— Благодаря за бирата — каза той и затвори вратата на колата, а аз потеглих.
Карах повече от час и половина в снега и по време на почти безлюдния този ден час-пик, докато се прибрах в апартамента си. Сюзън беше там.
— Следобед в Бостънския университет имаше семинар за развитието на подрастващите, а когато излязох, времето беше много лошо, за да карам чак до нас. Оставих си колата на паркинга и дойдох пеша — обясни тя.
— Изпусна златна възможност — казах аз.
— Каква?
— Да си съблечеш дрехите, да сипеш мартини за двамата и да ме изненадаш на вратата.
— Помислих за това — каза Сюзън, — но ти не обичаш мартини.
— Ох — въздъхнах аз.
— Затова пък запалих огън в камината — каза тя. — Можем да седнем пред нея и да пийнем по нещо.
— Или да направим нещо друго — отвърнах аз, вдигнах я и я прегърнах.
Тя поклати глава:
— Днес цял ден говорих за теб.
— Къде, на семинара за развитието на подрастващите ли?
Тя кимна и ми се усмихна с типичната си усмивка на паднал ангел.
— Имаш всичките симптоми — отбеляза тя.
Оставих я на земята и отидох в кухнята.
— Да видим какво имаме за ядене — казах аз. — Може би стрит рог от носорог или малко испанска муха?
— Ти забъркай нещо, по дяволите — отвърна тя. — Аз ще взема една гореща вана. А може би ще си изплакна и чорапогащника в твоя умивалник.
— Мъжката работа никога не свършва — казах аз.
Надникнах в хладилника. На долния рафт имаше бира „Молсън“ със златен етикет. Ако снегът ни затрупаше, поне имах подръка основната си храна. В отделението за зеленчуци имаше малко пресни листа босилек и връзка магданоз, който бях купил в „Куинси маркет“. Беше малко поувехнал, но още ставаше за поднасяне. Отворих си една бира. Чувах как водата тече в банята.
— За теб, момиче — казах аз високо.
Тя ме чу и ми извика:
— Защо не ми направиш един коктейл, синеоки красавецо? Ще го изпия като изляза. Само след десет минути.
— Добре.
Във фризера имаше нарязани броколи в торбичка от половин кило и аз ги извадих. Взех една голяма синя тенджера и сипах в нея четири литра вода, както и една малка тенджера за готвене на пара, в която сипах около една чаена чаша вода. Докато водата завираше, сложих в тигана две скилидки чесън заедно с шепа магданоз, шепа босилек, щипка сол, малко олио и шепа обелени шам-фъстъци и добре разбърках всичко. Сюзън ми беше подарила този специален тиган за рождения ден и аз непрекъснато го използвах. Мислех, че е доста глупава вещ, но тя се радваше, че ми подарява такова нещо и аз никога не бих й го казал. Когато водата завря добре, похлупих и двете тенджери. Можех да чуя как Сюзън се плиска във ваната. Вратата беше открехната и аз отидох до банята и си мушнах вътре главата. Тя лежеше по гръб, косата й беше вдигната, а голото й тяло блестеше във водата.
— Не е лошо — рекох аз, — за мадама на твоята възраст.
— Знаех, че ще надничаш — каза тя. — воайорството е типичен етап от развитието на подрастващите.
— Всъщност не е лошо за жена на всякаква възраст — казах аз.
— Върви веднага да ми направиш коктейла — нареди ми тя. — Излизам след малко.
— С джин или с водка? — попитах.
— С джин — отговори ми едносрично.
— Грубиянка!
Върнах се в кухнята и смесих в една кана пет части джин с една част лимонов сок, разбърках добре и го изсипах в чаша с две бучки лед. Щом свърших Сюзън влезе в кухнята. Носеше копринения халат, който ми беше подарила миналата Коледа, и който аз никога не слагах, но тя го обличаше, когато оставаше при мен. Беше тъмночервен с черни кантове и черен колан. Когато го пробвах, приличах с него на Брус Лий. На нея не й стоеше така.
Тя седна на едно столче в кухнята и отпи от джина си. Косата й беше вдигната, не беше гримирана, а лицето й блестеше. Изглеждаше на петнайсет години, ако не се смятат следите от възрастта и характера й около очите и устата. Те прибавяха още години.
Аз си взех още една бира и отново сложих двете тенджери да врат. В голямата изсипах половин кило спагети. В малката сложих замразените броколи. Нагласих часовника на печката да звъни след девет минути.
— Ще вечеряме ли пред камината? — попитах.
— Разбира се.
— Добре — казах аз. — Остави пиенето и хвани единия край на масата.
Ние я преместихме пред камината, донесохме два стола и наредихме приборите докато се сварят спагетите и се задушат броколите. Часовникът на печката иззвъня. Отидох в кухнята, изцедих водата от броколите и опитах спагетите. Трябваше им още една минута. Докато се варяха още веднъж разбърках подправките с мазнината в тигана. После отново опитах спагетите. Бяха готови. Изцедих и тях от водата, върнах ги пак в тенджерата и ги разбърках с олиото с подправките и броколите. Донесох на масата тенджерата със спагетите, сирийския хляб, който ми беше останал от обеда и една бутилка вино. После дръпнах стола на Сюзън да седне. Сложих още една цепеница в камината и сипах малко вино в чашата й. Тя отпи от него замислено, а после ми кимна. Напълних и нейната и моята чаша.
— Може би мадам ще ми разреши да се присъединя към нея? — попитах аз.
— Може би — отвърна тя. И аз отпих от виното.
— А може би по-късно бихме могли да се чукаме — каза тя.
Засмях се насред глътката вино, задавих се и останах без дъх, като разплисках виното върху ризата си.
— А може би не — добави тя.
— Не флиртувай с мен, когато пия — казах аз, щом отново успях да си поема дъх. — По-късно мога да те взема насила.
— Леле Боже!
Сипах й в чинията спагети и броколи, сложих и на себе си. Снегът навън продължаваше да вали равномерно. В стаята светеше само една лампа, по-голямата част от светлината идваше от огъня в камината, където горяха цепеници от ябълково дърво и миришеше приятно. Тлеещите въглени и равномерният нисък пламък на огъня обагряха стаята в бледорозово. Ние мълчахме. Пламъкът леко изсъска, изкарвайки последните капки смола от дървата. Тялото вече не ме болеше както преди. Спагетите бяха чудесни. Виното беше студено. А като гледах Сюзън, изпитвах болка в гърлото. Ако намерех и Рейчъл Уолъс, щях да повярвам в Бога.
26
Този кратък декемврийски ден в Бостън слънцето изгря безрадостно и почти незабележимо над страшно многото сняг. Погледнах будилника. Беше шест часът сутрин та. Навън беше много спокойно, като снегът заглушаваше обичайните утринни шумове. Аз лежах обърнат надясно, а лявата ми ръка беше върху голото рамо на Сюзън. Косата й се беше отпуснала през нощта и разбъркана покриваше възглавницата. Лицето й беше обърнато към мен, а очите й бяха затворени. Тя спеше с леко отворена уста и дъхът на вино леко се носеше над възглавницата. Вдигнах се на лакът и погледнах през прозореца. Снегът продължаваше да вали — равномерно и под наклон. Очевидно вятърът го носеше. Без да отваря очи Сюзън ме притегли
