трийсетте. Струва ми се напълно безсмислено — отричането на действителната ни възраст няма да върне времето назад. Както и да е, зная, че не изглеждам на трийсет и три. Сякаш за доказателство Айвър повдига вежди — в известен смисъл очаквах подобна реакция. Не си дава труд да ми прави евтини комплименти, че годините изобщо не ми личат. Знае, че са ми го казвали неведнъж досега. Вместо това неотклонно преследва желаната цел.
— И кога най-сетне смяташ да се установиш и да създадеш почтено семейство?
— Изобщо не си падам по почтеността. Нямам приятел и не желая да се омъжвам. — Усмихвам се на постигнатия резултат. Айвър удари право в десетката и узна трите най-важни факта на един ход. Потупва коляното ми и отсича:
— Ах, каква порочна жена си ти, Кас.
Това не е точно така. За момента обаче спокойно може да послужи като обобщение на характера ми.
— Тогава какво искаш от живота?
Бих могла да кажа, че искам световен мир. Искам Иси да срещне мъжа на мечтите си. Искам Джош да се отърве веднъж завинаги от мокрите сънища. Искам майка ми да ремонтира жилището си и следващото издание на „Секс със екс“ да достигне рекорден рейтинг.
— Ще запазя отговора в тайна, ще трябва сам да отгатнеш — прошепвам и се накланям към него, така че бюстът ми да докосне ръката му. Зная, че не се вписвам в стандартния образ на престорено свенливата жена. Но да се правиш на недостъпна, има смисъл единствено когато искаш да задържиш въпросния мъж, което аз по определение не желая. Приветствам хартиените бикини, чаши и салфетки и пластмасовите ножове и вилици. Обожавам вещите за еднократна употреба. Ухилвам се до уши. Айвър пие дизайнерската си бира. Амнезията се задейства. Думи като „добри“, „лоши“ и „последствия“ временно се изличават от паметта му.
— Знаеш ли, тъкмо преди да седнете при нас, с Фай обсъждахме факта, че съм съвършената любовница. — Гласът ми е абсолютно безизразен, сякаш коментирам есенното време. Контрастът между страстното изявление и ледения тон, с който бива поднесено, предизвиква у Айвър ерекция. Човек трудно може да устои на подобно забавление. Вдигам поглед от подутината зад ципа му, поглеждам го в очите, после отново свеждам глава. Той проследява погледа ми. Изчервява се и кръстосва крака. Честно казано, няма шансове. — Разбираш ли, доставя ми удоволствие. До най-малката подробност. Като почнеш от специално подбраното бельо и свършиш с поставянето на храна върху тялото ми. Не ме безпокои фактът, че шоколадовият сладолед ще изцапа чаршафите.
— Чакай ме отвън след десет минути — казва той и става, без да допие бирата си. Питам се как ще удържи положението още цели десет минути — изглежда така, сякаш всеки миг ще се пръсне. — Трябва да се обадя на жена си. Просто… — Правя му знак да замълчи. Не се интересувам от оправдания.
— Запази ги за нея.
Айвър изгаря от нетърпение, всъщност дори е прекалено нетърпелив. Ентусиазмът му се бори с абсурдно мъжкарското му самочувствие и бързо печели. Успява да се въздържи но време на краткото пътуване с таксито до един хотел и докато се регистрираме. Ако жадното осмукване на ухото ми може да влезе в графата „въздържание“. След това обаче, за общо наше съжаление, изпуска фронта в асансьора на хотела. Нямам почти нищо общо с това. Освен присъствието си. Много потискаща мисъл, но някак си ще трябва да я преглътна. Със същия успех можеше да свали няколко снимки от официалния сайт на Памела Андерсън. Преждевременната еякулация подейства отрезвяващо и на двама ни. Аз съм фрустрирана. Едва ли съм очаквала по-безславен завършек на вечерта, когато празнувам рейтинга на предаването си. Фиксирам Айвър, който почти не смее да срещне погледа ми. Асансьорът спира.
— Не съм разговарял с жена си от осемнайсет месеца. — Олеква ми. Ако знаех, въобще нямаше да се забърквам. Поглеждам го. Ухилил се е до уши. — Не обичам да я прекъсвам.
