— Защо не?
Тя набоде на вилицата си парче от омлета и го премести на другия край на чинията.
— Ти не се криеш само от човека, който те следи, нали? — попитах аз.
— Да.
Тя се разплака. Раменете й леко потрепваха, както и долната й устна, а очите й плувнаха в сълзи. Но тя плачеше дискретно, така, че останалите хора в кафенето да не забележат.
— Не знам какво да правя — каза тя. — Не искам да се забърквам във всичко това. Искам хората да ме оставят на спокойствие.
— Имаш ли представа къде е Рейчъл? — попитах аз.
— Не, разбира се, че не. Откъде мога да знам? Ние бяхме приятелки, любовници, ако щеш, но не сме били влюбени или нещо подобно. И ако хората…
— Ти не искаш хората да знаят, че си лесбийка.
Тя потрепери.
— Господи, как мразя тази дума. Тя е толкова… как да кажа — клинична, все едно, че класифицираш странно растение.
— Но ти все пак не искаш хората да научат за това, нали?
— Ами, аз не се срамувам. Ти неправилно поставяш въпроса. Направила съм своя избор, които не е като твоя или като на някои други и нямам причина да се срамувам. Той е толкова естествен, колкото всеки друг избор.
— Тогава защо не искаш да говориш с ченгетата? Не искаш ли да намерим Рейчъл Уолъс?
Тя стисна ръце, като притискаше кокалчетата към устата си. Очите й отново се насълзиха.
— О, Господи, горката Рейчъл. Мислиш ли, че е жива?
Сервитьорката ми донесе препечения черен хляб и кафето. Когато се отдалечи аз казах:
— Няма как да знам. Трябва да приема, че е жива, просто защото нямам друг избор.
— И ти я търсиш?
— Да, търся я.
— Ако знаех нещо, което да ти помогне, щях да ти го кажа. Но каква полза ще има Рейчъл, ако ме оплюят във вестниците? Това ще накара хората в моята агенция за модели…
— Не знам каква полза ще има тя — прекъснах я аз. — Нямам представа какво знаеш ти. Не знам и защо някой те следи. Или те е следил, защото предполагам, че те е загубил.
Тя кимна:
— Измъкнах се от него в метрото.
— Кой може да е той? И защо ще те следи? Не е ли твърде голямо съвпадение, че Рейчъл е отвлечена, а после някой те следи?
— Не знам, нищо не знам. Ами ако искат да отвлекат и мен? Не знам какво да правя.
Тя отново се загледа през прозореца към покритата със сняг улица.
— Защо не отидеш при майка си и брат си?
Тя бавно отвърна на погледа ми. През това време аз ядях едно триъгълно парче препечен хляб.
— Какво знаеш за майка ми и за брат ми?
— Знам имената им и политическите им убеждения и знам какво отношение имат към Рейчъл Уолъс. Мога да се досетя какво ще бъде отношението им към теб ако знаят, че с Рейчъл сте любовници.
— Ти бил ли си…, ти ходи ли… Нямаш право да…
— Не съм споменавал пред тях за теб. Казах за теб само на ченгетата, но едва когато не наложи, съвсем наскоро.
— Защо трябваше да го правиш?
— Защото търся Рейчъл и ще направя всичко необходимо за да я намеря. Когато разбрах, че ти си сестра на Лорънс Инглиш, си помислих, че може би това е ключът, че може да им помогне да я намерят. Те също я търсят.
— И ти мислиш, че брат ми…
— Мисля, че има нещо общо с това. Шофьорът му е наел двама души, за да ни изкарат с Рейчъл от пътя една вечер в Лин. Брат ти организира протестната акция, когато тя държа реч в Белмонт. Брат ти каза, че тя е безбожна и покварена или нещо подобно. Той също е начело на една организация на смахнати богаташи, които са способни на такова нещо.
— Аз не знаех, че съм лесбийка — каза тя. — Просто си мислех, че не съм особено любвеобилна. Омъжих се. Чувствах се виновна заради студенината си. Дори се лекувах. Нямаше никаква полза. Просто не можех да обичам. Разведохме се. Той ми каза, че приличам на восъчна ябълка. Изглеждам чудесно, но вътре в мен няма нищо — няма храна. Отидох в една група за взаимопомощ, където се събираха наскоро развели се хора. Там срещнах една жена, която ми хареса, между нас се случи нещо и аз открих, че не съм празна отвътре. Аз можех да обичам. Можех да изпитвам страст. Това беше може би най-важният момент в живота ми. Ние се любихме с нея и аз почувствах, аз…
Тя отново се загледа през прозореца, а аз изядох още едно парче препечен хляб.
— Тогава за първи път стигнах до оргазъм. Това беше все едно, все едно че… не знам като какво.
— Все едно са те помилвали в момента преди екзекуцията.
Тя кимна.
— Да, да. Аз не бях лоша. Не бях студена. Просто се бях опитвала да обичам не това, което е трябвало.
— А мама и батко?
— Ти виждал ли си ги?
— Само батко. С мама още не съм се срещал.
— Те никога не биха го разбрали. Никога не биха го приели. Просто за тях това би било най-ужасното нещо на света. Много бих искала заради тях, а може би също и заради себе си, да бях различна, но това е невъзможно. За мен, обаче, е по-добре да съм това, което съм, отколкото да се опитвам без успех да бъда нещо друго. Те никога не бива да узнаят. Затова не мога да отида в полицията. Не искам те да научат. Кой знае какво биха направили.
— Може би биха отвлекли Рейчъл Уолъс — казах аз.
27
— Ще желаете ли още нещо? — попита сервитьорката.
И двамата поклатихме глави. Сервитьорката остави сметката близо до мен, а аз сложих върху нея банкнота от десет долара.
— Не, не може да направят такова нещо. Не са способни на това. Няма да знаят как да постъпят.
— Могат да си наемат някого да ги съветва. Техният шофьор е лежал в затвора. Казва се Минго Мълреди. Ако искаш вярвай, но той знае какво трябва да се прави.
— Но те не знаят.
— Може би не знаят. А може би човекът, който те следи е изпратен от брат ти. Ти напоследък не си живяла вкъщи.
— Спенсър, та аз съм на трийсет години.
— Разбираш ли се със семейството си?
— Не. Те не одобриха моята женитба. Не одобриха и развода ми. Бяха категорично против да уча в Гаучър. Мразят това, че съм модел. Аз просто не мога да живея с тях.
— Те сигурно се тревожат за теб.
Тя сви рамене. Замисли се. Беше спряла да плаче и лицето й изглеждаше по-спокойно.
— Сигурно наистина се тревожат — каза тя. — Лорънс обича да си играе на баща и глава на семейството, а мама му позволява това. Предполагам, че според тях аз съм разпусната, слаба и безотговорна — такива неща.
— А защо им е трябвало да вземат за шофьор гангстер като Мълреди?
Джули пак сви рамене.
— Лорънс изцяло е погълнат от своя комитет за бдителност. Предполагам, че попада в ситуации, когато
