— Фай, би ли ми припомнила в кой бранш работим?
— В телевизията. — Оглежда се предпазливо, не разбира накъде бия.
— А не смяташ ли, че телевизията по принцип минава за творческа сфера?
— Да, ъъъ, но…
— Извинявай, но да не сме някои загубени консултанти, та да ни трябват пластмасови играчки като доказателство, че сме способни да измисляме идеи? — Не повишавам тон. Не е и нужно. Тя смутено сваля кутията от масата и се опитва да я скрие зад по-конвенционалното средство за стимулиране на идеи — бялата дъска. Останалите предателски зарейват поглед встрани. Това също никак не ме изненадва.
— Така. Всички сте чели брифа. От нас се изисква да родим идея за централно шоу, което да привлече зрителска маса и реклама; интересът от страна на пресата е предимство. Господин Бейл дефинира проблема доста лаконично, вярвам, ще се съгласите. Цитирам: „Трябва ни идея, която да удари в земята ония копелета и новите им предавания.“ — Екипът си позволява неспокойно да се поразсмее. Аз може и да ги юркам, но той е голям гадняр и общата ни омраза към него ни сплотява. Запретвам ръкави и сядам на ръба на масата, усмихвам се и изчаквам доброто настроение да подейства. — И така, как се развива конкуренцията?
— ITV имат разнообразна програма от шоу предавания, популярни сапунени сериали и телевизионни игри с големи награди и купуват касови филми. Ето програмната им схема за следващите четири месеца. Имат и доста архивни сапунени сериали. — Рики старателно се е подготвил. За съжаление информацията е много депресираща. Отново се възцарява мълчание — доброто настроение се е изпарило.
— А какво планират Канал 4 до края на годината? — с надежда пита Фай.
— И тяхната програма не е лоша — смутено отвръща Рики, принуден да посипе сол в раната. — Имат всичко. Изкуство, музика, драми, комедии, забавни програми, развлекателни предавания, документални очерци, филмови премиери и дори рубрика, която се нарича „За после“.
— Какво е — порно ли? — любопитства Марк.
— Сигурно въобще не им трябва порно — вмята Том.
Поглеждам описанието.
— Порно.
Никой не знае дали да се радва, че Канал 4 са били принудени да прибягнат до подобно предаване, или да се потиска от мисълта, че масовата публиката ще умре от кеф. Плясвам с ръце:
— Добре, да се върнем на темата. Глупави идеи няма. И така, някакви хрумвания, дами и господа?
Взимам маркера и заставам пред бялата дъска. Мълчание.
— Хайде де — окуражавам ги. — Не се оставяйте чуждите програмни схеми да ви потискат. Човек преувеличава значението на историческите драми с висока продуцентска стойност, големи звезди и страхотна фабула. Те обаче са насочени към аудитория с твърде изискан вкус. Да потърсим друга пазарна ниша.
Фай стопля:
— Игралните филми са твърде скъпи за TV6. Забавните предавания са по-евтини.
— Именно — насърчавам я. — Забавните предавания са ориентирани преди всичко към гордостта и здравия разум на хората.
— Примерно игра? — предлага Том. По изражението му личи, че току-що е открил топлата вода.
— Точно така — поощрявам го. Наложи ли се да правим съкращения, пръв ще изхвърчи. — Само че какъв тип игра? — Мислено претеглям шансовете си да се преквалифицирам в учителка в началния курс, ако се стигне до най-лошото. Притежавам основните умения.
Подхвърляме си няколко идеи, но всичко е правено. Често пъти с по-голям бюджет. Продължаваме да предъвкваме темата.
— Можем да разширим дейността. Да речем, можем да си купим издателство или футболен отбор — предлага Грей. Тайната му мисъл е да снабдява с безплатни билети приятелите си.
— Тъпа идея — отбелязва Дай.
— Да, но Гари, търговският директор, я харесва.
— Мисля, че идеята е фантастична — отвръща Дай.
— Моля ви, нека не се отклоняваме от темата — намесвам се. Става ми горещо, а и времето напредва. Поръчвам още кока-кола и кафе. В цял Лондон работната сила се евакуира от офисите и се спасява по близките кръчми, където се сервира студена бира. Това обаче не важи за моя екип.
— Не можем ли да направим тематично предаване? — предлага Джаки. — Те са евтини и популярни.
— Абсолютно. На каква тема?
— За дейността на полицията — предлага Марк. — Можем да изобличим безогледните им действия и расистките им уклони.
— Те се справят и без помощта на телевизията — изтъква Джаки.
— Тогава за пожарната — подхвърля Рики. Направо му прималява, като си ги представи как се спускат по пожарникарския прът. Умира за униформи.
— Правено е. — Разочарованието му е почти престъпно.
— А за противните банкери?
— И за тях.
— За газта?
— Правено е.
— За електрическата компания?
— И за водата. За скандалите с комуналните услуги няма какво повече да се каже.
— Тогава за строителството.
— Всичко това вече е правено — въздъхва Марк. — Твърде е несериозно и клиширано.
— Ние сме развлекателна медия — напомням му. — Нямаме за цел да разискваме сериозни проблеми, като децата, неплатените сметки и любовниците, които вече не обичаме.
Отново се умълчаваме. Обхождам с поглед боклуците върху масата. Безброй празни кутии диетична кола, препълнени пепелници, засъхнали сандвичи. Планината от отпадъци и часовникът ми марка „Патек Филип“ ми подсказват, че е време да приключваме за днес.
— Добре, стига толкова. Трябва да се прибирате при партньорите и децата си. — Уморено се тръшвам на стола и отпускам глава на масата. Хладната повърхност ми действа успокояващо.
— Но не преставайте да мислите по темата. Идеята може да ви осени в метрото, във ваната или докато правите любов.
— Ти да не си болна! — ухилва се Джаки.
Изглежда, смята, че длъжностната й характеристика я обвързва с ангажимента да ме информира как стоят нещата в живота.
— Виж какво, Джаки, футболът не е въпрос на живот и смърт — футболът е нещо далеч по-важно. А телевизията? Тя е по-важна и от футбола.
Със смях затваря вратата след себе си. Но аз не се шегувам.
3.
Живея в просторна псевдомансарда в моден квартал в източната част на Лондон. Казвам „псевдо“, тъй като не се намира на тавана, а на втория етаж. Затова пък имам тухлена зидария и истински железни колони, които подпират покрива да не падне. Моето жилище е антитеза както на изоставения дом в Ешър, така и на схлупената къщурка с размери два на два на майка ми в Кокфостърс. То е модерно, светло и празно. Не допускам в дома ми да се внасят вещи, които не са едновременно полезни и красиви — с изключение на мъжете, но човек не бива да бъде чак толкова придирчив. Любимите ми притежания са канапе марка „Би & Би Италия“ и телевизор „Банг & Олуфсен“, голям колкото прожекционния екран в квартално кино. Аз обожавам, а Иси мрази апартамента ми по една и съща причина — обстановката е стерилна и безлична. Иси неуморно се опитва да внесе в дома ми малко уют, поради което за всяка Коледа ми подарява всевъзможни постелки за баня и похлупаци за котлони на цветенца. В замяна на това аз й купувам авангардни алуминиеви кутии за спагети, които тя не умее да отваря.
