любовните си завоевания. Което надали е похвално качество, макар и често срещано. И достойно за възхищение от гледна точка на бизнеса. Само седмица след първото предаване таблоидите публикуваха интервюта, в които Деклан в най-безсрамни подробности описваше всички аспекти на връзката си с Аби както в близкото, така и в далечното минало. Част от твърденията му безспорно са верни. Гостува в почти всички предавания по местните радио– и телевизионни канали, има агент и дори се говори, че са му предложени няколко сценария. Този слух обаче е неверен. Сигурна съм. Пусна го собственият ми PR екип.
Лорънс подаде молба да бъде прехвърлен на работа в чуждестранен клон на фирмата си, но не успя да се отърве току-така. Просто повлече след себе си пълчища европейски папараци, които маниакално го издирват.
Аби потъна в неизвестност, физическото й отсъствие обаче изобщо не е фатално, тъй като изникнаха какви ли не приятели, роднини и колеги, откликващи с готовност на журналистическия интерес. Жената, която й продала булчинската рокля, направи невероятни разкрития, наред с викария, който щял да ги венчае, и още трима-четирима бивши любовници на Аби, но като че ли най-съмнителни бяха изказванията на фризьорката й.
— Представяш ли си, Фай, дори фризьорката й я предаде! — възкликвам отвратена.
Джени, Браян и Карън отидоха още по-далеч. С радост предоставиха на обществеността писмата, които си бяха разменяли, позираха за снимки със семействата си и най-сетне поканиха „ОК“ да отрази сватбата им, макар да не са наясно кой за кого ще се жени.
Създадохме истинска сапунена опера на живо. Второто издание събра милион и осемстотин хиляди зрители. Преди излъчването на третия брой в сериозната преса вече бяха публикувани две статии, посветени на естеството и мотивацията на предателството. Рейтингът скочи на два милиона.
— Какво се кикотиш? — питам Джаки и за миг вдигам глава от купчината писма с коментар на предаването. — Да не би да са те повишили, без да ме информират?
Джаки се смее.
— Не, но е време. — Възхищавам й се — умее да се възползва от всяка ситуация. — Не, не. В събота бях на вечеря.
— Така ли, какво ядохте?
Тя каца на бюрото ми, а Фай престава да почуква по клавишите на лаптопа си. От всичко на света най обичаме разговори за храна. Те притежават едно значително предимство пред самото хранене. Човек може да се лакоми колкото си иска, без да рискува да навреди на талията си. Разговорите за храна са по-хубави от разговорите за секс, които често са леко перверзни или фрустриращи. Но мога да съпоставя разговорите за храна с действителния секс. Много се доближават.
Джаки описва менюто в най-големи подробности, отделяйки прекомерно внимание на шоколадовото суфле. Ние гладно се вкопчваме в разказа за пълномаслената сметана и сиропа от боровинки. След като ни докладва и че ментовите бонбони, поднесени с кафето, са били марка „Бенедикт“, я връщам към първоначалната тема на разговора.
— Та какво те развълнува толкова, сякаш са те повишили?
— Ами… след вечеря обикновено играем игри. Та момчетата да имат възможност да се посъревновават открито.
— А момичетата — да ги поскастрят на всеослушание — въодушевено допълва Фай.
— Именно. Понякога играем на „Аутбърст“24 или „Тривиал Пърсют“, но най-много обичаме „Трут ор Деър“25, защото научаваш невероятни работи за хората. Тази седмица някой предложи, при това не бях аз, да играем на „Секс със екс“.
— Неее! — едновременно възкликваме с Фай. На секундата си даваме сметка колко е важно да се превърнеш в част от ежедневната попкултура. При това толкова скоро!
— Стана страхотно. Първо всеки назовава едно ексгадже. Кас, ти се оказа права — винаги има някой, при чието споменаване и до ден днешен нещо те жегва в сърцето и слабините. После всеки е длъжен да си признае дали би рискувал едно лишено от всякакви усложнения и ангажименти приключение в чест на миналите дни.
— На вечерята не присъстваха ли само двойки? — възразявам. Екипът е малък и всички знаем за личния си живот всичко, което си струва да се знае. Повярвайте ми.
— Да. Ели и Джеймс, Дейзи и Саймън, Найдж и Али и ние с Тоби. Тъкмо това беше най-забавното — човек да направи публично признание.
— И какво стана? — Фай възбудено си играе с телбода. Измъквам го от ръцете й, преди да си е причинила средна телесна повреда.
— А, отначало почнахме да се надлъгваме като разпрани. Онези, които подозирах, че са склонни на подобна постъпка, взеха да се преструват на големи пуритани. Онези пък, които не биха се осмелили за нищо на света, се опитаха да се изкарат големи експериментатори — каквито очебийно не са. Но с напредването на алкохолната консумация истината започна да излиза наяве.
— И?! — в хор се провикнахме двете с Фай. Отлично знаем какво ще последва.
— Разразиха се страхотни скандали. Али стана и си тръгна, Ели избухна в плач, Дейзи и Саймън страшно се скараха.
— Уууурааааа! — разпищява се Фай. — Първият скандал!
— Но я си помислете — продължава Джаки. — Щом ние в Клапам се скарахме, колко ли подобни скандали са избухнали северно и южно от реката, надлъж и нашир в цялата страна. Темата е обект на национален дебат.
— Джаки, върви в маркетинговия отдел и им кажи, ако още не са регистрирали авторско право върху игра на дъска, веднага да се захванат за работа. Незабавно да се свържат с производител, преди някой друг да се е сетил. Питам се дали ще успеем да я изкараме на пазара за Коледа.
— Та до Коледа остават едва четири седмици! — възразява Джаки.
Само с един поглед я карам да замлъкне. Втурва се навън. Къдравата й негърска коса и нахалният й задник весело подскачат.
— Фай, направи ли ти впечатление, че Джаки не обели и дума за тях двамата с Тоби?
В края на ноември, на четвъртото излъчване, когато рейтингът надхвърля четири и половина милиона зрители, Бейл настоява да проведем интервюта за втора поредица. Пилотната серия се състои от шест предавания. Разполагам с достатъчно материал да пусна десет.
— Десет! — възмущава се Бейл. — Много си консервативна. Интервюирай двойки за още двайсет издания. — Опитвам се да му обясня, че предаването ще се гледа само дотогава, докато крие изненада за жертвите — именно поради тази причина заснехме толкова много издания предварително.
Бейл ядно отхвърля всичките ми съображения:
— Кас, видя ли снощния рейтинг?
Свивам рамене. Надявам се, че по този начин създавам у шефа си впечатлението, че тъй като се разкъсвам между бурния си социален живот, останалите си важни служебни проекти и активната си благотворителна дейност, не ми остава никакво време да следя рейтинга. Истината е, че проверих цифрите още сутринта, преди да отида на фитнес. Изчислих полагаемата ми се премия и намислих поне пет-шест начина да я изхарча.
— Даваш ли си сметка какъв удар е това? Този канал никога не е достигал такъв рейтинг на предаване. Това е колкото рейтингът на ITV за… — цитира едно от двете най-популярни предавания в програмата на ITV. — И повече, отколкото… — назовава един от конкурентите ни — … някога е имал. — Не ми казва нищо ново. Тези неща ги зная. — Вече получих предложения от други канали да го откупят.
Стряскам се.
Това не го знаех.
— Естествено нямам никакво намерение да продавам — успокоява ме той. — Юристите работят върху продажбата на идеята на телевизионните мрежи в Америка, Австралия и Азия. Мърдок е поискал среща!
