— Много се радвам за теб — хладно отвръщам и посягам към кърпичките на бюрото му, за да избърша гнусните пръски слюнка от лицето си. — Даа, страхотно. Мисля, че Мелвин Браг26 и Сю Лоли27 доста ни помогнаха, като ни оплюха.
— Да, но то е добро. А ти си велика.
Бейл се усмихва. Не се преструва, че е доволен от работата ми. И защо не? Аз спасих канала му. Да не говорим, че вероятно подсигурих цялата му кариера занапред. Усмихвам се и му връчвам най-новите си искания. Не съм се изхвърляла. Нямам претенции за служебен „Бокстър“ кабриолет и шестцифрена заплата. Макар че с премиите ще го докарам горе-долу толкова. Бейл взима листа и го разглежда от разстояние. Измерва ме с подозрителен поглед. Няма от какво да се страхува. Най-смелото ми искане е мама да се запознае с Том Джоунс в коледното издание на „Публиката с Том Джоунс“. Освен това предлагам по- малкият брат на Иси да бъде временно назначен през ваканцията между семестрите, а Джош да получи шест билета за финалите за купата на футболното първенство. Но Бейл не знае всичко това и естествено очаква най-лошото. Чувства се длъжен да се държи като гадняр.
— Да, направо си велика. Не е толкова трудно човек да се издигне до шеметните висоти на избраната от него професия, стига да не го спъват излишна нравственост и сладникава сантименталност.
— Ти сигурно знаеш най-добре, Бейл — отвръщам и излизам от кабинета му. Нека прочете исканията ми на спокойствие.
Кърсти размишлява дълго и задълбочено над думите на частния детектив, който се свърза с нея. Отначало й се стори абсурдно. Предположи, че някой приятел я будалка. Постепенно започна да разбира. Правело се ново предаване. Нещо, свързано с доверието в партньора и изневярата. С други думи, Ива Брукс се свързала с телевизионния канал, тъй като се съмнявала в годеника си, Мартин Макмахън. Тези имена говорят ли й нещо? И още как. Събуждат спомена за вкус на метал и жлъч в устата.
Частният детектив не е с дълъг шлифер и барета. Всъщност е жена и доста прилича на една от онези анкетьорки, които спират посетителите на големите търговски центрове и ги молят да отделят няколко минути за провежданото маркетингово проучване. Сю — така се казваше — пие чая си с две пакетчета захар.
Кърсти размишлява над предложението в продължение на два дни. Не беше в състояние да се съсредоточи върху работата си, с което постоянно вбесяваше лекарите, тъй като все объркваше картоните на пациентите. Колегите й мърмореха и я упрекваха. По ирония на съдбата именно тяхното недоволство оказа решаващото въздействие при взимането на решението — не толкова желанието да отмъсти на Мартин. Ха, и защо пък да не я покажат по телевизията?! Сигурно е далеч по-бляскаво от работата й на рецепцията в безличната малка клиника в родното й градче. Същото, където се е родила и отраснала и където, ако не внимава, някой ден ще я погребат. Сю й обеща, че за предаването ще й бъдат отпуснати средства за облекло и ще й бъдат направени безплатна прическа, грим и рекламни снимки. Тя беше на мнение, че Кърсти има сериозен шанс да стане модел, но я предупреди, че времето е от решаващо значение.
Кърсти отдавна беше прежалила Мартин. Изненада се, че Ива се страхува от нея. В крайна сметка той предпочете нея. Предпочете я и още как, мамка му. Какво кара Кърсти да смята, че този път ще предпочете нея? Краката й се подкосяват. Добре помни колко беше унизителен последният им разговор, колко я заболя и как й идеше да потъне в земята, когато Мартин й обясни, че ходел с нея просто за развлечение, но инак не била подходяща партия за женене. За разлика от Ива, с превзетите й университетски дипломи и зелените й гумени ботуши. За утеха Кърсти си повтаряше, че децата им ще имат конски физиономии. Но тази мисъл никак не я топлеше. И все пак всички тези събития се разиграха много отдавна, а тя беше твърде разумна да се остави да страда, вместо да продължи напред. През последните десет месеца се сещаше за Мартин само от време на време — когато сестра й роди, на рождения си ден или когато някой от пациентите в клиниката направеше нещо адски смешно. Но това беше в рамките на нормалното — определено не можеше да се нарече непоносим копнеж. Господи, ами ако вземе отново да я отблъсне? И все пак телевизията не искаше от нея да изкопчи предложение за женитба, а просто се позабавлява. И да го компрометира. Надали ще е толкова трудно.
Кърсти чака Мартин пред банковия клон на търговската улица, където той работи като помощник- мениджър. Кърсти не идва често в Лондон. Тук е студено, винаги е голяма блъсканица, а и си има причини.
— Мартин.
Пробива си път през тълпата. Той е с колеги. Всички носят еднакви дрехи, включително жените.
— Кърсти, каква изненада! Какво правиш тук? Толкова се радвам да те видя.
Кърсти го познава достатъчно добре и знае, че не се преструва. Облекчено въздъхва, но не защото телевизията ще получи своето, а защото някъде дълбоко в себе си се разтапя. Мартин държи на нея. Не достатъчно. И не постоянно. Но все пак държи. Той кима на колегите си да вървят и казва, че ще ги настигне в кръчмата.
— Ами… аз дойдох да обядвам с една приятелка. Чух, че си се сгодил, та реших да се отбия да те поздравя. — Връчва му поздравителна картичка и със сияеща усмивка добавя: — Честито!
— Благодаря.
Той посяга да вземе картичката; пръстите им се докосват.
— Толкова се радвам за теб. — Очарователната усмивка на Кърсти засиява още по-широко.
— О, благодаря. — Мартин изглежда доста смутен и пъхва картичката в джоба на сакото си, без дори да я разтвори. — Какво ще кажеш за едно питие?
Не губи време.
— Да настигнем ли приятелите ти? — предлага Кърсти.
— Не. Мястото, където възнамеряват да седнат, е прекалено шумно. Няма да си чуваме мислите, камо ли да говорим. Да изберем някое по-тихо местенце.
— Знам едно — отвръща тя.
Мартин е много изненадан, че Кърсти знае заведение наблизо, което при това се оказва идеално за целта, тъй като смята, че тя не обича да идва в града. Но при тази мисъл тайно въздъхва. Може би вече идва по-често. Той не знае почти нищо за живота й. Винаги е смятал за безсмислено да поддържа връзка със стари гаджета, особено такива с подчертано различни стремежи и очаквания в живота. Пък и Ива не дава и дума да се издума.
Отначало възнамеряваше да изпият набързо по едно питие, но вече са на третата чашка. Приятно му е отново да седи в компанията на момиче, което пие бира. Вместо задължителния джин с тоник. Харесва му, че и тя участва в поръчването и не смята под достойнството си да носи чашите от бара. Господи, какви фантастични гърди има! Забравил е, че са наистина великолепни. Освен това е такава бърборана. Приказките й са все така безсмислени. Не спира да говори за някакви снимки. Но и той самият не е съвсем на себе си. Психолозите смятат, че напрежението от сватбено тържество се равнява на шока от загуба на близък човек, а в състояние на шок хората вършат какви ли не щуротии. В момента примерно така му се иска да сграбчи Кърсти и да впие устни в нейните…
Всеки ден ни изненадва с нов триумф. „Ивнинг Стандард“ е публикувал статия за отменените сватби на двойки, участвали в предаването, и възникващите от това финансови усложнения за ангажираните фирми. „Експрес“ е подел щафетата и е пуснал репортаж за броя отменени сватби в национален мащаб от старта на предаването.
