Като привършваме със супата, претоплям пирожките и разрязвам тортата. Иси пъшка и мърмори, че не може да сложи в устата си и хапчица повече, но после ме пита имам ли сироп от бренди за сладкишите. Джош доброволно се е нагърбил със задължението да сервира алкохола и го разлива по чашите с щедростта, с която дарява любов. В девет и петнайсет вече сме пияни до козирката.
Фантастично.
— Благодаря за чорапите — казва той, целува ме по страната и се настанява до мен на канапето. Аз се ухилвам и го прегръщам.
— Моля.
Разбира се, накупих му и доста по-изкусителни подаръци — все играчки за големи момчета, като миниатюрен компютърен бележник, швейцарско ножче и мобилен телефон, от който могат да се изпращат картинни съобщения. Най-много се зарадва на слушалката, с помощта на която отваря любимия си сайт чрез устно подадена команда. И дори не се смути от логичния въпрос на майка ми:
— Всъщност не е ли достатъчно да натиснеш едно копче?
Тези подаръци за пореден път затвърдиха убеждението ми, че и най-страхотните мъже са неспособни да пораснат. А чорапите са шега. Всяка година си купуваме по един подарък, сякаш сме стара семейна двойка. Подозираме, че с това ще се изчерпи целият ни брачен опит в този живот. Джош ми подари най-обикновена точилка. Дори не от онези, красивите, мраморните. Знае, че през живота си не съм хващала точилка и надали ще ми се наложи, освен ако някой с повечко въображение не й намери подходящо приложение в леглото. Предлагали сме и на Иси да се включи в нашата игра. В крайна сметка, ако Джош купува семейни подаръци за две жени, вместо за една, картината ще стане още по-реалистична. Тя обаче вироглаво се инати и смята, че начинанието е твърде депресиращо. Подозирам, че просто не иска да дърпа дявола за опашката. Целият майтап се състои в това, че Иси се надява някой ден действително да разменя с някого подобни подаръци.
— Измислихте ли си новогодишни решения? — пита Иси и намества кльощавия си задник между нас с Джош, като лекичко ни побутва, за да й направим място. Аз щедро разливам бренди по чашите.
— О, нали знаеш — да сваля два килограма, да сведа алкохолните единици до два пъти повече от препоръчителното количество и да намаля цигарите на една кутия дневно. А ти?
— Ще бъда по-резервирана с мъжете.
С Джош сме твърде пияни, за да си даваме труд да прикриваме изумлението си. Избухваме в бурен смях и без да искаме, изплюваме току-що отпитата глътка бренди. Аз успявам да уцеля чашата, но Джош поръсва кашмирените ми възглавници със ситни капчици алкохол. Прекалено ми е смешно, за да му направя забележка.
— Какво? — възмутено се цупи Иси. Много добре знае какво.
— Поне си последователна. Миналата година взе същото решение, както и предишните пет години — обяснявам.
Джош е по-мил:
— Ако трябва да сме честни, това е самата същност на новогодишните ни решения. Така де, ти винаги искаш да ядеш, да пушиш и да пиеш по-малко, Иси винаги иска да не се влюбва толкова, а аз…
— … винаги искаш да чукаш повече — се провикваме двете в един глас.
И тримата прихваме да се смеем. Тези констатации са твърде верни, за да ни огорчат.
— Какво ще кажете тази година да спазим обещанията си? — предлагам.
— Аз искрено се надявам да чукам повече — сериозно заявява Джош.
Средната му активност и бездруго е твърде висока — съмнявам се, че физически ще му остава време за нови завоевания. Поведението му е квинтесенция на мъжкото. Джош е за мен светъл пример в живота.
— Не, предлагам тази година да измислим нещо по-различно и наистина да го изпълним.
— Какво например, да участваме в маратон ли? — пита Иси.
— Да, стига това да е съкровеното ти желание — поощрявам я.
— Там има ли достатъчно мъже? — пита Иси. Въздъхвам.
