Тогава беше отвратително. Всички бяхме обзети от такова ужасно очакване. Аз започнах да се подготвям още през февруари 1997-а, тъй като се страхувах да не сгреша в избора си как да отпразнувам подобно събитие, което се случва веднъж в живота. Не можех да реша. Провинциална къща в Котсуолдс? Ултраофициален коктейл във Вегас? На плажа на остров Мавриций? Разполагах с безброй възможности, всяка със своите предимства. Въпросът не беше единствено в това — къде ще се чувствам най-добре. Сигурна съм, че навсякъде щях да се забавлявам както подобава, но бързо си дадох сметка, че изборът ми ще говори на околните нещо за мен. Какво предпочитам — Вегас или Котсуолдс? Бляскав шик или усамотение? В крайна сметка с Джош и Иси се събрахме на тържествена вечеря у Иси. Джош приготви храната, аз осигурих шампанското. Приносът на Иси — освен терена — беше, че съумя да не бъде с разбито сърце. За пръв път на Нова година, във всеки случай — откакто я познавам. След вечерята пияни-заляни се разхождахме по брега на Темза, блъскахме се в тълпите и гледахме, фойерверките и гърбовете на неколкомилионната гръмогласна пиянска тълпа. Беше страхотно. Въобще не съм усетила как са изтекли дванайсет месеца и отново е Нова година, с всичките му там ужасяващи атрибути. Не стига че мисълта за малката черна рокля съсипва цялата радост от тъпкането с коледни деликатеси, ами тази година няма да съм с Джош и Иси. Иси замина да празнува с родителите си в Марлоу, а Джош гостува на родителите на последното си гадже в Шотландия.
Хубавото е, че се организира бляскаво медийно парти — ще отида с удоволствие, особено при положение че не мога да празнувам с приятелите си. Довечера в хотел „Глостър“ в Мейфеър ще се съберат всички, които представляват нещо в телевизионния бранш. Непременно трябва да присъствам. Особено тази година — поради големия успех на предаването, което е може би най-значителното ми постижение до момента. Всички говорят за него. При тези обстоятелства е изключено да не забия някого. Като се замисля, от доста време съм на сухо.
След историята с Джо в края на август съм имала само онзи злощастен опит с Айвър, но той не се брои. Отърсвам се от потискащите мисли, успокоявайки се, че комбинацията от успеха ми в момента, факта, че е Нова година, и разгулния морал на медийния бранш са гаранция за страхотен секс. Човек надушва тестостерона още щом прекрачи прага на хотела. Настръхвам. Опитали сме се да го прикрием с парфюм „Калвин Клайн“ и афтършейв, с папионки и ултраофициални рокли, но отвсякъде струи похот. Въздухът е натежал от напрежение. Подобно описание напомня бърлогата на дивите лъвове, но всъщност е адски вълнуващо. И страхотно забавно.
За-бав-но, ега ти!
Буквално.
Разделям мъжете на две категории — жертви и спаринг-партньори. Предпочитам последните, но всяко нещо си има време и място. Набелязвам обекта още докато се настаняваме край масите за вечеря. Седи на съседната маса. На светлината на свещите изглежда зашеметяващо. Не носи венчална халка. С няколко дискретни подпитвания узнавам, че има постоянна приятелка, която обаче не присъства на празненството. Съвършената комбинация — предизвикателен, но не и недостъпен. Искам флирт за една нощ и нямам никакво намерение да хабя Бог знае какви усилия за подготовка на операцията. Най-вероятно преживява тежък период. Вечно са в тежък период. Ще ми обясни, че причината е в приятелката му, която не го разбира. Тъкмо обратното.
Вечерята преминава в неясна глъч от смях и шампанско. Бейл се е надул до пръсване, но за щастие поне се отървах от традиционната коледна целувка под имела, за разлика от Дай. С Фай и Рики се кикотим като обезумели, клюкарстваме, тайно смесваме алкохола на съседите си по маса и се кълчим на дансинга. Толкова ми е весело, че съвсем забравям първоначалния си замисъл да свалям мъже. Но когато удря дванайсет и Фай и Рики изчезват нанякъде с избраниците си яко дим, се оглеждам за своята мишена. Разбира се, фактът, че стои само на един метър от мен, не е никак случаен. Не само че не е забравил изпепеляващите погледи, които му мятах над купчините пъпеши на масите, но и никак не се свенеше да им отвръща.
