толкова много хора, че той да не е в състояние да й откаже.
— Именно. Никой не знае. Има хиляди причини, които мотивират човешкото поведение. Спомни си онази сватба по радиото преди няколко години. Хората са готови да изприпкат пред олтара с първия срещнат, само и само да си извоюват петнайсетте минути, за които говори Уорхол. Макар че в случая с двойката от Бирмингам минутите не бяха петнайсет, а седем и половина месеца, сто осемдесет и пет минути телевизионно време, двеста и седем минути радио ефир и сто и петдесет сантиметра вестникарски колони.
Бейл почуква с писалката по бюрото си. Идеята го заинтригува. Пристъпвам към заключителната част:
— Постоянно се излъчват безброй документални филми за сватби: подготовката за предложението, самата сватба, първата година; чувам дори, че Канал 4 щели да правят филм за консумацията на брака. — Съчинявам си, но искам Бейл да ми отпусне сносен бюджет. По принцип минавам за неморална, но стане ли въпрос за бизнес, забравям всякакви задръжки. — Предлагам ти малка вариация на изпитана формула. Действията на партньора се разобличават на живо, в присъствието на всички участници. Публиката в студиото е ключов елемент. Тя има страхотно въздействие. Там е работата, че човек никога не се разделя с бившите си гаджета окончателно. Имат значение дори хора, за които не си се сещал от десет години и въобще не си ги виждал, откак сте се разделили. Винаги остава да те гложди любопитството какво се е случило с онзи, който си е тръгнал, или с онзи, когото ти си зарязал.
Бизнесмен на място, Бейл съзира потенциала на тази хрумка.
— И ти смяташ, че ще стане. — Съобщава го по-скоро като факт, не като въпрос.
— Да — отвръщам въодушевено. — Признавам, че изцяло зависи от лековерието, глупостта и суетата на британското население. — Поемам дълбоко дъх. — Следователно няма как да се провали.
— Ами ако наистина предизвика такъв фурор, какъвто предвиждаш, с какво ще привличаме по- нататъшните участници?
— Ще заснемем достатъчно издания, преди да излъчим първото предаване. Ще съставим безупречни регистрационни формуляри, които не позволяват на гостите да се оттеглят от участие, след като веднъж са дали съгласието си. Виж какво, Бейл, подробностите са лесна работа. Остави това на мен. — В отчаянието си лекичко го потупвам по ръкава.
Шефът кима:
— Добре, Кас. Върви във финансовия отдел да съставите бюджет.
Иде ми да рипна във въздуха и победоносно да размахам юмруци. Той го долавя.
— Само гледай да не се самозабравяш. Не съм милионер.
Поредната безскрупулна лъжа. Но на мен не ми пука. Вече имам предаване, при това добро!
4.
— Джош, здрасти, аз съм. Познай какво стана! Бейл се нави! За предаването за бившето гадже.
— А от мен се очаква да се зарадвам на новината.
— О, Джош, престани! — Мразя да се заяждаме. — Пак съм отгоре.
— Където най обичаш да бъдеш — неволно прихва той.
— Буквално и преносно — допълвам нахално.
— Флиртуваш ли с мен, Кас? — пита, но не сериозно.
— Бих флиртувала с всеки друг на твое място — уверявам го.
— Страхотна утеха, няма що.
— Ще го кръстим „Секс със екс“. Какво ще кажеш?
— Не искам и да си помислям.
Въздъхвам, разочарована от факта, че не споделя въодушевлението ми.
— Виж, трябва да затварям, предстои ни адски много работа. Просто исках да споделя добрата новина. В крайна сметка, може да се каже, че ти ми даде тази идея.
— Въобще не ми говори. Хайде чао.
Затварям телефона и полагам неимоверни усилия да пропъдя хладния отзив на Джош от съзнанието си. Съсредоточавам се върху факта, че щедростта на Бейл е надминала и най-смелите ми надежди. Предложи да ми плати премия в размер, пропорционален на рейтинга. Ще направя голям удар. Като научи за успеха ми, Фай, както си му е редът, подви опашка, но аз реших да бъда добра и щедра. Не й се доверявам напълно, но все пак е мой сътрудник и активното й участие в този проект ми е необходимо — имаме толкова много робота.
Започваме с рекламното каре.
Предстои ви да се ожените? Имате ли сто процента доверие на своя избраник? Съществува ли в миналото му някое бивше гадже, което все още има власт над вашето бъдеще? Опишете подробностите при гарантирана конфиденциалност на адрес: П.К.…
Такъв прост призив за действие.
— Ще проработи ли? — пита ме Фай.
— Ако познавам поне отчасти човешката природа — да. Къде ще го поместим?
— Най-напред в долнопробните списания за неудачници, „Гас & Гос“. — Хвърлям й няколко. Тъй като я уважавам, допускам, че никога не ги е виждала. Тя започва да ги разгръща.
— Господи, непоносими са. Тези хора нямат ли поне капчица себеуважение?
Без да вдигам поглед от таблиците с бюджета, отсичам:
— Не.
Тя преглежда съдържанието и чете на глас:
— „За три години преспах със сто мъже“, „Направихме тройка с най-добрия ми приятел и приятелката му“, „Еротичното бельо се намира до ароматизираните капки за гърди — да работиш в секс магазин“, „Сексперти — жени, наистина добри в леглото“.
— Идеално! — прекъсвам я. — Авторите умират да разголят телата и душите си за някакви си жалки пет лири и два-три реда в рубриката с писма от читатели. Тези хора търсят публика. Те са истинска златна мина. И все пак, Фай, идеята на заниманието далеч не е да съберем всички откачалки на света. Ще трябва да измислим някоя изключително хитроумна тактика да привлечем по-нормални хора.
Фай изпъшква.
— Ще ни бъде сто пъти по-лесно да привлечем отрепките. Те нямат чувство за срам и освен това разполагат с по-малко възможности за изява.
Стрелвам я с леден поглед. Лесно (освен по отношение на секса) не е понятие, което фигурира в речника ми. Зная, че успехът на предаването ще зависи от това — дали ще мога да накарам средностатистическия зрител да се почувства неловко. По телевизията се излъчват стотици хиляди документални филми за какви ли не изроди и главорези — удобно настанен в любимото си кресло на цветенца, той не се вживява особено. Смята се, че едно токшоу предлага безценна форма на искейпизъм в най-чист вид. Тези предавания вършат услуга на обществото — хората ги гледат и се благодарят на Бога, че собственият им живот е по-добър от онзи, за който се разказва от екрана. Аз обаче искам „Секс със екс“ да бъде по-различно предаване. Искам хора с установена връзка да изтръпват в присъствието на партньора си. Искам в паузата за реклами разговорът помежду им да натежи. Искам леко да се отчуждят един от друг и в съзнанието им да покълнат съмнения. Това предаване ще описва техния живот, независимо от класата, възрастта, расата и религията.
— Тогава кого целиш да привлечеш?
— Обикновения гражданин. Хората, на които имаме доверие. Полицаите, медицинските сестри, библиотекарите, учителите, служителите на „Карфоун Уерхаус“12.
Фай невярващо ме гледа изпод вежди.
