна косата си с треперещи пръсти.
— Разбойниците мъртви ли са?
Дейвид отиде до онзи, когото бе застрелял, коленичи и провери пулса на шията му.
— Този е мъртъв.
После уморено приближи до другия и дръпна маската му, разкривайки младо, но грубо лице. Мъжът бе в безсъзнание, раната на рамото му кървеше обилно, но дишането му бе стабилно.
— Този приятел ще оцелее, за да увисне на бесилката.
Джослин пое дълбоко дъх.
— Добре, че не съм го убила, макар че той си го заслужаваше.
Дейвид вдигна глава.
— Убийството винаги слага своя отпечатък върху човешката душа, независимо колко е справедливо. — Гласът му прозвуча мрачно и безнадеждно.
— Мисля, че твоята е останала неопетнена — тихо добави тя.
— Изпълнявах дълга си. А Бог ще реши дали съм бил прав. — Отново сведе поглед, измъкна кърпичката от джоба си и грубо привърза раната на разбойника.
Джослин го наблюдаваше мълчаливо, неспособна да откъсне поглед от него. Макар че не изглеждаше по-различен, представата й за него коренно се бе променила. Вече не виждаше елегантния господин, а гъвкавото му и мускулесто тяло; усещаше мъжката сила, която излъчваше, и за пръв път в живота си се чувстваше жена.
— Милейди?
Очарованието на мига отлетя. Тя се извърна и видя Мари, която бе извадила манерка с бренди от каретата и я предлагаше на господарката си. Джослин уморено се усмихна.
— Пийни първо ти. Ти си тази, която бе в лапите на онова чудовище.
Без да се съобразява с изискванията на етикета, Мари допря манерката до устните си и отпи яка глътка. Задави се, но когато наливаше от коняка в чашката, ръцете й вече не трепереха. Подаде я на Джослин, която я погълна на малки глътки, а после затвори за миг очи, докато течността изгаряше вътрешностите й.
— Добре ли си? — попита, когато главата й се проясни.
— Много по-добре, отколкото щях да бъда, ако вие не бяхте застреляли онази свиня, милейди. — Тялото й неволно потръпна.
Джослин немощно се усмихна.
— Ако искаш да довършиш съдържанието на манерката и да се напиеш до безсъзнание, обещавам, че няма да ти се разсърдя.
Французойката се изкиска.
— Няма да стигна чак до там, но ще пийна още малко.
— Джослин, ще подържиш ли конете, за да можем двамата с кочияша да внесем този приятел в каретата? Трябва да бъде откаран в затвора в Херефорд.
Джослин взе юздата на изоставения кон на главатаря на бандата и го погали по влажния нос. Топлата кадифена муцуна на животното й подейства успокояващо след жестокостта.
Дейвид и кочияшът качиха мъртвеца на покрива на каретата, след което настаниха ранения му съучастник на задната седалка на каретата.
Тъй като не искаше да сяда до него, Мари се покатери на капрата до кочияша. Пътуваха до Херефорд в пълно мълчание. Със зареден пистолет в ръка Дейвид не изпускаше от поглед пленения. Но мъжът не дойде в съзнание.
Джослин се бе завила в единия ъгъл на каретата, потънала във водовъртежа на мислите си. Дали целувката имаше някакво особено значение? Бе склонна да мисли, че не. Писмата, които си бе обменила
