застава на моя страна.
— Банална практика. Желанието да си полудуваш за последно и прочие — обяснява той и макар да зная, че думите му нараняват Иси, злорадо тържествувам. — Аз дори предприемам целенасочени усилия, като чуя, че някое бивше гадже се жени, именно за да се възползвам от желанието й да се налудува за последно — допълва.
— Нима? — потресено възкликва Иси.
— Нима? — повтарям и Джош за пореден път се издига в очите ми.
Опитва се да придаде на лицето си изражение, с което да угоди и на двете ни — сложна смесица от разкаяние и гордост. Скоро се отказва и просто ми се ухилва.
— Разкажи, разкажи — моля го.
Джош е страхотен приятел, обичам го по много причини, сред които и понеже е безскрупулен и спокойно можем да обменяме стратегически опит.
— Работи безотказно. Действа на принципа на почти узаконеното провинение. Жените смятат, че щом веднъж са спали с теб, спокойно могат пак да го направят.
Повдигам вежди. Аз лично никак не си падам по повторенията — оставят у насрещната страна погрешно впечатление. Джош веднага долавя скептичното ми отношение по въпроса.
— Обобщавам — пояснява. — Имах предвид нормалните жени. Всеки иска да извърши някоя последна лудория, но без да рискува. Бившето гадже е именно това. Изпробвал съм го няколко пъти. Последна нощ на необуздана страст, но без човек да рискува да се забърка в усложнения, както е направил Маркъс.
Иси го слуша намръщено. Джош оправдателно свива рамене. Какво да се прави. Години наред й се извинява от името на половината човечество, но вината не е у него. Днес решава да не приема разочарованието й много лично.
— Ето! Ето! Гений! Ти си гений! — започвам да го поздравявам и се хвърлям на врата му. Той приема с радост прегръдките ми, макар въобще да не разбира с какво ги е заслужил. — Вече имам идея за проклетото рейтингоразбиващо предаване! Коктейл от „Среща с непознат“ и „Шоуто на Труман“!
— Какво?! — недоумява Джош. Иси само се блещи насреща ми — почти не се надява да проследи обратите на непочтената ми мисъл.
— Това се казва предаване! Събираме няколко бъдещи брачни двойки и седмица преди сватбата ги каним да ни разкажат защо искат да се оженят — впускам се разпалено да обяснявам, но езикът ми изостава от сивото вещество и думите ми надали съдържат някакъв смисъл. — Водопади от сълзливи излияния как са разбрали, че са създадени един за друг още в мига, когато са се видели за пръв път, и как никой друг в целия свят няма значение. После проучваме кой от двамата кръшка…
— Но… — прави опит да ме прекъсне Иси.
— Все един от двамата ще кръшка — продължавам решително. — После правим нагласена среща между съответния партньор и бившето му гадже. И оставяме нещата да се развият от само себе си.
— Ще стане ли?
— Естествено, че ще стане. Няма нищо по-съблазнително от бившето гадже.
Иси недоверчиво присвива очи.
— Освен може би „Гучи“ — отстъпвам. Разтрепервам се от вълнение. — Жестока идея, съдържа всичко необходимо — и воайорство, и банализиране на секса, и манипулация.
— Отвратително! — крясва Иси. Искрено се озадачавам:
— Идеята е великолепна.
— Аз се бунтувам срещу принципа — уточнява тя.
— Не работя с принципи — отдавна не вървят като законно платежно средство.
— Толкоз по-зле.
Вече си представям как ще разработим маркетинговата стратегия и PR-a.
— Понаддал е някой килограм и косата му, да речем, е пооредяла, но инак си е същият. На двайсет и една е бил любовта на живота ти, оттогава са хвръкнали десет години. И все пак има същата момчешка усмивка като едно време, продължава да те нарича по прякор и помни, че си използвала гел за коса в бурканчета с формата на аквариум за златни рибки от „Супърдръг“11. Можеш ли да устоиш? — Вече набирам скорост.
— Опасно е човек да флиртува с носталгията — предупреждава ме Иси.
— Тъкмо в това е пазарното предимство на подобно шоу — съгласявам се.
