— А с Клеър защо се разделихте?
Често казано, не мога да си го обясня. Дарън е умен, красив и неприлично секси. За раздялата им зная само онова, което ми разказа Маркъс. Той обаче е запознат единствено със захаросания вариант на събитията от гледна точка на Клеър, допълнително изопачен от невротичната му параноя. Ако разкрия истинската причина за разрива в отношенията между Клеър и Дарън, ще съумея да манипулирам фактите по такъв начин, че да го убедя да участва в шоуто. Освен това ми е любопитно.
— Станахме жертва на съвместния живот.
— Какво искаш да кажеш?
— Как го каза одеве — интимността поражда отвращение. Е, в нашия случай породи, ако не друго, то поне сериозно раздразнение. Харесахме се и по едно време дори толкова се заобичахме, че решихме да заживеем заедно, и всичко започна оттам. Отношенията ни бавно взеха да се скапват.
— Защото вече си позволявахте твърде много? И престанахте да се интересувате един от друг?
— Ами… не се стигна чак до такива драми. Просто тя се дразнеше, че съхранявам филми в хладилника. Аз пък се дразнех от козметичните й продукти, които сякаш се размножаваха и постепенно окупираха цялата тоалетка. Тя пък мразеше „Скай Спорт“.
Ахвам, поразена.
— Мразя сапун.
Ужасена съм. Горкото момиче, на какво ли е било подложено.
— Обичам да чета в леглото. Тя е свикнала да изключва лампата веднага щом си легне. Противоречията постепенно се изостриха. Тя намрази моите приятели. Аз ненавиждах космите от косата й във ваната. Тя — смеха ми. Аз — майка й. Бях забравил всички тези подробности и се сетих за тях едва днес, като се срещнах с Маркъс. Той ми каза, че била на пазар. Сигурен съм, че купува великденски яйца, макар да е едва януари. В живота й цари убийствен ред. Това ме съсипваше. Връзката ни беше напълно лишена от спонтанност. Истината е, че се разделихме, понеже не си подхождаме. Не сме заедно, понеже нещата не потръгнаха и понеже няма причини да сме заедно. Защо инак се разделят хората? Просто е много лесно да погледнеш назад и да идеализираш спомена.
Слава Богу. На този принцип се гради цялото ми предаване.
— Клеър ми подхождаше най-много от всички жени, които познавам, но това все още не означава, че е била сто процента подходяща.
— И деветдесет процента не е зле.
— Нямаше и толкова.
— Осемдесет и пет?
— По-скоро шейсет и пет. — В стомаха ми по неизвестни причини се разлива топла вълна на задоволство. Прав е, шейсет и пет процента не звучи като Жената с главно Ж.
В случай че човек вярва в подобни неща. Аз лично не вярвам.
— Значи вече не страдаш от раздялата? — Очаквам отговора с неестествен трепет. За което искрено се мразя.
— Не.
— Тогава защо не искаш да участваш в предаването? Не можеш ли просто да я изкушиш и толкоз?
Пряко сили се усмихва кисело. Да не си въобразява, че се шегувам?
— Ти май наистина не разбираш, Кас. Вашето предаване е пародия. Освен това навремето я обичах. Защо да й причинявам болка? Съмнявам се, че ще успея да я изкуша…
— Сигурна съм, че ще успееш — въодушевено го прекъсвам.
— Благодаря ти. — На лицето му се разлива най-доволната усмивка от началото на вечерта. Всъщност за пръв път го виждам да се усмихва толкова щастливо.
Ама че нахално копеле!
— Нямах намерение да ти правя комплименти — нацупено подхвърлям, забила поглед в чинията си. Той обаче остава напълно невъзмутим и като че ли дори се ухилва още по-широко.
— Аз обаче възнамерявам да го приема като комплимент.
Намръщвам се, но симулирам непоклатимо хладнокръвие и си играя със столчето на винената чаша, галейки го, сякаш е чисто нов кашмирен шал.
— Виж какво, ако си сигурен, че Клеър няма да се изкуши, предаването може да има благотворен ефект върху връзката й с Маркъс. Преди Коледа имахме една двойка, която устоя на изкушението.