Продължаваме да се наливаме. Допиваме брендито и преминаваме на уиски. Да не забравяме виното, което изпихме със супата. Единственото, за което съм сигурна, е, че наруших новогодишните си решения по всички параграфи. Всичко останало ми се губи в мъгла. Протягам ръка, но не различавам ясно очертанията на дланта си. Иси и Джош примират от смях, надпреварвайки се кой ще измисли по-абсурдни решения, но аз не съм в състояние да проследя идеите им. Главата ми се мае и като че ли не мога да контролирам потока на мислите си. Безуспешно се мъча да пропъдя поразително ясния образ на Бен, който със сериозно, разтревожено изражение ми опява за приятелката си и дали щяла да му прости тази изневяра. Посъветвах го да си трае. Той се загледа през прозореца, сякаш не ме е чул, и взе да се пита дали той самият някога ще си прости. Сигурно наистина съм се напила, щом лицето на Бен се размазва и се прелива в лицето на Айвър, а умолителния, поглед на Айвър изведнъж се превръща в кравешкия взор на Джо. Тръсвам глава. Винаги когато пия уиски — тази дяволска пикня, ме налягат много шантави мисли.
— Да научаваме по една нова дума всеки ден.
— Това е лесно.
— И да я използваме.
— Да се изкачим на Бен Невис в Шотландия, Скофел Пай в Лейк Дистрикт и Маунт Сноудаун в Северен Уелс.
— Как ли пък не!
Пепелта от цигарата на Иси не уцелва пепелника. Вместо това се поръсва по пода като на забавен каданс, но Иси въобще не забелязва. Аз забелязвам, но в съзнанието ми изплува образът на Бен, който несръчно се мъчи да си запали цигара и разпилява кибритените клечки. Прави ми впечатление, че отвсякъде съм заобиколена със станиолени гирлянди и окапали иглички.
— Цяла седмица да казвам истината, цялата истина и само истината — предлага Джош. За любовчии като него безобидните лъжи са начин на живот. Почти втора природа.
— Не, това е глупаво, ще останеш без приятели.
— Уиски? — предлагам.
— Давай — пелтечат и протягат чаши с треперещи ръце.
— Добре, тогава ще се оженя.
— Моля?! — двете с Иси втрещени се вторачваме в Джош.
— Не можеш да се ожениш, глупчо, нали току-що заряза гаджето си. Хем беше страхотно момиче, най- готиното, с което си ни запознавал от доста време. Забрави ли, че имаш фобия от обвързване?
— Не е вярно — възразява Джош.
Решавам да го защитя:
— Иси, бъди справедлива — Джош се впуска във връзките си съвсем безрезервно, или поне отначало. Просто има проблем с постоянството.
Джош шеговито се мръщи. Пипнах го!
— Много съм отдаден на връзката си с теб, Кас. И с теб, Иси — допълва. — Просто още не съм попаднал на правилното момиче.
Не мога да си представя какво търси.
С Джош си приличаме в много отношения. И двамата сме имали безброй сексуални контакти. Голямата разлика е, че той вярва в любовта и наистина възнамерява някой ден да улегне. Вечно ми го повтаря. Не зная с биография като своята как все още храни подобни илюзии. От осемнайсет години следва все един и същи модел. Вечно е изпълнен с пламенна любов или пламенна ненавист. Само за няколко седмици листът се обръща. Отегчава се много бързо. Но вместо да проумее, че има нещо сбъркано в идеята за безоблачното щастие до края на дните (което според мен е очевидно), Джош твърди, че още не му било провървяло с намирането на подходящата жена. Постоянно и упорито повтаря, че е сигурен в съществуването й.
— Добре де, може би решението да се оженя тази година е наистина малко прекалено. Най-хубавите зали за тържества и бездруго вече са резервирани. Ще действам стъпка по стъпка. Ще намеря Жената с главно Ж и ще й предложа да се омъжи за мен.
— Може ли да съм ти шаферка? — пита Иси.
— Да.