— Може да разбиеш човешки животи. Ще трябва да се нагърбиш с отговорността за провалени сватби — отчаяно изписква тя.
— Телевизията ще поеме разходите за провалените церемонии.
Джош ме гледа така, сякаш току-що съм изпълзяла изпод капака на тоалетната чиния. Много странно.
— Какво толкова? — ядно се тросвам. — Така пестим данъци. Любимите ти данъци, които изкарваме с пот на челото.
Дано поне това му подейства. Джош попада в графата на най-високата ставка — четирийсет процента. Тъй като ползва частно медицинско обслужване и е завършил частно училище, радикално отхвърля изключително разумния ми довод, че данъците не са предназначени само за построяване и разрушаване на пътищата, а именно за обновяване и укрепване на здравеопазването и дори на цялото ни бъдеще.
— Ако тези хора се оженят, рано или късно ще тръгнат да се развеждат и ще помъкнат петте си деца по съдилищата. Тези преживявания ще травмират дълбоко последните и след време те на свой ред ще разиграят сценария с разтрогнатия брак на родителите си. Общият размер на разходите за юридически консултации ще възлезе на стотици хиляди лири.
— Кас, та ти заслужаваш медал! — саркастично подхвърля Джош.
Предпочитам да не се заяждам.
— Знаех си, че ще минеш на моя страна.
От вълнение не мога да заспя. Доизкусурявам идеята в най-големи подробности. Е, попрекалих наистина — надали абсолютно всички връзки се пропукват седмици преди самото бракосъчетание, но пък мога да пусна обява. Само дето никой няма да се осмели доброволно да признае, че се чувства окован и му се кръшка. Хората не обичат да признават чувствата си, а и бездруго не се познават толкова добре. Сигурна съм — живея в така наречения свят на възрастните вече шестнайсет сексуално активни години и още не съм срещнала човек, който не се страхува да нарича нещата с истинските им имена. Може би трябва да възприема по-различен подход. Ще тръгна по обратния път. Сблъсквала съм се с безброй случаи на параноя, ревност, несигурност и недоверие. Това вече е нещо! Мога да пусна обява, че набираме хора, които се съмняват в партньора си и искат да го изпитат, преди да му се врекат във вечна вярност. Така ролята на TV6 се свежда до това — да организира уж случайна среща между заподозрения партньор и представляващия заплаха „екс“, и тогава… ах, тогава! Радостно обгръщам рамене. Всичко ще зависи от това — заподозреният партньор въобще да не се усъмни. Пълна секретност. Не би трябвало да е толкова трудно. От опит знам, че партньорите в една двойка често не споделят всичко. Усещам, че съм напипала нещо голямо. Едва сега си давам сметка — реакцията на измамения и лицемерието на измамника на живо по телевизията. Самото съвършенство! Толкова жестокосърдечно. И толкова искрено. Предвкусвам успеха си и потръпвам от възбуда.
Включвам нощната лампа и пипнешком издирвам електронния си бележник под леглото. За миг се разколебавам. Проблемът при повторната среща е, че неизменно поражда излишни усложнения. Или мъжът решава, че наистина ми пука, или си въобразява, че на самия него му пука, или жена му узнава и решава, че и на двама ни ни пука. Но няма как. Изключено е да се надигна от леглото, да се облека и да се замъкна в любимия си клуб, за да хвана нещо ново. Екранът премигва насреща ми. Стивън Арнолд? Не, той май се ожени. Моментът е крайно неподходящ. Кийт Бевън? Не, той е откачалка, има склонност да се обесва на врата на хората. Фил Браянт? Дали не емигрира? Джордж Кромптън или брат му Джак? О, не, посред нощ хич не ми се разискват сложни семейни взаимоотношения — „Защо избра мен, а не брат ми? Моят по-голям ли е от неговия?“ и т.н. Заболява ме главата само като си помисля. Майлс Дод? Майлс е подходящ избор — не е прилепчив, не се вживява особено нито в отношенията си с мен, нито с когото и да било друг. Винаги ме изчаква да свърша. Да, Майлс е идеален за целта. За съжаление телефонът му дава заето. Джо Доруърд. Този пък кой беше? А, да, от онова, популярното състезание на Канал 4. Запознахме се на един семинар
