— Много тежка задача, но все някой трябва да се жертва.
— Разбира се, че е задача — настоявам. — Най-вероятно е феноменално тъп. — Много ми се иска да вярвам в онова, което казвам, но слабините ми не споделят това мнение. — Нямам намерение да прекарвам с него и минута повече от необходимото, но трябва да заснемем нещо. Ще го убедя да види нещата от наша гледна точка.
— Мога да ида вместо теб — предлага Фай с охота, каквато досега определено не е демонстрирала.
— Ти не си достатъчно манипулативна. Освен това искаш да спиш с него.
— Както и ти.
— Но ти ще се влюбиш. За разлика от мен — аз никога не се влюбвам. — Няма какво да възрази. Продължавам: — Трябва да разберем неговата позиция. Не желае да участва, защото си дава сметка за последствията и не иска да причинява на хората болка и да ги подлага на унижение. Пълна досада. Изглежда, ще трябва да дърпаме струната на прекаленото му и неадекватно чувство за приличие. Ще му обясня, че предаването далеч не засяга само хората на сцената — неговият отказ ще създаде неприятности на рекламодателите, публиката ще остане разочарована, а ние с теб ще бъдем уволнени. — Надявам се да не се стига до подобни крайности, но Бейл е непредвидим. Главата ме боли. Притискам слепоочията си.
Отчаяно копнея отново да се срещна с Дарън.
Но единствено понеже трябва да заснема предаване. Смятам, че пуританските му съображения са малко не на място в случая.
Много привлекателен.
Непоносимо досаден.
— Фай?
— Да?
— Какво да облека?
Срещата ще се състои в Оксо Тауър. Трикси ни е резервирала места в ресторанта, не в бирарията. Уместно решение. Дарън не може да не се впечатли от дълбоките кожени столове, сложната листа с вината, синьо-белите ленени покривки, огромните елегантни винени бокали, пред които и прословутата бомба „десеттонната Теси“ от Втората световна ще изглежда миниатюрна и деликатна… но може би това прави впечатление само на жените.
Пристигам първа. Оглеждам заведението. Часът е девет. Салонът е пълен с хора, които радостно се впускат в романтични приключения. В два през нощта улиците ще са задръстени с наскърбени жертви. Това важи за всички ресторанти в Лондон. Облечена съм с черно поло и черна вълнена пола до коляното. В грубите рокерски ботуши краката ми изглеждат като кибритени клечки. Имам интуитивното усещане, че Дарън предпочита този стил пред дълбоките деколтета и късите поли. В момента това е най-сексапилният ми тоалет, макар дискретно сексапилен. Държа го в офиса, ако не за този конкретен повод, със сигурност за подобни случаи. Работата е там, че не мога да определя какъв всъщност е поводът. Знам само, че искам да премине на наша страна, да склони да участва, да стане един от нас. Трябва ми предаване. Но…
Не „но“, а „и“. И макар да не зная защо, съм сигурна, че искам да го видя отново.
Най-сетне се задава; със задоволство установявам, че и той се е преоблякъл. Носи светлосив костюм и бяла риза с широка, разкопчана яка. Бялото идеално подчертава маслинено смуглата му кожа. Изглежда зашеметяващо. Уверено се приближава към нашата маса и се навежда да ме целуне.
Да ме целуне.
По страната.
Едва не преобръщам поръчаната бутилка минерална вода, което, както и да го погледне човек, не е особено изискано. Целувката опарва лицето ми. Сигурна съм, че е оставила ален отпечатък, като жиг по добиче. Принудена съм да впрегна цялата си смелост, разум и воля, за да не го поваля на масата още тук и сега. Обладана съм от непреодолим вътрешен порив. Заражда се в бедрата ми и приижда нагоре, поглъщайки корема, дробовете и гърлото ми. Какво ми става? Не изпитвам сексуално влечение за пръв път. Зная какво е непреодолимо желание, но чак пък толкоз… Това усещане ми е непознато.
Не се чувствам заплашена.
Зная, че няма от какво да се притеснявам, стига събеседникът ми да е непоносимо досаден или арогантен.
Както и че не е нито едното, нито другото.
Той се настанява и се усмихва на сервитьорката. Момичето губи и говор, и картина. Дарън поръчва вино, като от учтивост ми предоставя възможността да изкажа личните си предпочитания, но вече е взел нещата в свои ръце.
— Поканата ти страшно ме зарадва, Кас. И в известен смисъл малко ме изненада. Не очаквах да приемеш позицията ми толкова спокойно. Както и да е, вашата „координаторка“ — тонът му недвусмислено изразява кавичките, което напълно съответства на личното ми мнение за Трикси — ми съобщи, че искаш да ме поканиш на вечеря. Честно казано, стори ми се много странно. Отлично си давам сметка, че отказът ми сигурно ти е създал много неприятности, тъй че аз черпя.
— Не е нужно, ще взема фактура — възразявам неубедително.
Изненадана съм от себе си. Рядко ми се случва да проявявам неувереност. Всъщност последният пример за проява на слабост от моя страна датира от времето, преди да ме научат да седя на гърнето. Но поведението на Дарън противоречи на всички правила. Нито е поразен от присъствието ми, нито се чувства заплашен, нито е прекалено заядлив. Мъжете, които познавам, неизменно попадат в една от трите поведенчески категории.
— Зная, но наистина би ми било неприятно да се възползвам от вашето предаване по какъвто и да било начин, а и… — замълчава и повдига вежда — много ще се радвам да си моя гостенка тази вечер.
Говори с тих, кадифен глас, тъй че съм принудена да се приведа над масата, за да го чувам. Като се доближавам към него, забелязвам, че излъчва невероятно ухание. Ако не се бяхме запознали при подобни обстоятелства, щях много да се замисля дали да не го изчукам.
Не. Въобще нямаше да се замислям.
Но подобни спекулации са напълно неуместни, тъй като ми предстои една съвсем не лека задача. Дори непосилна. Разполагам само с четири дни да подготвя следващото предаване.
Струва ми се, че ароматът е на „Исеи Мияке“.
Пределно ми е ясно, че съотношението на силите решително не е в моя полза. Отново си напомням, че основната причина за присъствието ми тук тази вечер е да склоня Дарън да участва в шоуто. Дори да е непоносимо красив, какво от това?
Непоносимо красив е, ето какво.
Взирам се в менюто с вид на човек, който искрено се вълнува от избора на храна, макар да ми е все едно дали ще ям сепия на дървени въглища, пълнена с чили, или барбун с бяло вино, магданоз и чеснов сос. Не, без чесън. Непременно трябва да обсъдим предаването.
— А защо искаш да съм твоя гостенка?
Той се изчервява и с усилие ме поглежда в очите.
— Всеки мъж би желал да те покани на вечеря. Ти си зашеметяваща жена.
Тряаас.
Очарована съм и съм развълнувана до дъното на душата си. Да, казвали са ми го и преди. Да, ще ми го казват и занапред, но за пръв път е толкова вълнуващо. И толкова стряскащо. Тази откровеност ме поставя в уникална позиция — отговарям искрено:
— Виж какво, Дарън. Истината е, че не съм тук на приятелски начала. Дошла съм да те убедя да участваш в предаването. Трябваш ми. Неудобно ми е да го призная, но трябва да заснема някакво предаване, а ти си единствената ми надежда. — Млъквам и дълбоко поемам дъх. Донасят филийките. Дарън мълчаливо избира. Спира се на хляб с лешникови ядки. В старанието си да спечеля симпатиите му поръчвам за себе си същото.
— Много съжалявам, че не искаш да вечеряш с мен.
