— Такава е — въздъхна той. — Поне аз така си мисля. Не съм чувал много неща за работата й от голямото началство. Всъщност преди един или два месеца се говореше, че ще я уволняват, защото изпуснала някакъв договор. Странно, по това време беше заминала точно за да преговаря по този договор, а клиентът казал, че изобщо не я е виждал. Господин Ритър го склони да не се отказва, ала след това имаха разговор с Кара.
— Може би това е било, когато майка й беше болна — предположи Джоуди.
— Майка й никога не е била болна, доколкото знам — измърмори Броуди. — Тя наистина се премести от Перу в Мексико, но ти знаеш за това. — Пъхна ръце в джобовете си. — Тя иска от мен да направя нещо, което не е много редно, и аз се притеснявам. Предстои ми повишение и не искам да се забърквам в нищо, което е дори и малко подозрително.
— Защо, какво иска да направиш? — попита Джоуди невинно.
Той я погледна, понечи да заговори и после се усмихна глуповато.
— Всъщност нищо особено, просто услуга. — Сви рамене. — Сигурно правя от мухата слон. Никога не си ми казвала, че приятелят ти работи в Агенцията за борба с наркотиците.
— Той не парадира с това — заекна тя. — Често работи нощем под прикритие.
— Разбирам — въздъхна Броуди. — Е, ще те оставя да си довършиш работата. Вие с Коб изглежда добре се разбирате.
— Познавам го много отдавна.
— Сигурно. Ала и мен ме познаваш много отдавна — добави той.
— Не чак толкова отдавна. Само от три години.
— Така ли? Струваше ми се повече. — Започна да мачка вратовръзката си. — Вие с него май прекарвате много време заедно.
— Не колкото бихме искали. — Джоуди видя шанс да помогне на Александър да проследи Кара. — И от няколко дни ми е на гости една братовчедка, която живее у нас, така че доста време прекарваме да се натискаме в паркирани коли.
Броуди направо се изчерви.
— О… — Погледна часовника си и се намръщи. — В четири имам среща с вицепрезидента по човешките ресурси. По-добре да вървя. До скоро.
— До скоро, Броуди.
Бе много доволна, че се бе научила да пази тайна. Това, което бе изпуснала приятелката на Броуди, можеше да се окаже взривоопасна информация, дори да беше само съвпадение. Много неща имаше да казва на Александър, когато го видеше. Освен това вече му бе осигурила някакво прикритие, като каза на Броуди, че нощно време се натискат по колите. Александър щеше да се гордее с нея, беше сигурна.
ОСМА ГЛАВА
В момента, в който се прибра в апартамента си, Джоуди грабна телефона и позвъни на Александър.
— Можеш ли веднага да дойдеш?
Той се поколеба.
— У вас? Защо?
Тя не знаеше дали не подслушват телефона й. Не можеше да рискува. Въздъхна театрално:
— Защото съм с прозрачна нощница, обкичена с кондоми.
— Джоуди! — Бе шокиран.
— Слушай, имам да ти казвам нещо — отсече тя.
Александър отново се поколеба и изпъшка:
— Точно в момента не мога…
— Кой се обажда, Алекс? — дочу се отзад зноен глас.
Джоуди нямаше нужда да пита чий бе гласът. Сърцето й започна да бие с безсилна ярост.
— Извинявай, че ви прекъснах — каза тя студено. — Сигурна съм, че с Кири имате да си казвате много неща.
Затвори и изключи телефона. За какви чувства й говореше Александър? Отново бе започнал да се среща с Кири, сам в апартамента си. Без съмнение се срещаше с Джоуди само за да не събужда подозрения в „Ритър Ойл“, а сладките му приказки бяха за да разсее подозренията й, че я използва. Защо не го бе осъзнала досега? Той и сестра му винаги я бяха използвали, по един или друг начин. Отново се държеше като глупачка. Каквото и да й говореше Александър, бе очевидно, че за него тя бе само една пионка и нямаше никакъв друг интерес към нея.
Преглътна сълзите си и седна пред компютъра. Можеше да използва някои от уменията си, за да проследи госпожица Кара Домингес и да види дали няма криминално минало. Извини се наум на местната полиция и започна да отваря криминалните досиета.
Това, което откри, бе толкова интересно, че отклони мислите й от Александър. Оказа се, че Кара изобщо не бе чиста вода ненапита. Всъщност излизаше, че веднъж бе била арестувана за притежание на кокаин с намерение да го разпространява, ала бе успяла да уреди обвиненията да бъдат оттеглени. Освен това имаше доста странни международни връзки. В документите на една международна полицейска служба, в които също се оценяваха способностите й, се намекваше, че чичо й бе един от колумбийските наркобарони. Джоуди се чудеше дали Александър знае за това.
Дали изобщо го интересуваше? Той бе с Кири. Да я вземат дяволите Кири! В безсилна ярост запрати към стената една пластмасова чашка за кафе.
Точно в този момент домофонът иззвъня. Тя само го изгледа намръщено, но този, който звънеше, бе настойчив. Джоуди вдигна слушалката.
— Да? — попита сърдито.
— Пусни ме — нареди Александър кратко.
— Сам ли си? — попита тя с едва сдържан сарказъм.
— Повече, отколкото можеш да предположиш. — Гласът му бе сподавен. — Пусни ме, Джоуди.
Тя неохотно натисна копчето, отвори вратата и го изчака да дойде с асансьора.
Все още бе с костюм. Изглеждаше елегантен, скъп и много раздразнен. Влезе преди нея в апартамента и се запъти направо към кухнята.
— Щях да те заведа на вечеря, когато се появи Кири, цялата обляна в сълзи, и поиска да говори с мен — каза мрачно и започна да проверява тенджерите, докато в една намери апетитна телешка яхния. Взе си от бюфета чиния и отиде да си сипе. — Да имаш царевичен хляб? — попита с надежда, защото го бе подушил, когато влизаше.
— Точно стана готов. — Джоуди се протегна край него и го извади от фурната.
— Гладен съм.
— Ти винаги си гладен — обвини го тя, ала вече се чувстваше по-добре.
Тоя я хвана за раменете, привлече я към себе си и повдигна брадичката й, за да се вгледа в сърдитите й очи.
— Аз не искам Кири. Казах ти го и говорех сериозно.
— Дори и да си я искал, не можеше да ми го кажеш. Аз ти трябвам само за да спипаш твоя престъпник.
Александър се намръщи.
— Наистина ли мислиш, че съм такъв човек? — Звучеше обиден. — Признавам, че двамата с Марджи не сме се държали кой знае колко добре с теб, но не мога да се преструвам, че имам чувства, само за да хващам престъпници. — Джоуди се размърда неспокойно и не каза нищо. — Никакво самочувствие — поклати глава той. — Изобщо никакво. Не можеш да видиш какво има под носа ти.
— Брадичката ми, и наистина не я виждам…
Александър се засмя и я целуна бързо и страстно.
— Нахрани ме. После може малко да погледаме заедно телевизия. Тази седмица през повечето вечери ще трябва да работя, ала в петък може да отидем на кино.
Сърцето й подскочи.
— На кино?
