продължавам да го намирам за крайно отблъскващ. Кабинетът изглежда досущ като в „Династия“. Този човек тъне в блажено неведение, че Ню Романтик8 отдавна не са на мода. Вторият му кабинет представлява малко самостоятелно жилище в Челси. Изтръпвам само като си представя що за договори се подписват там. Никога не съм го посещавала лично. Третият е кабинетът на нашия етаж, накъдето ме води сега. Разбира се, той също е огромен, но тъй като е много модерен, няма стени. Не защото сме добре дошли по всяко време (никой не проявява желание „да се отбива“), а за да ни държи в страх чрез постоянен надзор.
Колкото и неприятно да е посещението в кабинета на Бейл, мога поне да се успокоявам, че съм една от малкото хетеросексуални жени в TV6, която не задиря. Случаят е ясен — той направи опит да спи с мен, когато се запознахме, но аз отказах. Той бързо ме забрави, баламосан от една далеч по-красива, но доста по-непретенциозна лична асистентка. Когато след време й връчиха трудовата книжка (вследствие на напълно оправдания, но безуспешен опит да го осъди за сексуален тормоз), аз вече бях доказала, че си разбирам от работата. Макар и похотлив, Бейл със сигурност не е глупав. Даде си ясна сметка, че дори да си постави за цел да ме прекара, първо, надали ще успее и, второ, със сигурност ще навреди на качеството на работата ми. И тъй като счетоводната печалба го вълнува много по-искрено от всякакви романтични завоевания, може да се каже, че оттогава ме остави на мира. Понякога, като му дойде твърде нанагорно, си го изкарва на мен. Похотливо се хили насреща ми и ме облива със слюнка, но обикновено един приятелски намек, че колежката Манди го намира за истински привлекателен, е достатъчен да го разсее.
Бейл кимва към кожения фотьойл, стратегически поставен така, че седящият да се намира десет сантиметра по-ниско от шефа. Това е непохватен опит за заплаха. Въздъхвам — този човек е пълна подигравка. Сядам и изчаквам.
И той изчаква.
Мълчаливо.
После се ухилва. Не съм виждала по-свирепа усмивка, но очите му остават съвършено безизразни. Питам се дали няма да ме уволни. По гръбнака ми се търкулва капка пот. Ледена пот. Ако ме нарече „Йокаста“, значи положението е сериозно.
— Йокаста, искам идея. — Стоварва юмрук върху масата. Правя усилие да не подскоча. Зная, че сме във война. Кога не сме били? Жестът е напълно излишен, но аз разбирам какво го мотивира. И двамата отлично знаем, че в този миг целият етаж ни гледа. Бейл обича да се прави на темпераментен — в тон с новото хилядолетие.
— Закъсахме, Кас. — От обръщението заключавам, че дори ние да сме закъсали, аз лично не съм. Бейл се нуждае от мен. Позволявам си да се поотпусна, но само колкото да проумея какво ми говори. Небрежно хвърля на бюрото извадката за зрителската активност през уикенда. Не посягам да я разгърна. Не е нужно. Прегледах я тази сутрин в седем и трийсет. Данните са ужасяващи.
Преди две години, не напълно удовлетворена от факта, че съм един от най-младите изпълнителни продуценти в ITV и отговарям за ключовите програми на утвърден частен канал, реших, че искам нови предизвикателства. Позатворих си очите за някои неща и се присъединих към един консорциум, ръководен от неколцина смелчаци, запасени с достатъчно рисков капитал и неустрашимост да кандидатстват за лиценз за нов канал. Спечелихме конкурса с обещанието, че вместо да се превърнем в поредния разпространителски канал и да запълваме ефира с американски програми, ще продуцираме предавания, фантазирах как създавам нови, увлекателни, динамични, информативни, неповторими продукции. Загърбих шестцифрената заплата, служебното порше, неприлично надутите представителни разходи, частното медицинско обслужване, пенсионното осигуряване и безплатната карта за фитнес и се преместих в TV6. Но да сме наясно — не от алтруизъм! Крайната ми цел далеч не беше да образовам или забавлявам Негово величество Зрителя. Просто смятах, че новият канал ще има внушителен рейтинг, ще реализира безпрецедентен успех и аз ще разполагам с още по-солидни материални облаги, отколкото преди. Допълнителното преимущество, безценната изгода от новото начинание щеше да бъде властта, с която щях да разполагам. Вярно, щях да плувам в по-малко езеро, но затова пък щях да бъда по-голяма риба. Акула.
