— Добре — отвръщам уклончиво. — Приятна храна. Приятна компания. Новата ми рокля „Версаче“ им взе ума. Отвратителен секс.
Очарователният, самоуверен смях на Джош отеква сред дърветата.
— Твоят проблем е, че си от Марс, а постоянно попадаш на мъже от Венера.
Ухилвам се:
— Просто исках подходящ завършек на вечерта, но макар че в момента постоянно се ровя в сексуалния живот на хората, моя нещо никакъв го няма. Не мога да генерирам достатъчно енергия. Естествено, продължавам да свалям мъже, но вече започна да ми писва. Тази сутрин например така ми се искаше да се изплъзна незабелязано. Нямах никакво желание да правя разбор на неуспешната вечер, но Бен много държеше да сме модерни и в крак с двайсет и първи век да обсъдим случилото се. И какво означава. Казах му, че нищо не означава.
— Защо му го каза? — ахна Иси.
— Защото е така — заявявам простичко.
— Невъзможно е да спите с непознат, без да преживеете или да нанесете сериозна емоционална травма. Нещата само започват като случаен секс, но винаги завършват другояче — на един дъх изрецитира Иси.
Джош е виновникът за гневния й изблик. За Коледа й подари книгата „Отговорност за собствените си постъпки и сдобряване с другите“. Очевидно беше предназначена за мен, а „Жените, които обичат прекалено много“ — за Иси. Джош ги беше разменил. Тогава ми се стори невероятно смешно.
— Но аз наистина оставам невредима, никога не страдам и не се измъчвам от горчиви размисли — изтъквам.
— А мъжете, с които спиш?
— Нито пък те — отсичам без колебание.
Джош и Иси драматично застиват и ме стрелват с гневни погледи.
— Наистина — упорствам и се мъча да не мисля за наранения поглед на Бен тази сутрин, за патетичните съобщения, които Джо и до ден днешен оставя на телефонния ми секретар, и за безбройните коледни картички от мъже, които намекват, че „някой път може пак да се видим“. Проблемът е, че много рядко си спомням и първия път. Любовните ми завоевания се сливат в неясна, нечленоразделна маса.
— Е, в твоя случай има две възможности. Или интроецираш травмата, или си чудовище. Аз обаче зная, че не си чудовище — ненадейно заявява Иси с най-сериозен тон, пуска Джош, когото държи под ръка, втурва се насреща ми и ме прегръща.
Горката Иси. Това постоянно търсене на нещо дълбоко и стойностно в моята личност е крайно изтощително. Защо не може просто да ме приеме такава, каквато съм? Човек, чието поведение се мотивира от чист хедонизъм, еротика и примитивни животински инстинкти. Тъй като й е омръзнало да спори с мен, неохотно се засмива:
— Добре де, добре, наистина си отвратителна.
Прибираме се у нас. Джош мигновено изчезва в кухнята с намерението набързо да спретне нещо за вечеря. Хладилникът ми се оказва учудващо зареден. Мама има ключ от жилището ми, сигурно е идвала днес. Донесла ми е свежи зеленчуци, пуешко печено и коледни пирожки в изобилие, а на масичката за кафе е оставила малка шоколадова коледна торта. Джош се заема да реже зеленчуците, Иси отваря бутилка вино, докато в това време се обаждам на мама да й благодаря и да й честитя новата година. Когато най- сетне затварям телефона, Джош е приготвил голяма тенджера гъста зеленчукова супа. Настаняваме се с купичките пред телевизора.
— Майка ти не пожела ли да дойде? — пита Джош.
— Не. Поканих я, но се извини, че с някой си съсед тъкмо се били настанили удобно пред телевизора.
— С Боб ли? — гадае Иси.
— Отде да знам — свивам рамене. Понякога ми се струва, че тя знае за живота на майка ми много повече, отколкото аз.
Тази вечер е важна за мен. Излъчваме специално издание на „Секс със екс“, отразяващо сватбата. Първият половин час е посветен на бракосъчетанието, после продължаваме с обичайната програма, фактът, че успях да извоювам цял час в най-гледаното време навръх новогодишния ден, е страхотно постижение. Макар Джош и Иси недвусмислено да демонстрират неодобрението си към предаването (ако питате мен, Джош малко лицемери, защото в крайна сметка оригиналният замисъл беше вдъхновен именно от неговото поведение), не могат да отрекат, че приковава вниманието. Не са изпуснали и едно издание.
— Защо е с анцуг с леопардова шарка? — недоволства Иси.
— Отива й на косата — отбелязва Джош и с искрено недоумение додава: — Господи, защо правят всичко това?!
— Ужасна е — продължава Иси. — И защо трябва постоянно да се пляска по коляното?!
— Защото като малка е изпила твърде много портокалов сироп — налучквам.
В този миг зазвучава тъжна мелодия, която бавно се усилва. Публиката единодушно е на страната на Том. Искат да устои. Той обаче изневерява. В следващия миг от екрана гръмват бурните му протестни викове и оправдания:
— Нищо не означаваше и само доказва, че наистина е трябвало да се разделим.
Без въобще да се впечатли от хленченето му, приятелката му става и му забива един. Публиката надава дивашки рев и моментално преминава на нейна страна. За секунди решава кого ще подкрепи. И кого мрази. Знаят, че трябва да харесват онези хора, които изглеждат най-добри и най-благи по характер. Въпреки това неизменно застава на страната на най-предизвикателната мадама или на най-нахалния тип. В промеждутъците между рекламните паузи дюдюкат, ръкопляскат, пеят, скандират, крещят, утешават и проклинат.
Преобладаващото чувство е страх.
— Феноменално — възкликва Иси. — Мъжете се оправдават, че кръшкането няма нищо общо с любовта, а жените твърдят тъкмо обратното.
— Не намирам нищо феноменално. Дори бих казала, че е предвидимо. Така ми се ще някоя от участничките да си признае, че й се е чукало — възразявам.
— Надали. Ти си единствената жена, която е била подложена на емоционална лоботомия приблизително на седемгодишна възраст.
— Шшт.
Констатациите й не ме смущават ни най-малко, просто рекламите свършиха и се опасявам, както се е разбъбрила, да не изпуснем началото на следващата част.
Страните му са пребледнели, плътно е стиснал устни. Целият е плувнал в пот. Погледът му неспокойно се стрелка насам-натам. Не знае. Не може да бъде сигурен. Спала ли е с бившето си гадже, или не?
— Знаете ли как можем да усъвършенстваме предаването? — задавам реторичен въпрос.
— Като го свалите от екран — предлага Джош. Хвърлям му злобен поглед.
— Не. Трябва да вкараме различни мелодии в зависимост от развръзката. Едната ще означава радостно вълнение, а другата…
— Унижение — прекъсва ме Иси.
— Или може би оскърбление? — намесва се и Джош.
— Безутешна самота и падение — заключавам.
Не се преструвам, че не го зная. Припомням си Бъдни вечер и подпухналото лице на Либи, плувнало в сълзи. Тя си въобразяваше, че ме изненадва с нещо, което не знам. Само дето грешеше. Изглеждаше досущ като майка ми в деня, когато баща ми ни напусна. Самотата е стара моя познайница. Добре ми е известно усещането, което разголвам на екрана, и не се страхувам от него. Не аз го причинявам, тъй че не виждам причини да се срамувам. Зная, че двойки, в които единият от партньорите изневерява, са самотни, ужасени, объркани, огорчени. Но не за дълго. Твърдо вярвам, че им правя услуга. По-добре сега, отколкото след като подпишат.
