— Тя е известна в рекламите като Джули Уелс, нали? Белсън кимна.
— Господа — казах аз, — това, което имаме тук, е много важна следа. Джули Уелс, която е сестра на Лорънс Търнбъл Инглиш е интимна приятелка на Рейчъл Уолъс.
— Интимна в смисъл на близка ли?
— Интимна в смисъл на интимна — казах аз.
— Откъде знаеш това? — попита Куърк.
Разказах им.
— Много мило, че ни го каза още в началото — забеляза иронично Куърк. — Добре, че спомена името й когато започвахме разследването, за да можем да проследим всяка възможна нишка. Наистина много мило — този път в гласа на Куърк нямаше ирония.
— Знам, че трябваше да ви кажа — отговорих аз. — Направих грешка.
— Да, няма съмнение, че си направил грешка — каза Куърк. — Такива грешки се плащат скъпо — знаеш ли това?
— Ти не си светият дух, Куърк. И никой от вас не е, момчета. Не съм длъжен всеки ден да тичам да ви докладвам всичко, което знам. Предположих, че при тази мадама нещата са наред и не исках да я набърквам в тая работа. Представяте ли си голямо заглавие в „Херълд Америкън“: Любовница на лесбийка заподозряна в отвличане.
— А може да си сгрешил, като си си представил заглавието. Може би твоята приятелка Рейчъл е изчезнала завинаги, само защото не си ни казал нещо.
— Но може също така това да не означава нищо, по дяволите — казах аз. — Може би правиш от мухата слон.
Бях се облегнал назад със стола си, а кракът ми беше върху ръба на бюрото на Куърк. Той се наведе над мен и ми бутна крака:
— Махни си мръсния крак от бюрото ми.
Скочих веднага, същото направи и Куърк.
— Бомба сте! — рече Белсън. — Ще се биете до смърт, а после победителят ще трябва да търси Рейчъл Уолъс — той драсна клечка кибрит от подметката на обувката си и запали нова пура.
Все още прав, Куърк попита:
— Колко всъщност плащаш за тези проклети пури?
Между две всмуквания Белсън отвърна:
— Петнайсет цента парчето.
Куърк седна и каза:
— Минали са те.
— Евтини са, но не миришат лошо — отвърна Белсън.
Аз също седнах.
След това Куърк каза:
— Добре, Джули Уелс е член на семейство Инглиш — той отново се беше наклонил назад с въртящия се стол, гледаше втренчено в тавана, а ръцете му лежаха спокойно върху страничните облегалки. Уредът за упражнения беше точно пред него върху почти празното бюро. — Тя също така е в интимни отношения с Рейчъл Уолъс, а това означава, че е лесбийка или поне бисексуална.
Аз отново си сложих крака върху бюрото на Куърк, а той продължи:
— Брат й, от друга страна, протестира срещу Рейчъл Уолъс и я нарича лесбийка, а също така й казва, че е неморална и трябва да бъде спряна.
— Ние имаме тук семеен конфликт — каза Белсън. — Или поне странно съвпадение.
— Може би е точно това и нищо повече — намесих се.
Куърк свали очите си от тавана и наклони напред въртящия се стол, докато краката му не докоснаха пода.
— Може би — отбеляза той, — но нямаме много полза, ако приемем, че е така.
— По-добре е да се разберем как ще се оправяме — казах. — Не можем просто да нахлуем и да я обвиним в това, нали?
— Ти имаше възможността да се разбереш с нас за това, приятелю, и не я използва. Сега ние ще решим как да се оправяме.
— Куърк, ти да ми дадеш урок ли искаш или да намериш Рейчъл Уолъс? — попитах аз.
— И двете. Махай се — отвърна той.
— А какво ще кажеш да ми дадеш адресите на Коди и Мълреди.
— Изчезвай!
Изкушавах се да отвърна „Ще се върна“, но реших, че не е уместно и излязох, без да кажа нито дума. Докато излизах Белсън, издуха към мен кръгче дим от пурата си.
23
Тръгнах си към къщи, но се чувствувах ужасно. Лицето ме болеше, а също и ребрата. Цял ден бях предизвиквал гнева на различни хора. Сега имах нужда някой да ми каже, че съм чудесен. Обадих се на Сюзън, но тя не си беше вкъщи. Изпих една бира, взех два аспирина, направих си сандвич с месо и листа от зелена салата и го изядох. Изпих още две бири с него и си легнах. Сънувах, че съм затворен в някаква стая в един замък, а Сюзън се разхожда по коридора и се усмихва, докато аз викам за помощ. Събудих се в осем без пет сутринта и й бях здравата ядосан.
Когато станах, забравих за яда си към Сюзън. По-скоро бях ядосан на тялото си. Едва ходех. Като подрънквах с кокалите си, влязох в банята и застанах под горещия душ. Малко се поизпънах, докато горещата струя течеше върху ми. Останах там около половин час, а когато излязох си хапнах царевичен хляб със селска наденица и печен домат за закуска. Прочетох „Глоуб“, а после си взех пистолета и отидох да търся Мълреди и Коди.
Отново валеше докато карах по югоизточната магистрала до Дорчестър, а вятърът духаше силно и снегът се издигаше и въртеше във въздуха. Карах в обратната посока на голямото сутрешно движение, но пак се придвижвах бавно, защото хората внимаваха заради снега. Спуснах се по наклона на изхода на големия склад на „Сиърс“, спрях при будката на пазача, получих указания къде са главните пунктове за товарене и подкарах натам.
Куърк постъпи детински като не ми даде адресите. Беше споменал вече, че те работят в складовете на „Сиърс“8 и знаеше, че ще отида и ще ги намеря по този начин. Наистина незряла постъпка. А също и нелюбезна.
Вдигнах пухкавата яка на якето си преди да сляза от колата, нахлупих тъмносинята си шапка и сложих черните очила. Погледнах в страничното огледало. Бях неузнаваем. Една от моите най-добри маскировки. Просто един безличен човек, облечен подходящо за зимата. Излязох от колата и отидох до офиса на склада.
— Тук ли са Суишър и Майкъл? — попитах младата жена зад гишето.
— Коди и Мълреди ли?
Аз кимнах.
— Там са отзад. Мога да ги извикам по високоговорителя.
— Ами добре, ако обичате. Кажете им, че Минго ги чака.
— Суишър Коди и Майкъл Мълреди, моля явете се в офиса. Господин Минго е тук.
В офиса имаше още трима души — двамата бяха мъже. Аз стоях зад другите, докато чакахме. След по- малко от две минути двама мъже минаха през летящите врати зад гишето и се огледаха наоколо. Единият беше висок, с голям нос, изпъстрен с кръвоносни съдове и дълги бакембарди. Късата му коса беше червеникава и леко посивяла на места. Другият беше много по-млад. Черната му коса беше оформена със сешоар, имаше дебели черни мустаци и верижка с мидени черупки около врата си. Съвсем по модата.
— Хей, Суишър — казах аз.
Високият с червената коса се обърна пръв, а после и двамата ме погледнаха.
— Трябва да ви предам нещо от Минго, момчета — рекох аз. — Ще дойдете ли насам?
Мустака тръгна към закачения на панти край на дъската, която представляваше вход на гишето, но
