— Аз исках Зоуи Бол15, Ясмин Ле Бон16 или Найджъла Лоусън17, но Бейл ме инструктира да намеря някоя „нова прелест“, която тъкмо завършва театралното училище. Така ще мине само с няколко хиляди за цялата поредица.
Джош се смее.
— Типично за Бейл!
— Абсолютно. Въпреки всичко не губя надежда. След безкрайни интервюта най-сетне открихме идеалната водеща. Има забележителен бюст, къса, щръкнала като бодли коса и точна толкова бодлив нрав. Носи къси фланелки и провиснали панталони. Млада е. — Не уточнявам, че смятам това за предимство, тъй като е прекалено неопитна, та да се почувства като нещо специално.
— Уточнихте ли подробностите около сценария?
— Да. Пуснахме рекламни съобщения и в отговор бяхме затрупани с писма от параноици и ревнивци. След като подберем няколко кандидати, ги интервюираме на запис. После привикваме подозрителния екс и също го интервюираме. Желанието му да сътрудничи обикновено се мотивира от отмъщение или отчаяние (когато е бил изоставен) или любопитство и суета (когато той е зарязал другия). После следим всички участници (включително нищо неподозиращия наивник) в продължение на една седмица, като редуваме кадрите от подготовката за сватбата с кадри от евентуалната изневяра. Ключовият момент е, когато каним в предаването всички участници и им пускаме филма на живо. Нищо неподозиращият наивник си въобразява, че ще участва в нещо като „Стани богат“, и то до момента, в който се качи на сцената. Тоест авторът на писмото също ще научи истината на сцената и тогава или ще му прималее от облекчение, или ще установи, че най-лошите му страхове са основателни. — Млъквам. Джош е пребледнял и изпотен. Сигурно е прекалил с пиенето. — Мислиш ли, че ще проработи?
— Да, за съжаление ще стане страшен хит.
Доволна от чутото, ставам да донеса още две питиета. Иси се обажда на мобилния на Джош и се извинява, че няма да дойде, понеже след медитация нямала настроение за кръчма. Оставаме в заведението до биенето на звънеца за последните поръчки и страхотно се забавляваме.
Като ме качва в таксито, Джош ми пожелава късмет с предаването и ме кара да повторя обещанието си, че ще му помогна в избора на плочки за баня. Аз кимам, изпращам му въздушна целувка и се разплувам на кожената седалка. Алкохолното опиянение ме изпълва с характерното усещане за доволство и увереност, че всичко е наред. Действително трябва да полагам повече усилия да се виждам с приятелите си.
Предварителните разговори с избраните двойки са едновременно отвратителни и изумителни, затова настоявам лично да провеждам колкото се може повече от тях.
— И така, Джени, вие ни писахте в отговор на статията в „Гас“. Нека повторим подробностите от писмото ви, искам да ги потвърдите пред мен и да се ориентирам в ситуацията. — Придружавам думите си с жизнерадостен красноречив смях: — „Ах, колко съм глупава, въобще не помня факти.“ Установила съм, че така най-бързо влизат в час. — Имате ли нещо против?
Джени поклаща глава. Жестовете й са твърде отривисти. Мъчи се да изглежда сигурна и уверена. Вместо това непрестанно пуши „Бенсън & Хеджис“, палейки всяка следваща цигара още преди фасът да изгасне в пепелника — поведение, неприсъщо на уверена жена. Джени е кльощава, но не притежава онази модна анорексична кльощавост, която преобладава в нашето студио. Кльощава е, защото не може да си позволи и да пуши, и да се храни. Ние, от своя страна, имаме избор. Съгласно записките ми е на двайсет и три. Изглежда на четирийсет и пет, но подозирам, че е изглеждала на четирийсет и пет още когато се е родила. Плюсът на подобна външност сигурно е в това, че дори когато стане на шейсет и пет, Джени ще изглежда по същия начин. Лицето й е изпито и бледо, напомня на спаднал, набърчен балон в деня след празненството. Цял живот е получавала слаби бележки, била е лишена от възможности и от разкош, поради което е тук.
