— Това вече го каза.
— Ами, така е, драги, повярвай ми.
Еди изгълта още едно уиски и засмука втора чаша бирен разредител, които Руди беше донесъл, без да му ги поръчват.
— Познаваше ли я, преди да се свърже с тебе?
— По дяволите, аз не съм се свързал с нея, тя се свърза с мене. Аз просто си седях тука и се оглеждах наоколо, и тя просто дойде, седна при мен и ме заприказва.
— Е, добре, в такъв случай, познаваше ли я, преди тя да се свърже с тебе?
Еди сви рамене и посочи на Руди изпитата си чаша с уиски.
— Бях я виждал тука. Не се познавах с нея, но знаех, че се върти наоколо, разбираш ли ме, знаех, че е лесно достъпна, стига да поискаш.
Еди изпи чашата си веднага щом Руди я наля и когато я сложи обратно на бара, Руди я напълни отново.
— Тя отдавна ли е на пиацата? — попитах аз.
Двамата с Еди истински се бяхме разплещили — просто двама добри стари приятели, които си говорят по работа. Еди пресуши бирата си, уригна се шумно, изсмя се на уригването си. Може би нямаше да мога да го шашна с моята изтънченост.
— На пиацата ли? О, имаш предвид, да, разбирам те. Не, не много отдавна. Мисля, че до тази година не я бях забелязал, нито си спомням да съм чувал много за нея. Май някъде след Коледа я чука един тип, когото познавам. Това като че ли е първият случай, за който съм чувал.
Езикът му беше малко надебелял и с-тата му бяха започнали да стават неясни.
— Сбогуването ви приятелско ли беше? — попитах аз.
— А?
— Как изглеждаха нещата на сутринта, когато се събудихте и си казахте довиждане?
— Любопитно копеле си — рече той и отмести погледа си, загледан в двете студентки на другия край на помещението.
— Казвали са ми това.
— Е, сега аз ти го казвам.
— Да, чувам. При това го правиш красиво.
Еди обърна погледа си към мене.
— Ти какво, на умник ли се правиш?
— И това са ми го казвали.
— Да, ама аз не обичам умниците.
— Аз сякаш съм предвиждал това.
— Така че, да те няма или ще те търкалям.
— И сякаш съм предвиждал, че ти ще поставиш въпроса точно така.
— Ако си търсиш неприятности, драги, намерил си си майстора.
— Имам си предостатъчно неприятности — казах аз. — Това, което търся, е информация. В какво настроение беше Пам Шепърд на сутринта, след като беше с тебе?
Еди слезе от столчето пред бара и застана пред мен.
— Казвам ти за последен път. Махай се, или ще пострадаш.
Руди започна да се примъква към телефона. Аз огледах пространството пред бара. Беше около три метра. Достатъчно.
— Няма нищо — казах на Руди. — Никой няма да пострада. Само ще му покажа нещо.
Станах.
— Дебеланко — казах на Еди, — ако ме принудиш, мога да те вкарам в болницата и ще го направя. Но ти сигурно не ми вярваш, така че ще трябва да ти го докажа. Хайде. Удряй.
Той замахна да нанесе удар с дясната ръка, който мина покрай главата ми, когато се отместих. Последва друг — с лявата, който мина почти на същото разстояние, когато се отместих на другата страна.
— Ще издържиш около две минути да правиш това — казах аз. Той се втурна насреща ми и аз се извъртях покрай него. — Междувременно — казах, — ако искам, бих могъл да те ударя ето тук. — Потупах го с длан три пъти много бързо по дясната буза. Той налетя отново, а аз влязох малко в обсега на удара и го спрях с лявата си подлакътница. Втория го прихванах с дясната. — Или тук — казах аз и го шляпнах звучно с двете си ръце по бузите. Така, както някоя баба шляпва дете. Отстъпих вън от обсега му. Той вече беше започнал да се задъхва. — Нещо не си във форма, малкият. Скоро няма да можеш да си повдигнеш ръцете.
— Откажи се, Еди — обади се Руди иззад бара. — Той е професионалист, за бога, ще те убие, ако продължаваш да се блъскаш така.
— Ще му дам аз едно блъскане, копелето му с копеле — каза Еди и се опита да ме докопа.
Аз направих една крачка вдясно и му нанесох един ляв прав в корема. Въздухът му излезе с хрипаво грухтене и той неочаквано седна. С побеляло лице, останал без въздух, драпащ да възстанови дишането си. — Или там — казах аз.
Еди възвърна частично дишането си и се изправи на крака. Без да погледне никого, той се отправи с омекнали крака към мъжката тоалетна.
— Добър удар имаш — каза ми Руди.
— Това е, защото сърцето ми е чисто — отвърнах.
— Надявам се да не омаца всичко там с бълвоч — рече Руди.
Останалите хора в помещението, които се бяха умълчали, когато свадата избухна, възобновиха приказките си. Двете студентки станаха и си тръгнаха, оставяйки недопити чашите си и мислейки за потвърдилите се опасения на майките си. Еди се върна от тоалетната с бледо и мокро лице, сигурно се беше наплискал с вода.
— Познавам типове, които могат да ти го върнат — каза Еди. Когато каза това, в гласа му нямаше никакъв живец и той не погледна към мен.
— Аз също — рекох. — Познавам типове, които могат да им го върнат. Няма смисъл да обсъждаме това. Ти просто се напъха в нещо, от което аз разбирам повече от теб.
Еди изхълца.
— Разкажи ми как се разделихте на сутринта — поднових въпроса си. Бяхме седнали отново на бара.
— И какво ще стане, ако не кажа? — Еди гледаше малкото пространство от плота на бара между ръцете си.
— Значи няма да ми кажеш. Нямам намерение да продължа да те бия в корема.
— Събудихме се на сутринта и на мене ми се дощя да го направя още веднъж, нали разбираш, един вид чукане за довиждане, а тя не ми даде да я докосна. Нарече ме прасе. Каза, че ако я докосна, ще ме убие. Каза, че й се повръщало от мене. Преди това не говореше така. Половината нощ се бяхме чукали до самозабрава а на следващата сутрин ме нарече прасе. Е, не обичам такива мръсотии, нали ме разбираш. Цапардосах я и си излязох. Последното, което видях от нея, беше как лежи по гръб на леглото и реве та се къса като никаквица. Зяпнала в тавана и врещи. — Той поклати глава. — Ама че шантава кучка. Само четири часа преди това се чукаше с мен до самозабрава.
— Благодаря, Еди — казах аз. Извадих една двайсетдоларова банкнота от джоба си и я сложих на бара. — Прихвани си и неговото, Руди, и задръж остатъка.
Когато си тръгвах, Еди все още гледаше в плота на бара, ограден от ръцете му.
7
Вечерях агнешко задушено, полято с бутилка бургундско, след което се прибрах в стаята си, за да се заема с кутията сметки и писма, които Шепърд ми беше дал. Първо прегледах личната кореспонденция и установих, че тя е разпокъсана и не хвърля никаква светлина. Установил съм, че повечето хора изхвърлят личната кореспонденция, която съдържа някаква информация. Подредих всички телефонни сметки, направих списък на телефонните номера и проверих честотата на обажданията. След това ги сортирах по
