За миг изгубвам ума и дума. Не зная какво да кажа, какво да направя и как да застана. Целият ми здрав разум, трийсет и три годишният ми житейски опит и дори най-елементарната представа за възпитание тутакси се изпаряват. Да открия правилната фраза, ми се струва като да изпълня бънджи-скок от… Господи, дори не се сещам къде се провеждат бънджи-скокове! Мозъкът ми е съвършено изпразнен от съдържание. Младежът ми се усмихва и в ушите ми сякаш звънва музика, което е такова клише, че ми иде да се гръмна. Зърната ми щръкват, което е грозна измяна. Личи ли си? Буквално ми потичат лиги. Абе я се стегни, да те вземат дяволите, заповядвам си мислено.
— Йокаста Пери — уверено заявявам с тон, който иде да покаже, че нямам никакво намерение да се прехласвам по страхотния му фасон и съм напълно непроницаема. Което пък е чиста измишльотина.
— Йокаста, какво едипово име — усмихва се, поема дланта ми и крепко я стисва. Смаяна съм, но не от силата му, а от забележката. — Йокаста или Кас…
— Кас — потвърждавам. Този тип да не е медиум?!
— Дарън Смит.
— Зная. — Посочвам папката със записки, в които са упоменати всички подробности: телефонен номер, адрес, рождена дата. Питам се дали не е време да разширим въпросника с някои по-интимни подробности, например любима сексуална поза, от коя страна на леглото предпочита да спи и пр. Мислено се ощипвам. Той е чисто и просто мъж. Бързам да се съсредоточа върху недостатъците му. И двамата трябва да сме наясно с тях. — Даз или Даза? — усмихвам се ледено.
— Дарън — отвръща той, но с нищо не показва да се е обидил. Питам се дали осъзнава, че се опитвам да се държа грубо. Не изглежда глупав. Ухилва се. С подобни зъби биха се гордели и семейство Озмънд30. Как е възможно човек да е толкова красив?
— И така, Дарън, да се хващаме за работа.
Настанявайки се до него, случайно го докосвам с коляно. Искрата от допира пронизва панталоните ми „Джоузеф“ като мълния. Дори потръпвам. Протягам треперещи ръце към чашата с вода.
— Добре ли си? — Бързо посяга към масата и достига водата преди мен. Връчва ми я, искрено разтревожен. Не съм в състояние да му кажа, че всичко е наред. Чашата леко се плъзва в дланите ми. Той остава с впечатлението, че ще я изпусна, и ми помага да я надигна към устните си, без да ме изпуска от очи. Втренченият му поглед ме пронизва до дън душа. Какво прави този човек — мислите ми ли чете? Знае ли, че в слабините ми бушува пожар? Отпивам голяма глътка. Поставям чашата на масата.
— Тук е много топло — отбелязва той, скача и се заема да пренастрои климатика. Толкова е уверен. Така добре се владее. А аз…? Чувствам се толкова безпомощна. Сигурно се разболявам. Хвърлям поглед към Фай. Тя ме наблюдава, ухилена до уши. Жегната, мигновено идвам на себе си.
— Нещо смешно, Фай? — стрелвам я с гневен поглед.
Тя поклаща глава и се оттегля в отсрещния ъгъл на стаята. Заставям се да се съсредоточа върху записките и разговора с Дарън. Само едното ме затруднява.
— И така, както ти е известно, Маркъс Ейлсбъри се жени за бившата ти приятелка Клеър Томпсън на Свети Валентин. Тоест — след около две седмици. Маркъс ни писа, че изпитва съмнения — тук бързо се поправям — опасения, че Клеър може би все още тайно храни пламенни чувства към теб. — Изчервявам се. Този сценарий, който винаги ми се е струвал съвсем нормален, изведнъж блясва в истинската си същност. Непоносимо отвратителен. Надявам се Дарън да не остане с впечатлението, че по принцип използвам фрази от типа на „храня пламенни чувства“. Както и да е, продължавам: — Маркъс иска да узнае дали опасенията му са основателни. И така, запознат ли си с формата на „Секс със екс“? — Вдигам глава и го поглеждам.
