Обзема ме паника. Едно на ръка, че не съм си бръснала краката от цяла седмица, ами Шарлот и Луси ме съзерцават очаквателно. Очевидно всички — Дарън, майка му, Сара, Шели и тези хлапета — са на мнение, че аз ще се погрижа за тях.
И съм в състояние да го направя.
Което, разбира се, е точно така. Искам да кажа, та нали, за Бога, правя шоу, което привлича милиони зрители всяка седмица. Управлявам бюджети на стойност стотици хиляди лири и създавам приходи в размер на милиони. Все ще съумея да преоблека две дечица.
Има си хас.
Те обаче не мирясват. Постоянно ми се изплъзват от ръцете и се налага да ги гоня из цялата съблекалня. Въобще не желаят да си обличат бански костюм, камо ли да им сложа надуваеми ленти на ръцете, поради което се и отказвам. Имам чувството, че в мига, в който напъхам в съответния прорез съответния крайник, той мигновено отново се оказва навън. Все някак им ги нахлузвам, но и двата са наопаки: единият е с предницата на гърба, другият — с ръбовете навън. Осъзнавам, че в момента е най- важно да запазя присъствие на духа. Както при всяко стълкновение, човек в никакъв случай не бива да показва на противника, че се чувства застрашен или на път да се паникьоса. Мога да надвия едно четири– и едно шестгодишно детенце — несъмнено. Само да стояха мирно.
— Шарлот, престани да тичаш. Подът е хлъзгав. Ще се удариш. — Искам думите ми да прозвучат като съвет или предупреждение. Кой знае защо излиза така, сякаш аз се плаша или нея плаша. — Луси, не сме взели розовия ти бански, тъй че ще трябва да се примириш със синия. Моля те, престани да плачеш. Дай ръчичка за последно. Моля те.
И двете момиченца ронят сълзи (подозирам, че на Шарлот са крокодилски), а самата аз също съм на път да се разплача — което не ми се е случвало от двайсет и пет години, — когато една друга майка предлага да ми помогне:
— Не са твои, нали, пиленце?
— Не са.
Разкъсвам се между раздразнението и облекчението. Може да не са мои, но не са и нейни, нали? Само че за нула време и двете деца са облечени както трябва и всичко си е на мястото. Защо аз не успях? Сигурно съществува специален майчински ген, благодарение на който всички тези неща започват да се удават на жената с лекота веднага щом роди. Не че ми се е искало да бъда майка — и през ум не ми е минавало, дори насън. Какъв ти сън, то си е направо най-ужасен кошмар. Просто обичам да правя нещата както трябва. Дразня се, когато ми се опират.
Подкупвам момичетата да не издават пред чичо Дарън, че сме прибегнали до помощта на онази мила леличка. Предлагам им по една лира, но Шарлот ме осведомява, че тарифата е нов костюм за куклата й Барби и посещение в „Макдоналдс“. Инак бих се подразнила, но се възхищавам на деловия й усет — сигурна съм, че ще стигне далеч.
Дарън не коментира факта, че сме прекарали в съблекалнята четирийсет и пет минути — вместо това радостно ни маха от детския басейн, където преспокойно си играе с гукащия Бен.
Спускам се по стълбичката, мъчейки се да не мисля за детската урина. Подавам му надуваемите ленти на момичетата. С което недвусмислено му показвам, че е негов ред да се поизмъчи с тях.
— Ще подържиш ли Бен?
Кимам безмълвно, от ужас в устата ми да не влезе вода — кой знае какво има в нея. Дарън се ухилва и ми връчва малкия. Слава Богу, не се разплаква. Усмихвам му се ослепително с надеждата, че прословутият ми чар ще подейства и на мъж в тази ранна възраст. Дарън се набира на ръце и излиза от басейна.
Божествен е.
Сигурно спортува. Мускулите му са стегнати и добре развити. Тялото му е стройно, с тъмен слънчев загар. Съзерцавам блещукащите водни капчици по раменете и краката му. На тяхно място и аз щях да блещукам на раменете на този Адонис. С радостен трепет отбелязвам, че широките му гърди и краката му са гъсто окосмени, но гърбът му е гладък. Зърната ми се втвърдяват и изпъкват през банския. Скапан евтин парцал!
Дарън нахлузва надуваемите приспособления на ръцете на момичетата и ги пуска в басейна при мен. Той самият се настанява на ръба и спуска крака във водата. После разсеяно започва да ги поклаща, като от време на време свива и изпъва колене. Моите колене на свой ред омекват, сякаш са от пластелин. Цялото ми тяло пламти. Не мога да откъсна поглед от Дарън. Струва ми се поразително, неописуемо красив. Като се започне от почернелите на слънцето стъпала със спретнато подравнени нокти, нямащи нищо общо с жълтите закривени израстъци по краката на повечето мъже, мине се през дългите, стройни мускулести бедра и се стигне до плоския, стегнат корем. Какви ти плочки — изглежда като модел от списание за културизъм. Изпитвам желание да заровя пръсти в космите на гърдите му и повече да не ги отдръпна. Раменете му са широки и силни. Струват ми се гладки до блясък. Тъй като не изпуска децата от поглед нито за миг, Дарън не забелязва как изследвам и най-малката капчица хлорирана вода по тялото му. Лъскавата му коса непослушно се къдри на тила му — изпълва ме завист. Искам аз да съм на мястото на тази къдрица, искам да се разменя с капките вода, примесена с хлор и детска урина.
Тъй като вниманието му е погълнато с плацикащите се деца, рискувам да плъзна поглед към банския му.
Ооооооооооо.
Стига бе.
— Да взема ли Бен?
— А?!
От смущение едва не изпускам малкия. Точно сега ли намери да ме заговори? Подавам му бебето, избягвайки погледа му. Чувствам се като хлапе, заловено с ръка в кутията с бисквити. Насилвам се да вдигна глава и установявам, че Дарън се хили насреща ми. Ха, колко съм забавна, благодаря! Ядосана и засрамена, кисело се измъквам от водата и се настанявам на плочките, а Дарън се спуска вътре. Опитва се да завърже разговор, но аз нямам намерение да му се дам така лесно. Едва когато го улавям крадешком да оглежда гърдите ми, настроението ми се подобрява. В интерес на истината се почувствах доста по-добре.
След басейна отиваме в „Макдоналдс“. Дарън не може да скрие удивлението си от избора ми. Усмихвам се без по-нататъшни обяснения. Сещам се да проверя гласовата си поща едва когато Луси е на втория шоколадов шейк и два пъти съм водила Шарлот до тоалетната (без чужда помощ). Не мога да повярвам, че съм забравила да позвъня на Фай и Бейл. И то не защото се забавлявам до пръсване. Така де, не съм излязла по магазините или на танци. Обикновено когато съм извън студиото, проверявам пощата си на всеки двайсет и пет минути.
Получени са шест обаждания.
Значи нищо спешно. Отново включвам гласовата поща.
Когато прибираме децата у Сара, съм изтощена до краен предел и почти нямам сили да отклоня поканата за вечеря. При нормални обстоятелства бих я отрязала най-безцеремонно.