— Джени, сигурно много се вълнувате от възможността да се покажете по телевизията?
— Н-да, определено.
— И вече сте запозната с правилата на предаването? — Това е кодиран вариант на въпроса: „Знаете ли на какво унижение ви предстои да бъдете подложена?“
— Н-да.
— Писахте ни, понеже подозирате, че вашият годеник, Браян Паркинсън, може би ви изневерява. Най- малкото, при случай би ви изневерил. — Отмятам глава и неодобрително изсумтявам.
— Н-да.
— В писмото си още споменавате, че храните известни съмнения относно обекта на чувствата му.
— Н-да, определено. Най-добрата ми приятелка Карън.
— Карън Томпсън — консултирам се с бележките си. Тя отново кима, гаси поредния фас и пали нова цигара. — Можете ли накратко да ми разкажете историята?
— Когато се запознах с Браян, той ходеше с Карън.
— Кога се случи това?
— Когато бях на седемнайсет.
Гнусна история. През последните шест години Браян се разкъсвал между Карън и Джени. Трудно може да се разбере какво мотивира чувствата му. Изглежда, има връзка с това — коя от двете жени в момента работи и има пари за цигари и пиене. Единствената утеха за човешкия род е, че поне не са позволили нерешителността на Браян да помрачи приятелството им. Често ходят тримата заедно в местната кръчма. Не съм от най-чувствителните натури, но се питам как ли живеят, без да знаят с коя от двете ще си тръгне Браян съответната вечер.
— Карън да вземе да се хване с Рой, брата на Браян. В крайна сметка тя ми е кума, а Рой ни е кум. То си е така по традиция. — Тя ме плясва по крака и се разсмива. Но смехът й е писклив и тревожен. Внезапно млъква и се привежда насреща ми. От Иси и няколко други приятелки зная, че този жест издава намерението на говорещия да сподели някоя тайна. В по-религиозна епоха в този миг Джени би се обърнала с молитва към Дева Мария, закрилница на отчайващите неудачници. — Виж какво, пиленце, хич не искам да го изгубя. Обичам го. Но ако ще се разделяме, по-добре да е преди сватбата.
Отдръпвам се, откопчавайки се от цигарения й дъх и от настойчивия й поглед.
Разговорът с Карън протича по идентичен начин, с тази разлика, че колкото Джени е кльощава, толкова Карън е пълна. Като надига чашата с бира, плътта по ръцете й се разлюлява. Животът й е преминал сред топла пара на пържени картофи, увити във вестник, и сладкиши с извара. Облечена е в палатка на цветчета. Дръпвам Фай встрани.
— Фай, отпуснати ли са й пари за дрехи? — изсъсквам ужасена.
В някои предавания поощряват гостите да обличат ярки дрехи, в резултат на което изглеждат като грамадни захаросани бадеми. Идеята на нашето предаване е по-различна.
— Да, но нищо в „Харви Никълс“ не й стана — шепнешком отвръща Фай.
— Добре де, не можахте ли да потърсите в някой по-обикновен магазин?
— Никой не се нави да отиде.
Въздъхвам и се примирявам с палатката. Питам се как ли ще изглеждат тези цветове на фона на общия декор на студиото.
Карън — „другата“ — обяснява, че Браян е колкото на Джени, толкова и неин.
— В крайна сметка аз първа ходех с него — заявява.
Да, но хората не са мебели или дрехи — „Аз първа го видях“ не е основателна причина да се предявяват претенции към някого. Напомням на Карън, че Браян сигурно обича Джени, инак защо ще й предлага да се омъжи за него. Карън уточнява, че Джени му е предложила и дори сама си е купила пръстен. Признава, че продължава да спи с Браян. Нахално вири гърди към камерата и обяснява:
— Той обича да има какво да пипне.
Излизам от стаята.
— Пълна депресия — коментира Фай.
— Кое имаш предвид?