Не го целувам на дансинга, заради приятелката. Решавам да си спестя клюките и възмущението, които ще последват от подобно неприкрито афиширане на намеренията ни. Вместо това се притискам много плътно в прегръдките му и доближавам устни на милиметри от ухото му. Косъмчетата му настръхват и ме гъделичкат. Приближавам се една идея повече и гърдите ми докосват ръката му. Той настръхва. Слабините ми потръпват.
— Имаш ли стая? — Той кима. Въздухът вече е пропит от лъст. — Кой номер? — Незабавно ми казва. Чувствам се толкова могъща. — Прибери се в стаята си, без да бързаш, защото искам да оставя почтен промеждутък от време, преди да те последвам, но преди да е станало късно.
Стисвам го лекичко. Разбираме се отлично. Кимва ми пиянски и преизпълнен със задоволство, се заема дословно да изпълни наставленията ми.
Спазвайки безопасна дистанция, го настигам в коридора. Толкова съм изморена, че решавам да не се мъча с гимнастически упражнения на стената, с което възпитано щях да запълня смущаващата пауза, докато той непохватно се мъчи да уцели ключалката. Не зная дали причината е в изпития алкохол, смущението или възбудата, но подобно поведение не вещае нищо добро. Най-сетне съумява да отключи. Настроението ми най-безпричинно се променя. Може би съм отегчена от непохватните му движения. Вече не ми се занимава. Както и да е, фактът е, че съм тук. Тъй като вече съм обещала, ми се струва несправедливо да се откажа на този етап. Ще бъде много невъзпитано. Може да съм всякаква, но не обичам да дразня мъжете напразно. Решавам да приключа с цялата работа колкото се може по-бързо. Наистина съм уморена и май щеше да бъде по-разумно да не оставам до късно.
Предлага ми питие от минибара — аз вдигам рамене, но додавам:
— Ти обаче си сипи.
Налива си уиски, след което прави опит да запали цигара, но разпилява кибритените клечки по пода. Прекалено е смутен, а аз се чувствам едва ли не майчински настроена. Не е ли твърде млад за подобни подвизи? Или пък аз съм прекалено възрастна? Дожалява ми и решавам да го окуража. Мъжкото его е много деликатно нещо. Често си представям сапунените мехурчета, които се образуват при преминаването на горещата въздушна струя през миниатюрното пластмасово приспособление. С лекота се издуват, с лекота се пръсват, после с все същата лекота отново се издуват.
— Ей, тигър. — Изкопчвам чашата от ръката му и го целувам. Дотук добре. Даже доста приятно. Всъщност какво толкова, най-обикновена целувка. Младежът непохватно търси ципа на дрехата ми и започва да го дърпа. Роклята е „Версаче“ и струва близо хиляда лири. С игрива маневра я изхлузвам от тялото си, изпълнявайки нещо като министриптийз. Обектът е във възторг. Аз пък се радвам, че спасих роклята си. Честно казано, старае се момчето — просто му липсва финес. Мачка гърдите ми, сякаш масажира крампа. Както си лежим на леглото, пръстите му ненадейно се озовават дълбоко в мен. Така е по-добре. Един е достатъчен, нямам нищо против и два. Господи, дано е наясно, че юмрукът е само метафора.
— Искаш ли френска любов? — Това е новост за мен — не ми се е случвало да ме питат за мнение.
— Ти искаш ли? — ухилвам се.
— Ами, нямам нищо против, стига ти да искаш. Много-много не обичам да го правя, но нямам нищо против, стига да стигнеш докрай. — Подобно изявление сигурно е мило. Но мило и секси не се припокриват. Вече сериозно се съмнявам, че каквото и да му хрумне, ще ми въздейства по някакъв начин. При това положение далеч по-примамливо ми звучи да бъда обвинена, че дразня мъжете напразно.
Освобождавам се от прегръдките му и се скривам в банята. Връщам се увита в бял халат, с измити зъби. Сигналите, които излъчвам, са по-скоро ала Мери Елън от трогателния американски сериал за семейство Уолтън, отколкото в стила на изкусителката Сю Елън Юинг от „Далас“.
— Лека нощ — усмихвам се и лекичко го целувам по страната. Завивам се плътно, изключвам осветлението и многозначително се оттеглям в противоположния край на леглото. Дори не ми пука, че той не изглежда особено разочарован.
В просъница тършувам из чантата си, търсейки мобилния си телефон, чието пищене прорязва дълбокия ми сън. Иси е.