— „Секс със екс“ ли? Да, за съжаление — кима сериозно. Един кичур коса пада над лявото му око. Не мога да си представя по-примамлива гледка. Дарън го подухва с крайчеца на устните си. Освен тази! Кичурът магически се връща на мястото си.
— Добре, тогава онова, което се изисква от теб, е…
— Виж, извинявай, че те прекъсвам, но не ми се ще да ти губя времето. — Усмихвам се, за мен е удоволствие да разговарям с него. На разположение съм да отговарям на въпроси и да давам разяснения. Цяла вечер. Готова съм да изслушам абсолютно всичко, което има желание да ми каже. — Няма да го направя.
С изключение на това.
— Не искам да участвам във вашето предаване.
Опулвам очи. Задник!
— Много ми е неприятно, че те разочаровам, сигурно създавам главоболия на много хора, но когато получих поканата, въобще нямах представа, че става дума за „Секс със екс“. — Просъсква името на предаването ми с неприкрито презрение.
— Частният детектив не ти ли обясни за какво става дума? — питам злобно.
— Не. Просто спомена, че Маркъс се нуждаел от помощ във връзка с подготовката за сватбата. Мислех, че ме каните да участвам в нещо като „Виж ти, каква изненада“.
Обмислям чутото. Възможно е редакцията и детективът умишлено да са подвели Дарън. Най-малкото да са го оставили да го гадае. Сигурно и те са преценили, че ако го убедим да се снима, рейтингът ще скочи неимоверно.
— Нищо на този свят не може да ме накара да се явя в „Секс със екс“.
— Защо? — Честно казано, сразена съм. Той каза „не“. „Не“ на възможността да се покаже по телевизията. „Не“ на възможността да прелъсти бивше гадже. „Не“ на мен.
— Защото омаловажава всичко, на което държа. Любов, брак, вярност, преданост. Не мога да го направя.
Сразена съм, повтарям. Мъж, който си признава, че вярва в подобни работи, трябва да е обратен. Зная обаче, че не е. Мислено се сграбчвам и се разтърсвам. Мамка му. Изрод. Нямам време за подобни глупости. Аз съм зает човек. Само това ми липсва — някакъв си полуприлично изглеждащ тъпак, който се мисли за много велик, да ми спъва работата. Мятам му гневен поглед. Поемам дълбоко дъх.
— Но защо, Дарън? Маркъс иска да знае — опитвам с разумни аргументи.
— Маркъс греши.
— Иска да я провери.
— По-добре да й повярва.
— Шегуваш се, нали?
— Ни най-малко.
Поглеждам си часовника. Трябва да побързам. Чакат ме още срещи. Как може още с първото интервю през новата година да ударя на камък! Ако бях суеверна, щях да го приема като лош знак. Но аз не съм.
— Виж какво, Дарън, за пари ли става дума? Както се досещаш, не можем да предлагаме на участниците парично възнаграждение, съществуват юридически пречки. Но можем да компенсираме участието ти по друг начин. Дрехи, пътувания, развлечения и т.н. — Наум пресмятам колко мога да завиша бюджета. Обикновено отпускаме по не повече от шестстотин лири на участник.
— Няма нищо общо с парите. — Дарън отпуска чело върху дланите си и се обляга на дивана.
— Можем да ти предложим разходи в размер на осемстотин лири.
— Просто смятам, че е долно.
— Хиляда и петстотин.
Едва-едва поклаща глава. И небрежно премята крак връз крак. Невероятно дълги крака. Дълбоко поемам дъх.
— Две хиляди.
С нищо не показва, че е чул предложението ми. Бързо пресмятам наум. Този мъж е невероятно интелигентен и чувствителен, а едновременно с това — поразително красив. Дори на мен за миг ми се стори привлекателен. Докато не започна да се цигани. Сега си давам сметка, че е нещастник. Обаче публиката ще го хареса, а Бейл ще изпадне във възторг. Колко?
— Четири хиляди лири.
Фай ахва. Дарън се усмихва — твърде е проницателен, за да се обиди. Изглежда невероятно самоуверен. Поклаща глава. Привеждам се към него. Устните ми са на сантиметри от ухото му.
— Това е окончателното ми предложение — прошепвам.
Той се усмихва. Вглеждам се внимателно. Няма намерение да отстъпи. По дяволите.