— Да, четох. TV6 превърна събитието в медийна сензация — отвръща Дарън с неприкрито отвращение. — Рейтингът сигурно е скочил до небето. Кас, ти досега слуша ли ме въобще? Въпросът не е в това — дали Клеър ще ме пожелае, или не. Всякакво вземане-даване със „Секс със екс“ е достойно за презрение. Потребността да „изпиташ“ човека, когото обичаш, говори, че във взаимоотношенията ви има някакъв проблем. Не искам да поставям нито Клеър, нито когото и да било в такова неудобно положение. Не искам да узнае, че годеникът й се измъчва от подобна несигурност. Не искам да се ровя в миналото, нито пък да забавлявам вашата… колко беше?… осем цяло и девет милионна аудитория. — Кимам. — Обичал съм я и това все още е нещо лично и стойностно.
Той си вярва. Взирам се в близо двуметровия екземпляр насреща си, олицетворение на чистия секс. Не го разбирам. Сякаш живее в друга епоха, в която нравите може би са били някак по-благородни. И хората са изпитвали доверие един към друг.
Което е напълно безсмислено.
Правя опит да не се отклонявам от предначертаната стратегия.
— Виж какво, Дарън, идеята на това предаване не е просто да забавлява широката публика. От него зависят много по-сериозни неща.
— Като например?
— Моята работа, работата на още трийсет и пет други служители на телевизията, рекламните приходи.
— Съжалявам.
Дарън прави знак на сервитьорката и я моли за сметката. Време е да си вървим. Разочарована съм. Заведението се е изпразнило, но на мен не ми се тръгва. Опитвам се да измисля какви други неприятности ще възникнат, ако предаването пропадне. Ще пострада, да речем, премията ми, която ще бъде изчислена като процент от рейтинга. Надали обаче е разумно да изтъквам подобен довод. Въздъхвам кисело. Спокойният, непоколебим тон, с който излага съображенията си, ме навежда на мисълта, че няма да размисли тази вечер. В което сигурно има някаква противно морална логика. За пръв и последен път правя опит да привлека в предаването интелигентен мъж. Отсега нататък ще каня единствено и само неандерталци.
Излизаме от ресторанта и бавно тръгваме към метрото покрай Нешънъл Тиатър, Роял Фестивал Хол, Хейуърд Галъри, Куин Елизабет Хол. Макар да е януари, ризата залепва на гърба ми от пот. Дано не пипна някой грип. Двойките се притискат един към друг, опитвайки се да пропъдят среднощния студ с глупавия мит за близостта. Сигурно наистина е много студено, защото минувачите зиморничаво се гушат в палтата си. Чантата ми тежи около един тон. В нея е натъпкан целият ми живот: бележниците, диктофонът, какви ли не наръчници, всевъзможни графици. Изнемогвайки под тежестта й, постоянно залитам надясно и от време на време лекичко се сблъсквам с Дарън. При всеки подобен инцидент пъшкам недоволно, за да му покажа недвусмислено, че не го правя нарочно и всъщност ми е неприятно.
Сетивата ми са изострени до крайност. Усещам мразовития нощен въздух, който не просто пощипва кожата ми, а едва ли не притиска ледени длани към челото и раменете ми. По моста „Чаринг Крос“ преминава влак и релсите потракват. Мостовете и тротоарите са призрачни очертания от мигащи светлинки. Като детска картинка от точки за съединяване, само че за възрастни. Чувствам метален вкус в устата си. Надушвам миризма на свежа пот и на нещо застояло от месеци. В първата се примесва ароматът на афтършейва на Дарън. Буквално плакне ноздрите ми. При вида на мечтателите, които безцелно се мотаят около Нешънъл Филм Тиатър, потънали в носталгична забрава или зареяни в празни надежди, неодобрително цъкам с език.
— Виж ги само — просъсквам презрително. — Вместо да си поразмърдат задниците и да направят нещо истинско.
За моя най-голяма изненада Дарън се смее.
