още „Граучо“, мишена и жертва. — Представяш ли си какъв страхотен успех пожънахме? — завършвам цикличната си филипика.
— Не — ухилва се Фай. Сърдито я стрелвам с поглед и тя бърза да се поправи: — Искам да кажа, идеята беше страхотна. Беше ясно, че ще стане страхотно предаване. Работата е там, че публиката не винаги е толкова възприемчива, колкото ни се ще да мислим. Винаги съществува риск.
Неприкритото ласкателство ме кара да омекна.
— Точно така. Още по едно? — Масата е пълен погром. Наближава седем и половина. Не ми се пие много-много. Стрелките на часовника ми са се скъсили и безразборно се кълчат на всички посоки. Киснем в тази кръчма от четири и половина. Празнуваме. Изпихме алкохол, равняващ се на калорийната ми дажба за цяла седмица, и изпушихме цяла тютюнева нива. Фай започва да ми става симпатична. Всъщност определено ще й купя коледен подарък.
— Не бива, но хайде. Джин с тоник. Със съвсем малко тоник. Най-добре диетичен — отвръща Фай и посяга към купичката с кашу. Предлага и на мен, но аз отказвам:
— Имам алергия.
Не е вярно. Много съм слаба и съм в отлична физическа форма. Когато някой ме попита как го постигам, се усмихвам и отвръщам, че е наследствено и не ми коства нищо. Което, разбира се, е чиста глупост, но зная, че ако има нещо по-досадно от слаба жена, то това е слаба жена, която твърди, че никога не се подлага на диети. Не съществува такова нещо като стройна фигура без усилия. Обикновено е резултат от една или повече от изброените причини: фанатично постоянство и безмилостни тренировки във фитнесзалата, робско подчинение на калорийните таблици, употреба на наркотици или любовна връзка с крайно неблагонадежден мръсник. Аз ходя на фитнес пет пъти седмично — най-малко. Освен това доста добре умея да играя кикбокс, но не се състезавам — тренирам за развлечение. Притежавам беемве серия Z3, но ходя на работа с велосипед — всеки ден изминавам по десет километра на отиване и десет километра на връщане. Веднъж седмично ходя на танци и дори не помирисвам мазнина. Прилагам абсолютно всички диети за детоксикация, известни на нежния пол. Най-редовно си правя баня с водорасли или кални процедури в „Чампнис“ или „Санкчуъри“21.
Поставям двата двойни джина и двата (диетични) тоника на дървената маса. Фай замислено смуче кубче лед.
— Има ли нещо, което не си опитвала?
Явно телепатично е проникнала в размислите ми върху диетите. Преди да й кажа, че не съм си правила само клизма — потръпвам само при мисълта за маркуч в задника, — тя ме насочва в правилната посока:
— Искам да кажа, с мъжете.
Този въпрос е по-лесен.
— Не правя тройки.
— Така ли?
— Да, смятам, че всеки заслужава да бъде обект на пълно отдаване, било то и за ограничено време — от двайсет минути до няколко часа. — Страшен принцип, няма що, но аз твърдо го спазвам.
— В такъв случай имаш ли бивше гадже, Кас?
— Не — отсичам без капка колебание.
— Значи не си на път да се омъжиш.
— Нито някога ще бъда.
— Тогава как разбра, че предаването ще пожъне такъв невероятен успех? Как разбра, че и Браян Паркинсън, и Аби ще съгрешат? Както и всички останали двойки, които сме заснели досега?
— Не съм знаела в смисъла на „притежавам конкретна информация по въпроса“, просто си казах, че шансът е на моя страна.
— Толкова си цинична.
На бърза ръка започнахме да си споделяме. Явно поради индустриалните количества алкохол, които погълнахме, но въпреки това не мога да устоя на илюзията за задушевна приятелска атмосфера. И докато аз предпочитам да говоря за работа, Фай е по-склонна да дискутира контраста между пълната липса на мъже в нейния живот и изобилието им в моя. От една страна, това е странно — в крайна сметка тя е невероятна красавица. Освен това притежава екзотична скандинавска жилка. Ако бях мъж, нямаше да устоя. Въпросът се изяснява, когато ми признава, че тайно мечтае за голямо семейство и вила в планината. Мъжете отдалеч надушват жени, които копнеят за трайна връзка, и такива, които използват парфюм „Пойзън“. И в двата случая миризмата им се струва еднакво задушлива и отблъскваща.
