— А аз може ли да съм ти кума? — закачам го.
— Ще видим.
Изпива последната глътка уиски и долива чашата си. После поклаща замислено дяволската пикня и мълчаливо я наблюдава, докато ние мълчаливо наблюдаваме него.
— Говориш сериозно, нали? — обаждам се накрая.
— Време ми е — не отрича той.
По гръбнака ми сякаш пропълзява леден пръст. Потръпвам — чувството доста прилича на страх. Джош да се ожени? Ще го изгубя. По-скоро ще се лиша от мястото си на жена numero uno в неговия живот. Деля го с Иси наистина, но това е различно. С Иси не се конкурираме, а се допълваме. Ще ми липсва.
— Пиян си. Не знаеш какво говориш. Виж, хайде да го обсъдим утре сутринта. — Усмихвам се. Очаквам на свой ред да отвърне с усмивка, но тъй като не реагира, се обръщам към Иси: — Добре, а ти какво решаваш?
— На мен ми хареса идеята с маратона. А ти?
— Вече започна да ми дотяга и да се чувствам долнопробна. — Тя привежда глава и мълчаливо ме чака да продължа. Не мога. Изумена съм, че казах и толкова. Всъщност не мисля така. Или мисля? Мисля. — Ще се откажа.
— От какво?
— От безразборния секс, безмозъчното чукане, импулсивните свалки, чукането с ограничено участие на мозъка, поддаването на пиянски прищевки, спането с кой да е по случай повишението, рейтинга или купуването на красива рокля „Армани“. — Мислено проверявам дали не съм изпуснала някоя възможност. Не съм.
— А какво ще правиш? — любопитства Иси с ужасяваща откровеност, каквато могат да си позволят само най-близките приятели.
— Де да знам — отвръщам с равен тон. — Ще живея във въздържание.
8.
— Как стана? Защо го направи, Сузи? Какво те накара? — Джед е изпълнен с необикновено хладнокръвие и достойнство, особено предвид конкретните обстоятелства. В крайна сметка току-що четвърт от пълнолетното население на Великобритания стана свидетел на страстните целувки, които годеницата му разменя с бившия си любовник в църковната канцелария петнайсет минути преди репетицията за венчавката, седмица преди сватбеното тържество. В заснетия материал ясно личи как Сузи се измъква иззад един надгробен паметник, нагласяйки полата си. Тъй като Бейл изпитва панически ужас от съдебни дела, нямаме право да заснемаме самия акт на изневярата, но не е необходимо човек да членува в „Менса“, за да се досети, че ласките между двамата не са се изчерпали с целувките.
Сузи е пребледняла, по-бяла е от сватбената рокля, която гордо показа на публиката преди рекламната пауза. Сякаш е било в друг живот. Преди кирливите ризи да бъдат изваден наяве. В онзи живот Сузи си играеше на щастливо семейство, Джед се наслаждаваше на живота иззад чифт розови очила, а Андрю все още дебнеше зад кулисите, изчаквайки удобния момент да развее байрака на изневярата.
— Ужасно съжалявам — шепне Сузи.
Добър ход. Единственият шанс да спечели публиката на своя страна е незабавно и всецяло да се покае. В края на краищата Джед лови окото и естествената нагласа е да викат в негова полза.
Този момент е много любопитен — трите жертви заедно на сцената, принудени да разрешават твърде лични въпроси с произтичащите от тях последствия пред очите на огромна публика. Джед си е въобразявал, че владее положението. Въобще не е допускал, че Андрю представлява действителна заплаха. Явно е смятал, че участието в телевизионно предаване е вълнуващо преживяване, което си заслужава да се разказва на внуците. Очаквал е Сузи да избере него, въпреки че приятелите им и до ден днешен шушукат каква страхотна двойка са били тя и Андрю и колко по-страстна е била връзката им. Обзалагам се, че в този миг би дал какво ли не да се откаже от телевизионната слава и да показва на внуците си само видеозаписа от сватбеното тържество.
