— Не съм казвала…
— Няма да участвам в предаването.
— Защо?
— Защото после няма да посмея да застана пред огледалото. Нито да погледна в очите родителите, братята и сестрите си, приятелите, племенниците и племенника си.
Не спомена да има приятелка.
— Защо?
— Защото прокарвате тенденция на неуважение към семейните ценности.
Въздъхвам. Познато ми е. Кой знае защо масово се шири убеждението, че телевизията е виновна за разпадането на семейството като най-малка единица на обществото. Това е начин да се прехвърли отговорността. Не е честно.
— Семейството е изложено на натиск поради редица фактори. Малкият екран е само един от тях — възразявам. — Правени са десетки проучвания, целящи да измерят ефекта на телевизията върху съвременното общество, но в крайна сметка, като се тегли чертата, всичките му там психолози, педагози и моралисти не успяват да докажат, че тя изобщо оказва някакво въздействие. Как тогава очакваш от моята скромна личност да зная всичко? — правя се на невинна.
— Допринасяте за постепенното опорочаване на нравите. Поощрявате банализирането на любовта и секса. — Яростно маже филийката с масло. Има великолепни ръце. Изглеждат много силни. Посягам към чашата с виното.
— Дарън, не съм първата, която го прави. Блекпулските картички31 съществуват много преди телевизията да бъде изобретена.
— Значи си съгласна, че предаването ви е проява на лош вкус, много е долнопробно и подкопава обществените норми?
Прекъсваме спора, за да поръчаме вечеря. После продължаваме.
— Вкусът е относително понятие и зависи от модата. Добрият вкус се променя с всеки брой на „Вог“. Почтеността е друго нещо и изисква уважение към културните и религиозните ценности, с други думи — изпращане на съболезнователни картички на близки и познати по повод износването на поредния чифт обувки „Патрик Кокс“. — Оттеглям се в познатите води на сарказма. — Въпросът е: къде попадат обществените норми — някъде по средата ли? Тоест, да отстъпваш място на бременните жени в метрото или направо изобщо да не пътуваш с градския транспорт? А и кой диктува нормите? Законът ли? Независимата комисия за телевизия? Широката публика? Или може би ти? Интересно ми е от позицията на какъв си позволяваш да съдиш. — Повишавам тон. Приказките му много ме вбесиха. Но положението е твърде напечено — няма място за истерични изблици. Налагам си да заговоря по-тихо и да си възвърна самообладанието. — Винаги съм избягвала расовите предразсъдъци. Не се отнасям покровителствено към хората с вродени недостатъци. Не показваме насилие, цензурираме неприличните изрази и не заснемаме същинското обладаване.
— Колко възвишено и благородно от ваша страна.
Не мога да разбера сериозно ли говори. Поемам дълбоко дъх. Този разговор се отклони от първоначалните ми очаквания. Приблизително на сто и осемдесет градуса, и то при положение че Иси няма абсолютно нищо общо с цялата работа. Имах намерение нахално да флиртувам като изкусителна кокетка. Тази хитрина обикновено работи. Вместо това се държа като някой Атила в пола. На всичко отгоре изпитвам искрено желание този мъж да разбере моята гледна точка. Не просто да се съгласи да участва в предаването — изведнъж се улавям, че всъщност искам да спечеля уважението му. Което напълно изключва възможността да флиртувам. Колко ли съм изпила? И двамата замлъкваме и отпиваме от чашите си. Виното е „Пулини-Монтраше“ от 1996-а. Много е изискано.
— Виното е чудесно, отличен избор — коментирам.
— Благодаря. — Дарън обаче не се оставя да бъде отклонен от темата: — Телевизията оказва върху обществото неочаквано и безпрецедентно влияние. Никое друго откритие — с изключение на колелото — не е променило живота на човечеството до такава степен.