Фай разлиства рубриката „Черният бележник“ на списание „Татлър“. После го захвърля и разгръща „Справочник на ресторантите в Лондон“. Не търси заведение за хранене, а разглежда поместените снимки на главни готвачи. Блазни се от идеята да грабне сърцето на някоя темпераментна кухненска дива с богато въображение. Аз съм по-скептично настроена:
— Бих се придържала към доказаните методи.
— Като например? — кисело парира Фай.
— Откъде да знам, супермаркетите или служебния телефонен указател. Аз лично нямам проблеми със запознанствата с мъже.
— Да, на теб ще ти провърви и в манастир. — Захвърля наръчника. — Което обаче е истинско разхищение. Ти дори не се благодариш.
Зяпвам. Тъкмо това имах предвид, няма що.
— Отде това вселенско безразличие у теб? — продължава тя. Осмелява се да зададе подобен въпрос единствено поради въздействието на погълнатия алкохол. — Първият ти мъж! — възкликва, озарена от вдъхновение. — Разкажи ми за него.
Търси прозрения. Обикновено не се поддавам на подобни провокации. Но на масата изневиделица е изникнала бутилка мерло и трябва да разговаряме за нещо, докато я пресушим. Репертоарът на Фай се изчерпва много бързо, тъй че се чувствам задължена да поддържам разговора.
— Първият ми мъж. — Мислено се връщам във времето, взирайки се в стотиците смачкани чаршафи и смачкани чувства, през които съм преминала. — Може би ако той се беше оказал свестен, щях да повярвам в предаността между хората, въпреки че баща ми беше много лош пример в това отношение.
— Значи не е бил предан баща?
— Ти как смяташ?
— Явно не — признава тя. — Налива вино в чашата ми и пита: — Що за човек беше?
— Красив — признавам на свой ред. — В смисъл, бях типична тийнейджърка. Е, да, семейството ми беше разбишкано, но аз бях на седемнайсет. Преливах от надежди. Не съм била малоумна психарка и не съм правила опити да набуча вилица в дланта си, за да изследвам колко болка съм в състояние да понеса. — Въздъхвам. — Той беше на двайсет и шест. Беше красив и повърхностен. И женен, както се оказа.
— Не! — Фай е потресена. Ухилвам се кисело. И аз бях, когато узнах. Сега безскрупулното поведение не ми прави никакво впечатление и не предизвиква у мен дори разочарование — смятам го за неизбежно.
— Да. Забравил да ми каже. Докато един ден жена му цъфна на прага на майка ми. Както казва знаменитата Холи Гоулайтли22: „Quel ужас.“
Фай мълчи; мъчи се да смели чутото. Вярно, случката не съответства на традиционната представа за пръв любовник. По правило съгрешението трябва да се състои на задната седалка на семейното волво или в нечий чужд дом, докато гледаш деца. Любовникът е пъпчасал младок, неопитен и влюбен, колкото и ти.
— Така станах любовница на женен мъж още на седемнайсет години — шегувам се. Навремето изобщо не ми беше до смях.
— Но не умишлено — предано изтъква Фай.
— И все пак. — Дълбоко поемам дъх.
— И все пак — признава и юнашки отпива от бутилката.
Месеци наред плаках и когато най-сетне сълзите секнаха, се изпълних с омраза. След още няколко месеца омразата охладня и отстъпи място на ледено презрение.
— Така стигнах до извода, че трябва да обърна нещата в своя полза. Край на шокиращите открития. Край на изненадите. Минимизирах прага на очакването по отношение на връзките с мъжете. Не вярвам, че безусловната любов е възможна, камо ли вероятна, което ми спестява всякакви разочарования.