За Андрю цялата работа е чисто и просто игра. Нямало е какво да губи, тъй като връзката му със Сузи е приключила преди няколко години сред водопад от сълзи и упреци (за сведение — при това си струва да се отбележи — двамата се разделили, понеже Сузи го заварила в леглото с друга). Затова с удоволствие бе приел да я изкуси. Опасявал се е в противен случай да не излезе мухльо в очите на апетитната детективка.
— Защо го направи, Сузи? — умолително повтаря Джед.
— Не могат ли да си задават по-смислени въпроси? — недоволства Фай. Застанали сме встрани от сцената и гледаме екшъна на живо.
— Не, тъкмо в това е същината на въпроса — отвръщам шепнешком. — Най-интересни са именно мотивите, подтикнали виновника към изневярата. Списъкът е безкраен. Прекратяване на отношенията, отмъщение, утешение, опортюнизъм.
Сузи най-сетне си възвръща способността да говори:
— Съжалявам, Джед. Просто не можех да не го направя. През изминалите три години, откакто се разделихме, Андрю ми се привижда във всеки мъж с изпъкнала челюст и широки рамене. Случваше се да го мерна пред себе си на ескалатора в метрото и да хукна да го настигна — стъпките ми прокънтяваха по лъскавия под, а ударите на сърцето ми отекваха чак в сливиците. В подобни мигове, когато отвътре всичко ми трепереше, не съм се тревожила какво обяснение ще ти дам. Или защо му прощавам. Просто исках го видя и да се отърва от измъчващите ме призраци. Мислех, че после ще престана да се разтрепервам. Но така и не случих да го срещна. Все е оказваше някой, който въобще не може да се мери с него. Никой не може. Дори ти.
Колко любопитно.
Публиката оценява, че Андрю въобще не заслужава подобна преданост, но всички са потресени. Като изключим грозните вопли на Сузи, в студиото цари гробна тишина — муха да бръмне, ще се чуе.
По лицето на Фай се стичат сълзи.
— Не си ли трогната, Кас?
— Да, очарована съм — всички без изключение горко ридаят. Това се казва телевизия. Какво следва?
Тя ми връчва сценарий.
— Интервюта за следващото предаване.
Запътвам се към залата, където разпитваме бъдещите участници, разгонвайки с появата си няколко момичета от редакцията, които се тълпят пред вратата и се кикотят.
— Какво им става? — обръщам се към Фай.
— О, не знаеш ли? Господин интелектуалецът се оказа гръцки бог.
— Дребен и трътлест?
Но като отварям вратата и виждам Дарън, от сарказма ми не остава и следа. Разбирам защо Маркъс се чувства несигурен. Запознах се с него тази сутрин. Симпатичен човек. Доста интелигентен, по-интересен от повечето мъже, прилично изглеждащ и извънредно богат. Очевидно обожава Клеър. Тя си дава сметка, че това е добра оферта, и вероятно на свой ред също го обожава. Във всеки случай, като изключим личното ми убеждение, че при възможност всеки би кръшнал, Дарън е умопомрачителен мъж.
Той е висок — почти един и осемдесет и пет — и има дълга, по цигански чуплива коса, която му стига до брадичката. По принцип не си падам по дълги коси. Защото обикновено дългата коса върви ръка за ръка с гардероб, състоящ се изцяло от дънки, и колекция от албуми на „Мийтлоуф“. В настоящия момент обаче единственото ми желание е да заровя пръсти в къдриците му. И не само това, ами да го тръшна върху дървеното си легло в стил деветнайсети век с марката „Конран“. Има широки рамене, строен торс с тесен ханш и най-привлекателния задник на света. Облечен е със светлосив пуловер и износени дънки „Ливайс“. Необходимата доза усилие, без да изглежда надут. Очите му са огромни, тъмнокафяви, обрамчени с възможно най-зашеметяващите мигли — като на Бамби. Най-очарователна е усмивката му. Има най- нахалната усмивка, от която сякаш засиява цялото му лице. Очите, страните, дори ситните бръчици.
Жесток пич.