Чувствам се така, сякаш в бельото ми се разтваря таблетка „Алка Зелцер“. Не одобрявам тезата му, но съм очарована, че оценява значението на телевизията. Толкова малко хора си дават сметка за това, че да открия някой с мнение по въпроса — било то и крайно осъдително, — ми се струва много вълнуващо. Освен това спорът ми доставя неистово задоволство. Припламващите помежду ни интелектуални, емоционални и сексуални искри едва ли не се виждат, толкова са мощни. Дарън се е втренчил в мен и божествено красивите му очи така са приковали погледа ми, че колкото и да се мъча, не мога да го отклоня встрани.
— Би трябвало да си наясно колко е могъща телевизията и следователно каква огромна отговорност носите на плещите си. Вашите предавания формират света, в който живеем. И от тази позиция провъзгласявате, че в измамата няма нищо лошо, а изневярата, колкото и да ни е неприятно, е неизбежна, какво да се прави, такъв е животът.
Мълчим нацупено. Вслушваме се в потропването на приборите, звъна на чашите и неясния ромон на гласовете. Изключение прави съседната маса, откъдето съвсем отчетливо долитат отчаяните молби на някакъв мъж, когото приятелката му тъкмо зарязва. Сервират ни вечерята. Вкусвам супата от моркови и кориандър. Не е сред любимите ми ястия, но беше първото, което ми попадна в менюто, а нямах време да избирам. Дарън преследва из чинията си прозрачни резенчета тиквичка. Сякаш и него храната много-много не го вълнува. Над масата е надвиснало тягостно мълчание.
— И с какво друго се занимаваш, Кас?
Неочакваната смяна на темата ме сварва неподготвена. Друго? Какво друго? Хм… Изтощена съм до смърт и нямам сили да измислям някакъв по-интересен, оригинален и кокетен отговор, затова залагам на истината:
— С приятелите си Иси и Джош, с фитнес и мъже. А, и с мама — гостувам й всяка неделя.
Дарън се смее.
— Тоест, нямаш конвенционални хобита като събиране на марки и женски бой с кал?
Усмихвам се:
— По едно време ходех на бой с кал.
Пак се смее.
— Разкажи ми за мъжете, Кас.
Отново долавям лека тръпка в слабините си. Този човек да не флиртува с мен? Ама моля ви се.
— Разделям мъжете на три категории. Такива, с които бих спала. Такива, с които не бих спала. И Джош.
— И с кого не би спала?
Флиртува!
Или може би просто се опитва да овладее положението. Защо не мога да го проумея? Обикновено чета мъжете като отворена книга.
— С гаджетата и съпрузите на приятелките си, с грозни и глупави мъже, както и с такива, с които вече съм спала. — Едва доловимо помръдва вилицата си, с което ми дава знак, че темата му е интересна и ме моли да продължа. — Гаджетата на приятелките ми са вън от опасност, защото въпреки факта, че светът е изтъкан от предателство и измама, не погаждам гадни номера на близките си. — Това твърдение е вярно и е най-близкото подобие на морален кодекс, с което разполагам. — Освен това не ме привличат.
Той отново повдига вежда. Което е такова клише и е тооолкова секси за съжаление.
— Не казвам, че щом излиза с моя приятелка, значи е темерут, далеч съм от подобна мисъл. Просто с приятелките ми си споделяме абсолютно всичко. След като вече съм узнала за навика им да си чоплят ноктите на краката, да не употребяват четката за почистване на тоалетната чиния и да пърдят под чаршафа, след което да изследват миризмата, мъжете престават да ми се струват привлекателни. — Дарън се подсмива, но аз не се шегувам. — Интимността поражда отвращение. Причината да избягвам грозни и глупави мъже е очевидна. Мъже, с които съм спала, не ме блазнят. Рядко допускам повторения. — Млъквам.
Питам се дали си дава сметка, че с него бих спала. По дефиниция.
— Стройна система. — Кимам. Усмивката се разлива до ушите му. Дали не ме иронизира? — Може ли да
