Както и да е, по-лесно ми е да не разсейвам заблудата им, отколкото да им обяснявам, че всъщност искам Дарън да съблазни бившата си приятелка за назидание и задоволство на вече внушителната публика от 8.9 милиона зрители. Жените се възползват от отсъствието на мъжете, за да задоволят любопитството си.
— Значи с нашия Дарън сте приятели, така ли? — Думата „приятели“ трепти на устните на Сара в продължение на десет секунди. Съсредоточавам вниманието си върху избора на бисквита от отрупаната чиния, поднесена от Линда. Кимам едва забележимо.
— Значи се познавате от доста време, така ли? Може би просто не съм обърнала внимание, когато е станало дума — вмята госпожа Смит.
Много се радвам, че нямам нищо общо с този човек — семейството му явно притежава кошмарния навик да се бърка най-безцеремонно във всичко. Очевидно са на мнение, че никой не заслужава „техния“ безценен Дарън. Представих си как след някоя и друга година госпожа Смит и Сара изпитват бъдещата му невеста умее ли да пере така, че бялото пране да блести по-ослепително от сняг. Смразяваща мисъл. Сигурно ще трябва да положи и изпит по сладкарство, преди да й го отстъпят. Горката Шели, как ли са я нападнали, когато Ричард я е довел да им я представи? Поглеждам я, очаквайки да видя въдворената опърничава девица от фантазиите си. Тя ми се ухилва жизнерадостно, най-безцеремонно изритва едната котка на пода и се настанява на мястото й.
— Разкарай се, Таби.
Хммм.
Шарлот пристъпва към въпроса без заобикалки, което обаче е простимо, тъй като все още я обличат с костюмчета с Мечо Пух.
— Ти гаджето на Дарън ли си? — пита без предисловия.
— Ъъ… не съм. — Знаех си, че рано или късно ще ме попитат, тъй че защо се изчервявам?
— Аха — безучастно отвръща Шарлот, а останалите просто се озадачават. — А ти имаш ли си гадже?
— Не. — Ако знаех, че ще бъда подложена на подобно унижение, никога, за нищо на света не бих дошла тук.
— Горкичката — продължава Шарлот, — аз пък си имам. Казва се Алън Баркър и ми пее. — Усмихвам се окуражително. — Аз съм на шест години и половина — продължава малката. — Луси е на четири. Бен си е още бебе. Още няма две. Ти на колко си години?
— Не се дръж невъзпитано, Шарлот. Некултурно е да се пита една дама на колко години е — намесва се Сара и застива в очакване да чуе отговора ми.
— На трийсет и три — най-любезно ги осведомявам. Трите жени крадешком се споглеждат. Намират нещо подозрително в мисълта за трийсет и три годишна жена без трайна връзка. Не може ли Дарън да зареже глупавия си футбол и да дойде да ме отърве от тази напаст?!
— А имаш ли си сестра? — не ме оставя на мира Шарлот. От самото начало на разговора не ме изпуска от поглед. Протягам шия, ще ми се да я зърна в гръб — сигурна съм, че на тила й е татуирано „666“.
— Не.
— А братче? — пита Луси.
— Опасявам се, че не.
Сякаш за утеха Луси се покатерва в скута ми. Малко се разтревожвам — никога не съм държала толкова невръстно създание, дори котенце или кученце. Няма ли да падне? Но Луси явно има опит в подобни начинания. Майсторски се сгушва в мен и засмуква палец. Дъхът й гали кожата на шията ми. Оглеждам се, очаквайки похвала. Останалите явно никак не се изненадват от факта, че държа в скута си дете. А би трябвало. Не позволявам да ме докосват. Освен срещу заплащане или с цел секс. Това е важно разграничение. На масажиста, акупунктуристката, фризьора и личния си фитнес инструктор плащам в брой, а отношенията ми с мъжете са регламентирани доста по-разтегливо. Това дете обаче седи в скута ми, държи ръката ми и очевидно не иска абсолютно нищо от мен. Колко странно.
— А с какво се занимаваш? — пита Сара. Каня се да им предложа да попълня въпросник, но забелязвам, че Дарън и Ричард току-що са влезли, и се въздържам.
— Работи в телевизията — нетърпеливо отговаря Линда вместо мен. Професията ми прави впечатление единствено на нея.
— И какво по-точно правиш в телевизията, пиленце? — любопитства госпожа Смит. Предоставям им възможно най-простото обяснение на професията си, което според мен е подходящо за случая. Хората и бездруго никога не разбират какво работи събеседникът им.
— Измислям предавания.
— Оооооооо! — хорово възкликва цялата кухня.
— „Приятели“ твое ли е? — пита Шели.
— Не, американско е.
— А „Синият Питър“? — любопитства Шарлот.
— Не, то е по-старо.
— А твоя ли е идеята за играта на онзи симпатичен господин Тирант? В която участниците страшно забогатяват? — не остава по-назад госпожа Смит.
— А „Опасения“? — с надежда предлага Линда.
— Не, то е по друг канал — усмихвам се извинително.
Явно не успявам да направя впечатление на никого.
— О! Ами кое предаване е твое? — пита Сара.
Слава Богу — в този миг на входната врата се позвънява; настъпва такова оживление, че всички с изключение на Дарън и Луси напускат кухнята.
— В този край никога не се звъни на входната вратата — пояснява Дарън. — Всички направо минават отзад. Сигурно е пратка.
Кимам, сякаш цялото това чудато поведение ми е като втора природа, а не безумно приключение.
— Защо не им каза името на предаването си? — продължава.
Сърдито се втренчвам насреща му и смотолевям:
— Предполагам, че не го гледат.
— О, тоест допускаш, че не са сред твоите 8.9 милиона зрители. Колко прозорливо от твоя страна.
Мятам му убийствен поглед.
Толкова е самодоволен. Толкова е нахакан. Толкова е секси.
Мисля, че е заради устата.
10.
Не знам как се забърках в цялата тази каша. Не помня точно кога съм се съгласила да отида с Дарън, Шарлот, Луси и Бен на басейн. У семейство Смит цари такъв смут и перманентна какофония, че е напълно възможно въобще да не съм се съгласявала, просто не съм могла да устоя на колективната им воля.
С басейните нямам нищо общо. Посещавам козметични салони и частни фитнесзали. Буквално усещам гъбичките как дебнат в пукнатините по плочките и макар че благодарение на общинската управа вътре се изсипват тонове хлор, съм сигурна, че ми предстои да плувам в чиста детска урина. За капак на всичко зървам в замъгленото огледало отражението си. Ужасно е. Тъй като не съм си взела бански костюм, се наложи да заема от Сара. Макар ясно да личи, че на младини е била много привлекателна жена, след раждането на трите си деца се е позапуснала. Имам чувството, че елегантното облекло не е сред основните й приоритети. Макар да не е от най-евтините, банският й не е марков. Обясних на Сара и Шели, че нося единствено и само черно. В отговор се усмихнаха и ми връчиха това чудо. Изглежда, първоначално е било изпъстрено с флуоресциращи цветчета, които за щастие са избелели. Формата е ужасна. По дяволите, защо не донесох собствения си бански костюм марка „Калвин Клайн“? Той е със специална кройка, така че максимално да удължава крака и минимално да подчертава ханша. Чашките са с подплънки, което придава на бюста предизвикателен вид. Тази грозотия е с провиснало дъно и размъкната при ханша, на всичко отгоре презрамките постоянно ми падат. И, стига че примирам от ужас да не се изхлузи, ами и изведнъж оказвам сама в съблекалнята с две малки човечета.