Тогава искрено вярвах, че телевизионният зрител копнее за нови предавания, с ново съдържание и нови идеи. С голямо огорчение съм принудена да призная, че сметката ми излезе крива. Рядко се подвеждам в преценката си за човешката природа, а и тогава за пръв път ми се случи да чертая по-розово бъдеще, отколкото можеше да се очаква в действителност. Изглежда, широката публика няма нищо против безкрайни повторения на стари сериали. Телевизии, които преди три години нямаха никакви шансове да просъществуват, сега уверено заемат челните места в класацията. Нашия канал като нищо може да го сполети съдбата на „Титаник“.
— Конкуренцията направо ни разкатава фамилията. Видя ли каква политика са въвели за Интернет? Не се ебават. — Хвърля ми годишен сравнителен доклад на бранша. Чела съм и него. — Хванали са младата зрителска аудитория. — Запокитва срещу мен трети годишен доклад. И с този съм запозната. — Номерът е в младите хора. Трябва да се ориентираме към тях.
— Тоест папагалски да копираме всички останали? — хапливо подмятам. Забелязвам, че на места лентите на щорите са пречупени. Мимоходом се питам коя ли е чукал, притисната до прозореца. Бейл разсеяно подминава съкрушителната ми забележка.
— Дай да наемем дизайнери в дънки. Секретарката например може да посреща клиентите с коктейл от водка и „Ред Бул“. — В очите му сияе надежда. Аз забивам поглед в бюрото пред него. Отгоре му се мъдри чаша, пълна с идентични жълти, безукорно подострени моливи. В ерата на цифровите технологии! Бейл обаче унесено нарежда: — Могат да слушат техно и да изпращат на приятелите си есемеси. И да идват на работа със скейтбордове.
— Което ще има благотворно въздействие върху програмната схема, така ли?
— Ще помогне да се родят нови идеи.
— Бейл, вече сме твърде стари. Дори най-младите сред познатите ни напоследък се стремят да отделят повече време за себе си и да си купят апартаменти. Не можем да пробием на тийнейджърския пазар.
— Тогава какво да правим? — вкисва се той. Бас държа, че вече е харесал заешкото костюмче за секретарката.
— Не зная. Младите хора около трийсет винаги са благодатна мина. — Хващам се за идеята като удавник за сламка. — По-добре да се насочим към тази категория зрители.
— Н-да, те имат много пари, които се чудят какво да правят, не знаят към какво се стремят и разполагат с много време. А какво ще кажеш за спорт?
— Открай време съм против поощряването на спортния фанатизъм — току-виж зрителите толкова се запалили, че изключили телевизорите и хукнали сами да практикуват любимия си спорт. Ние обаче нямаме интерес те да спортуват. На нас ни трябват мързеливци, разплути пред телевизионния екран. Бездруго вече има спортен канал.
— А, като стана дума, напиши оплакване. ASkyA прекъсват рекламния блок, за да съобщават актуалните промени в спортните резултати. Сигурно искат от рекламодателите допълнителна надценка за тази екстра. А където има реклама, там има и бюджет за предавания — предупредително заключава.
— Може да се възрази, че подобна практика отклонява вниманието на зрителя от рекламата. Това може би я прави неефективна, съответно трябва да струва по-малко.
— Да, да, драсни един-два реда в този дух и ги изпрати на рекламодателите — разпорежда.
— Накарай секретарката си да ги драсне — парирам. Разменяме свирепи погледи. Едновременно гневни и арогантни. И изплашени.
— Искам идея! — изписква той. — Една-единствена, но велика идея. Грандиозна идея. Дръзка идея. Поразителна, уникална идея, която да удари в земята ония копелета и новите им предавания. — Променяйки тактиката, се привежда над бюрото и заплашително зашепва: — Таблоидите и мъжките списания са пълни с ново изгряващи сексбомби, които водят безмозъчни шоута и с готовност се снимат по цици само и само да популяризират предаванията си. — Тъкмо се каня да оплюя този подход, когато Бейл допълва: — Трябва да измислим нещо наистина качествено, с което да ги бием. — Изтрива уста с длан. Само при мисълта за ново изгряващи сексбомби по цици лигите му потичат. — Ясно ли е?
— Нещо приковаващо вниманието. — Опитвам се да запазя хладнокръвие, но притискам длани към тялото си, за да не проличи как треперят. Надявам се виртуозното ми умение да омаловажавам да го
