Най-сетне постигаме съгласие да поместим обявата на уебстраницата на TV6 и в служебния електронен бюлетин, да изпратим сътрудници по всякакви спортни и други клубове да набират участници на място, както и да пуснем реклама и телефон за обаждания след предаването „Не правете това сами“. Ще пасне идеално в началото на вечерния блок.
Скоро всички резерви на Фай относно интереса към обявата са ликвидирани. Броени дни след поместването й сме затрупани с писма — пристигат стотици. Изглежда, светът е пълен с хора, които са на път да се врекат във вечна вярност, докато смъртта ги раздели, като в същото време се измъчват от терзания дали не ги грози далеч по-банална раздяла. Точно както и очаквах. Не съм виждала по-потискащи писания:
Приятелката ми Криси е най-сладката, най-милата и най-любвеобилната жена, която познавам. Гордея се, че прие да стане моя съпруга. Предстои да се венчаем след четири седмици. Организираме пищно тържество, без да пестим средства. В крайна сметка, човек се жени веднъж. Искаме да създадем многолюдно семейство и някой ден да се преместим да живеем край морето. Обичам я и тя ме обича. Повтаря го постоянно.
Смятате ли, че е възможно да ми изневери?
Питам само защото най-добрият ми приятел твърди, че я е видял в една кръчма в компанията на бивше гадже. Сигурен съм, че срещата е била най-невинна, но като я попитах, отвърна, че приятелят ми сигурно се е припознал…
Женя се след седем седмици. Обичам годеника си до полуда и съм сигурна, или поне почти сигурна, че и той ме обича. Но не сто процента. Преди мен е имал друго гадже, с което са следвали заедно. Тя го е зарязала заради някакъв американски гребец. Снощи на един купон най-добрата ми приятелка страшно се напи и ми наговори разни гадости. Каза, че приятелят ми е тръгнал с мен само защото е бил адски разстроен и че въобще не е лъжица за моята уста. Та започнах да се питам — ако е имал избор, щял ли е да се спре на мен?
Разбирате ли, намерих писмата му. Защо й е притрябвало да ги пази?
Когато човек се жени, загърбва миналото. Длъжен е. Аз съм готова да го направя. Но дали и той е готов? Винаги си е падал сваляч. Нищо драстично, просто обича да флиртува. Не може да се въздържи. Но не го върши с лоша умисъл. Аз нямам нищо против. Чак толкова. Само дето мама казва, че мъже като него никога не се променят. Не че се чувствам застрашена от конкретно бивше гадже. Честно казано, имал е десетки…
Сред авторите се срещат и психари, които твърдят, че предпочитат смъртта на любимия пред забежката му. Вярвам им и препращам писмата им в полицията.
Ангажираме цял екип да отсява кандидатите, но не можем да устоим и от време на време проявяваме нездраво любопитство. Въпреки индивидуалния си отпечатък всички тези писма притежават една обща черта. Издават пламенната готовност на отчаяния партньор да утвърди върховното си право над чувствата на другия.
— Дали не са някакви уроди?
— Какво те кара да смяташ така, Фай?
— Ами при положение че са толкова отчаяни и толкова неуверени в себе си…
Хвърлям й снимка на една от авторките. Въпросната жена е на трийсет и две години, стройна, руса, елегантно облечена. Към писмото си прилага автобиография, от която личи, че е завършила Кеймбридж с отличие и впоследствие е защитила докторат в Харвард. Фай е поразена. За да я довърша, й подавам снимката на гаджето. Спретнат и посредствен. Тя ме гледа озадачено:
— Изглежда толкова обикновен.
— На теб — да. Но за нея е бог.
— Не разбирам — уморено клати глава.
— Нито пък аз, душко. Може би е от живеенето в Лондон. — Не ми се вярва, но в случая върши работа. — Както и да е, искам тази жена да участва.
Гигантската камара писма явно притежават особена магнетична сила, тъй като целият ми екип се е скупчил наоколо. Възползвам се от присъствието им да ги разпитам как върви работата:
— Какво става? Джаки, срещна ли се с юристите?
— Да. Трябва да бъдем изключително внимателни, но условията не са невъзможни. За онези, които знаят, че ги снимат, и участват в замисъла, няма проблем — можем да показваме какъвто си пожелаем материал, стига предварително да сме осведомили клиента, че камерата работи. Информирането може да се осъществи съвсем лесно — достатъчно е да се сложи надпис, че камерите записват, а за да се подсигурим отвсякъде, гостите трябва да подпишат ей това — размахва папка, дебела колкото телефонния указател. — Повечето участници ще се отегчат от ситния шрифт и на бърза ръка ще подпишат. С разрешение от местните органи могат да се използват и записи от камери за наблюдение. Сега проучвам как се вади разрешително. Камерите са навсякъде: магазини, гаражи, улични лампи в сбутани алеи… — Допада ми фактът, че е използвала въображението си. — … библиотеки, обществени паркинги, фоайета на хотели.
— Недоумявам как тези обществени институции ще дадат съгласието си — вмята Фай.
— Както казах, още проучвам как стои въпросът с разрешителното, но стига да се представят необходимите правни документи, никой не се свени особено да участва в подобно разобличително начинание. Ресторантите и хотелите го разглеждат като безплатна реклама. С лековерния измамник обаче работата е много по-сложна. Използването на филмов материал с участник, който не знае, че действията му се заснемат, е незаконно, освен в случаите, когато заснетият извършва криминално деяние и материалът има за цел да подпомогне правосъдието.
— Уф! — въздъхвам. Това не е добре. Замисълът на цялото предаване се гради върху това — въпросните хубостници да бъдат сгащени на местопрестъплението, така да се каже.
Джаки продължава:
— Единственото разрешение на проблема е самоличността на човека да се маскира и историята да се представи чрез намеци и недомлъвки. Примерно, показваме кадри на наивника и настоящия годеник/годеница, за което имаме разрешение от въпросния партньор. После показваме кадри със „съблазнителя“, а когато заснемаме самото прелъстяване, разчитаме изцяло на артистичното използване на черните ленти, с помощта на които прикриваме самоличността на участниците или части от тялото. От материала става ясно дали наивникът е изневерил, но нищо не се казва направо.