Поредният виц. Въздъхваме облекчено и избухваме в невъздържан смях като тийнейджъри. Чувството му за хумор, макар и дебелашко, спасява положението. Не че този мъж ми се струва несравнимо привлекателен, просто се възхищавам от умението му да се смее дори когато се е провалил. Макар вече да не се интересувам от интимно познанство с него, не мога да не отчета факта, че току-що похарчи сто осемдесет и пет лири за хотелска стая. Най-малкото, което мога да направя, е да му помогна да опустоши минибара. Още докато отключва вратата, проличава, че и двамата нямаме желание за секс. За сметка на това се нуждаем от силно питие за подобряване на самочувствието. Мисълта за Памела Андерсън не ми беше хрумвала досега, но изобщо не мога да се отърва от нея.
— За пръв път ми се случва — поднася ми Айвър нещо средно между обяснение, оправдание и извинение.
— Не ми… — „говори“ — мислех да го скастря, но с крайчеца на окото си зървам как е седнал на ръба на леглото, похлупил лице с дланите си. Може би причината е в алкохола, но имам чувството, че е искрено разстроен. Променям тактиката. — Не ми се извинявай. Винаги има пръв път.
— Просто с жена ми напоследък не се разбираме много добре.
— Отдавна ли си женен? — любопитствам и запалвам цигара.
— От четири години.
А, значи прословутата криза на седмата година от брака. Просто в Лондон всичко се развива на бързи обороти. Силно всмуквам дима.
— Местим се, освен това правим опити да забременее. Обстановката е напрегната.
— О!
Изцяло се съсредоточавам върху минибара. Мога да му простя прибързаното изпразване, но ако очаква да му давам съвети за брака, по-добре да иде на терапевт. Наливам си бренди и очаквам да смени темата.
— Знаеш ли други вицове?
Очевидно репертоарът от сексистки вицове се е изчерпал. Айвър иска да ми докаже, че е почтен мъж. Губи си времето — словосъчетанието е оксиморон, а и става късно. Ровичка в портфейла си и изважда снимка на жена си.
— Това е Джули. — Мразя тази процедура със снимките и имената. Запалвам втора цигара и установявам, че още не съм допушила първата. С раздразнение я изгасям.
— Много хубаво — подхвърлям, плъзвайки поглед по снимката. Джули е приятна наглед женица, закръгленичка, веселячка, не Бог знае колко сложна натура. Изглежда като типична съпруга.
— Наистина я обичам — осведомява ме Айвър.
Дожалява ми. Това е необичайно за мен. Да не би да е време за месечния ми цикъл? Може би тук се крие причината. В моменти на хормонален дисбаланс съм склонна да се разчувствам от „Хартбийт“23.
— Виж, всичко е наред. — Настанявам се до него на леглото и го погалвам по главата като лабрадор. Свикнала съм да ги откачам от кукичката. В интерес на истината — след акта; досега не ми се е налагало да го правя преди това. Обикновено ги разкарам от спалнята си по метода на деликатно поднесеното разочарование. — Не се е случило нищо страшно — продължавам настоятелно. Хрумва ми да споделя теорията за Пами, но не съм в чак толкова великодушно настроение. Питам се дали щеше да ми устои, ако бях бившето му гадже. Надали. Просто непознатото го плаши. — Причината беше в комбинацията — алкохол и свободна жена. Обикновено не прощава. — Правя опит да се ухиля. — А сега бягай у вас при жена ти.
С готовност приема предложението ми и несигурно се изправя на крака. Напъхва ръка в сакото си, което — едва сега забелязвам — е стискал през цялото време. Тази охота да ме зареже ме жегва, тъй че миг преди вратата да се хлопне, се провиквам:
— И друг път да не се забъркваш в лудории, дето не са лъжица за твоята уста.
Полезен съвет.
6.
Не съм си и мечтала за по-благоприятен развой на събитията. Петнайсетминутната слава така се услади на Деклан, че той болезнено закопня за още. Притежава вроден талант да се фука на всеослушание с
