за да може да виси у нас. Още преди събота се опитваше да се измъкне.
— Много жалко — каза Джоуди, защото не знаеше какво друго да каже.
— Никога не сме били любовници — изтърси неочаквано той.
Тя се изчерви и затаи дъх.
— Александър…
— Искам да знаеш това, в случай че чуеш нещо за отношенията ми с нея — добави той много сериозно. — Никога не е имало нищо повече от повърхностно привличане. Не мога да понасям жена, която спи гримирана.
— Откъде знаеш?
— Марджи ми каза — ухили се Александър. — Тя питала Кири защо и Кири й обяснила, че една жена никога не знае дали някой господин няма да почука на вратата й след полунощ. — Наведе се напред. — Аз никога не съм чукал на вратата й.
— Нямаше да те питам!
— Разбира се, че щеше. — Погледът му се плъзна по красивите й гърди, красиво, ала не крещящо очертани под сивото горнище на екипа й. — Ти ме ревнуваш. Не искаш, но ме ревнуваш.
Джоуди губеше почва под краката си. Стана и съсредоточено се зае да проверява дали връзките на маратонките й бяха завързани.
— Не трябва ли да тръгваме?
Той се изправи, протегна се лениво и започна да разчиства масата. Тя бе потресена.
— Никога не си правил това!
— Ако се оженя, а бих могъл, мисля, че бракът би трябвало да означава поделени отговорности. Няма нищо романтично в един мъж, който лежи с мръсна тениска и гледа футбол, докато жена му се трепе в кухнята. — Намръщи се. — Като си помисля, аз изобщо не обичам футбол.
— Ти не носиш и мръсни тениски — допълни Джоуди. Изведнъж й стана тъжно, защото Александър бе споменал за брак. Може би в живота му имаше и друга жена освен Кири.
Той се засмя:
— Освен ако не си поправям колата. — Заобиколи масата, остави чиниите в умивалника и нежно я хвана за раменете. — Никога не сме говорили за лични неща. Знам за теб по-малко от някой непознат. Обичаш ли деца? Искаш ли да имаш? Или в момента най-важното за теб е кариерата? — Въпросите му почти я ужасиха. До вчера Александър се отнасяше към нея с пълно безразличие, сега показваше настойчив интерес и всичко това се случваше прекалено бързо. — Няма значение — каза бързо той, като видя изражението й. — Не се стряскай от тези въпроси, това не е нещо важно.
Тя се отпусна, ала само малко.
— Аз… Обичам децата. Приятно ми е да работя или поне би ми било приятно, ако имам интересна работа. Но това не значи, че бих се отказала да имам деца, ако се омъжа. Майка ми работеше, докато бях малка, ала винаги беше до мен, когато имах нужда от нея, и никога не поставяше работата преди семейството си. Аз също не бих го правила. — Потърси очите му с мисълта какъв красив оттенък на зеленото бяха и за дечицата, които биха имали същите очи. Изражението й стана замечтано. — Славата и богатството може да звучат изкусително, но те не могат да ти заменят хората, които те обичат. — Сви рамене. — Сигурно това ти звучи старомодно.
— Всъщност звучи много зряло. — Александър се наведе и докосна устни до нейните, почти неуловим контакт, който не искаше нищо. — И аз го чувствам по същия начин.
— Така ли? — Джоуди несъзнателно протегна ръце към него в опит да продължи контакта. Притесняваше я, че и най-лекото му докосване можеше да й въздейства толкова силно. Искаше повече. Искаше той да я смачка в прегръдките си и да я целува до забрава.
Александър леко захапа горната й устна.
— Не е достатъчно, нали?
— Ами… Не…
Той я повдигна и впи устни в нейните в изгаряща целувка. Тя простена безпомощно и се вкопчи в него.
Александър се отдръпна на един дъх разстояние и когато заговори, гласът му бе напрегнат:
— Имаш ли някаква представа какво правят с мен тези звуци?
— Звуци? — повтори Джоуди неразбиращо и се вторачи в устните му.
— Няма значение. — Отново я целуна. Стенанията й го опияняваха. Вече измерваше разстоянието от кухнята до спалнята й, когато осъзна колко бързо става всичко.
Отдръпна я от себе си, стиснал зъби в опита си да се овладее.
— Александър… — Промълви тя умолително и го погледна със замъглен поглед.
— Аз почти никога не правя бебета в понеделник, ала това може да е изключение. — Очите й се разшириха, когато думите му достигнаха до съзнанието й. Той избухна в смях и се отдръпна още повече. — Когато бягам, нося само личната си карта и двадесет долара — обясни Александър. — Останалите неща, които нося в портфейла си, са още в апартамента ми — добави изразително. Джоуди разбра и се изчерви. Отметна разрошената си коса от челото си и се опита да възвърне самообладанието си. — Разбира се, много съвременни жени са винаги подготвени — продължи той. — Предполагам, че имаш цяла кутия в аптечката си. — Тя се изчерви още повече. Александър се засмя. — Родителите ти бяха много строги — спомни си той. — И дълбоко религиозни. Все още вярваш в тези стари правила, че не бива да се прави секс преди брака, нали? — Джоуди кимна намръщено. — Не се извинявай. След около десетина минути болката ще премине и аз ще мога отново да се изправя… Господи, Джоуди! — прихна Александър, като видя ужасеното й изражение. — Шегувам се!
— Ти си ужасен човек — проплака тя.
— Не, просто съм нормален. Нищо не бих искал повече, отколкото няколко часа в леглото с теб. Но не съм такъв негодник, че да те прелъстя. Освен това — въздъхна той, — твоята съвест би убила и двама ни.
— Може да прихванеш нещо от нея.
Александър сви рамене:
— Би се изненадала колко много жени в службата ми се въздържат от връзки и отхвърлят поканите на перспективни ергени, които искат да излязат с тях. — Усмихна й се нежно. — Обикновено си мислим, че те са закоравели индивидуалистки, прекалено здравомислещи, за да рискуват. — Наведе се напред. — Ала всъщност и някои от младите мъже се държат по същия начин.
— Шегуваш се!
Той с усмивка поклати глава:
— Може би това става модно. Нали знаеш, в началото на двадесети век повечето мъже и жени са заставали пред олтара девствени. За мъж с лоша репутация е било също толкова трудно да се ожени, колкото и за жена с лоша репутация.
— Мога да се обзаложа, че никога през живота си не си казвал на някоя жена, че ще се въздържиш — заяде се Джоуди.
Александър не отвърна на усмивката й, а вместо това се вгледа продължително в нея.
— На теб ти го казвам. Поне в обозримо бъдеще. — Тя не знаеше как да приеме това и си пролича. — Не съм непорочен като теб — призна той. — Но не съм и развратник. Напоследък нямам желание към други жени. Само към теб. — Сви рамене. — Внимавай, може да е заразно. — Джоуди се засмя и цялото й лице се озари. Бе красива. Александър я привлече към себе си и я целуна много бързо, преди отново да се отдръпне. — Трябва да тръгваме. В десет имам среща в службата. После може да обядваме заедно.
— Добре — съгласи се тя. Чувстваше се безгрижно. Тръгна към вратата и спря насред крачка. — Може ли да ти задам един въпрос?
— Давай.
— Вярно ли е, че търсиш моята компания, защото разследваш Броуди за контрабанда на наркотици?
Той я погледна замислено.
— Умна си, Джоуди. Трябва да внимавам какво говоря пред теб.
