практика.
— Ами! — възкликнах недоверчиво. Сервитьорът се върна с двойното шотландско уиски и содата отделно. Отворените бутилки с газирана вода започваха да се трупат. Стратън замълча достатъчно дълго, за да си налее съвсем малко сода от последната бутилка.
— Така че какво мислиш по въпроса? — попита той. Отпих малко от бирата си. Беше се стоплила да стои там, докато Стратън смучеше тъмното си уиски.
— Мисля, че си си наврял задника в цепнатина, от която няма измъкване — рекох.
Той се засмя професионално, но очите му изглеждаха много малки, студени и плоски като очите на някой малък хищник. Внимателно постави уискито си на масата.
— Сигурно се майтапиш, приятелю. Няма начин да не се майтапиш. Изпадал съм в трудни ситуации и преди и добре познавам безизходната ситуация щом я видя. Искам да кажа, че съм щатски сенатор от двайсет и три години, и позволи ми да ти кажа, че съм се сблъсквал с доста трудни моменти.
— Ти изпрати хората на шерифа на областта Алтън по следите ми — рекох.
Стратън започна да говори, след това спря, облегна се назад в стола си и ме загледа.
— И двама бивши федерални въшльовци — рекох. — И един от тях ме удари по коляното с полицейска палка и то все още е възпалено и боли. И сега или ще ми кажеш какъв е интересът ти към случая Оливия Нелсън, или ще вдигна олелия до бога.
Стратън не помръдна. Изчаках. Широка очарователна усмивка се появи на лицето му. Остави я да постои малко там за по-голям ефект.
— Е, за Бога, предполагам, че наистина съм си наврял задника в цепнатина без изход, нали? — рече той. — Те бяха прави по отношение на теб, ти си тип, който знае всички номера. Няма проклет номер, с който да не си запознат.
Засмя се и поклати глава. Сервитьорът се приближи и попита дали бихме желали да поръчаме. Без да го гледа, Стратън поръча:
— Коктейл от стриди, стек алангле, пържени картофи, салата и гарнитурата, която предлага ресторантът.
— Много добре, господине — каза келнера. Обърна се към мен. Избрах пилешки сандвич и нова бира.
— Бихте ли искали още едно питие, г-н сенаторе — попита сервитьорът.
Стратън поклати глава и го освободи с жест. Той се отдалечи.
Стратън сви ръце и ги постави на ръба на масата. Разгледа ги за момент, след това вдигна очи и дълго ме погледна, като лицето му изобразяваше самата невинност.
— Добре — рече той. — Ето как стоят нещата. Аз… — отново погледна кокалчетата на ръцете си. — Аз… — ухили ми се все още искрено, но този път и леко дяволито. — Аз се чуках с Оливия Нелсън.
— Какъв късмет за нея.
— Разбира се, това е неофициално — обясни той.
— Разбира се — отвърнах.
— Запознах се с нея на едно от благотворителните събирания. Съпругът й е от онези стари богати либерали на Бийкън Хил. Докато се усетим и събитията така се развиха, че вече бяхме хлътнали и двамата намигна ми. — Знаеш как стават тези неща.
— Не — отвърнах. — Как стават?
— Ами, да ти кажа истината, дори идеята не беше моя. Искам да кажа, че Ливи се оказа горещо парче.
Наведе се през масата към мен, като че ли бяхме двама стари другари, които си споделяха завоеванията си.
— Знаеш, че имаше и официална версия — страхотна съпруга, съвършена майка, благотворителност, преподаване, патрон на изкуствата, цялото това публично боготворене, пълни глупости. И Лаудън, бедното дърто копеле, по всяка вероятност й е вярвал. Той бе от този род хора, които казват „жена ми това, жена ми онова“, знаеш какво имам предвид. Дори и представа си нямаше, тъпият му глупак с глупак. И всеки път, когато трябваше да има някакво парти или нещо подобно, тя си избираше по някой гостенин и… — Стратън леко сви рамене и разпери ръце.
— Действала е хаотично — рекох.
— Кралицата-ебливка на важни клечки — кимна той. — Ако още не си свалил гащичките на Оливия Нелсън, просто не важиш в този град.
— И все важни клечки? — попитах.
— Разбира се, това беше своего рода ексклузивен клуб; човек се чукаше с Оливия Нелсън и знаеше, че са го допуснали вътре в него и е успял — отвърна Стратън.
— Връзката ви продължителна ли беше?
— Не бих я нарекъл връзка. За мъж като мен беше върха да чукна тук, да чукна там и да кажа „Благодаря, госпожо“. Обикновено тя идваше в офиса ми когато бях в града. Изключително дискретно. Пазехме се много на обществени места. Отново ми се ухили.
— Аз съм женен мъж — рече той.
— То си личи — отвърнах.
Сви рамене и продължи да ми се хили.
— И ти се боеше — казах, — че разследването ми ще разкрие тази твоя връзка.
— Точно така, приятелю. Точно така. Първо помислихме, че просто ще се престориш, че действаш, за да вземеш парите на Лаудън. Той ги има в изобилие. Но след това ти отиде там и ние разбрахме, че сериозно си се заел с нещата. И си помислихме, че можем малко да те попритиснем далеч от мен и от дома ти, нали знаеш, за да си по-уязвим. Имаме добър приятел в Южна Каролина, той има свои хора в шерифството на областта Алтън… — отново разпери ръце. — Виждаш как са нещата.
— Кои сте тези „ние“?
— Ние ли? Ами аз и персоналът ми.
— Значи вие отидохте и си направихте целия този труд само за да ми попречите да разкрия връзката ти с Оливия Нелсън?
— Да, и основно те проверихме. Не ни хареса това, което научихме. Изглеждаше, че обичаш белите и трудностите, а ние искахме да поемем нещата под свой контрол още сега.
— За да не научи жена ти — рекох.
— Ами, Лаура и аз сме постигнали разбирателство по този въпрос. Но… планираме да кандидатствам за президентския пост, може би при следващите избори, и това би ми попречило.
— Все още може — напомних.
— Ей, всичко това е неофициално.
— Какво искаш да кажеш с това „официално“? — попитах. — Мислиш си, че това е интервю? Аз съм детектив. Може ти да си я убил.
— Аз?
— Ти и твоите хора.
— Недей да говориш абсурдни неща — каза Стратън. — Аз съм щатски сенатор.
— Давам почивка на съда — рекох.
29
Офисът на Трип бе тих и спокоен както винаги. Ан беше зад бюрото си, облечена в семпла черна рокля. Тя си спомни за мен и се радваше да ме види — комбинация, с която рядко ме посрещат. От друга страна като се вземе под внимание заангажираността на офиса, би посрещнала и всеки друг със същата радост.
— Той се върна — казах.
— Да, току-що отиде надолу към залата.
— Вие ли се занимавате с чековата му книжка? — попитах.
— На г-н Трип ли? Всъщност не, защо питате?
— Банковата му сметка е на червено — рекох и извадих банковите сведения от джоба си, като й ги
