Той се привежда толкова близо, че спокойно различавам черните точки в гънката между носа и страната му.
— Значи изоставаш.
— Гадняр! — жалвам се на Фай, тъй като единствена тя се навърта наоколо. Повечето ми колеги явно са решили, че известно време е по-разумно да ме отбягват. Фай е или по-смела, или по-глупава от останалите.
— Предположих, че не ти се стои сама.
Подава ми двойно еспресо. Преглъщам го с мъка. Отдавна не съм пила толкова силно кафе. Има вкус на креозот.
— Хем докато те нямаше, всичко беше наред.
Виж я ти, мръсницата. Мисля, че е време да й напомня кой командва тук.
— Да. Добре си се справила. Видях, че рейтингът се е заковал на девет цяло и едно. Не бива да се самообвиняваш, че не си успяла да го повишиш. Предаванията ти бяха компетентно заснети, независимо от реакцията на зрителите. — Усмихвам се, но тя се колебае — не знае дали да отвърне на усмивката ми.
Значи си доволна?
— Удържала си фронта. Браво. — Смисълът на думите е един, а тонът — съвсем друг.
— Сърдиш ли ми се?
Въздъхвам. Голяма съм крава. Фай направи две добри предавания. Без нея нямаше да мога да замина за Уитби, камо ли да остана там цяла седмица, след което в продължение на още седем дни да се правя на болна от ларингит. Е, пооплескала е документацията, освен това не е реагирала на зрителските обаждания и не е помогнала на Рики и Дай да вземат нужните решения по отношение на програмното време и маркетинга. Но като цяло се е справила. Какво е виновна, че на мен ми иде да плача, да се смея, да крещя, да танцувам и да вия, като същото време разбивам на парченца и целувам всичко, което ми попадне пред очите. Душата ми ври и кипи. Никой не ме разбира. Най-вече аз самата.
— Не, справила си се отлично — уверявам я, този път малко по-искрено. Лъчезарно се ухилва до уши.
— Надявах се, че ще останеш доволна. Разкажи сега какво стана. С подробности!
Придърпва един стол и двете се сгушваме зад компютъра ми. Нямам навика да си споделям по женски, но не съм изричала името на Дарън от часове. Ако не го кажа скоро, ще експлодирам. Разказвам й някои от нещата, които признах и на Иси — за пътуването с влака, за семейството му, за басейна, разходките и „ресторантите“. Не млъкнах в продължение на двайсет минути, но изведнъж забелязах, че Фай ме гледа много странно и доста озадачено.
— Какво?
— Зарежи прелюдиите и давай по същество. За секса.
Взирам се през нея, сякаш не съществува, и се замислям как правихме любов. Не мога да й разкажа. Първо, изречени на глас, подробностите ще прозвучат шокиращо, дори пред скандинавка. И, второ, това са лични неща. Между нас двамата с Дарън. Нямам право да го превръщам във фикционален герой. Телефонът иззвънява, Фай вдига слушалката и изрецитира:
— Служебният номер на Йокаста Пери, Фай Спенсър на телефона.
Заемам се с електронната си поща и изоставям Фай да говори. Забелязвам, че се изчервява. После кокетно се разхихиква. Най-сетне казва:
— Един момент да проверя. — Затулва слушалката с длан и се криви насреща ми като мим: — Тооооой е.
— Кооооой? — отвръщам по същия начин — явно е заразно.
Тя размахва ръце и театрално забелва очи. В някоя по-безпросветна ера отдавна да са я напъхали в усмирителна ризница.
— Дарън.
— Няма ме.
Фай недоумява. Извинява му се от мое име и старателно записва всичките му телефонни номера. След това затваря телефона и ми подава бележката.
— Значи си спала с него. — Тонът й е доста по-различен от одеве. Не отричам, просто свивам рамене. — И вече не ти е интересен — заключава. Питам се дали и Дарън е стигнал до същия извод. — За Бога, Кас, така бездушно ги баламосваш, а после ги зарязваш, че започвам да се чудя дали всъщност не си се родила мъж, но си се подложила на операция за смяна на пола. Как си в състояние да му устоиш?
Взимам листчето с телефонните му номера и го захвърлям в кошчето за смет.
— Ако пак се обади, кажи му, че съм напуснала.
Заради писмото на епископа прекарвам целия работен ден с Бейл. Директорите, образно казано, се насират от страх на кожените си столове в заседателната зала. Не че са толкова религиозни — тъкмо напротив. Просто неколцина от тях се надяват имената им да фигурират в следващия списък с кралските отличия. Нанасянето на публична обида на църквата граничи с публична обида на правителството.
После разпитваме служителите от екипа, който приема зрителските обаждания и прави пълен анализ на получените оплаквания и похвали. Хората са настроени лоялно и здравомислещо и полагат неимоверни усилия да убедят Бейл, че всичко е наред. Подозирам, че вдъхновител на тази преданост е мениджърът на екипа Джордж, който тъкмо обяснява на бюста ми:
— Зрителите винаги са по-склонни да критикуват, отколкото да хвалят. Английската публика се оплаква от всичко. — Джордж свива рамене, а бюстът ми мълчаливо го изчаква да продължи. — Тая работа с епископа не я приемайте толкова навътре. Оплакванията ги пишат само някакви побъркани. Получавали сме писма, чиито автори твърдят, че сме предубедени в полза на непушачите и че не им харесва цветът на дрехите на водещите. — Не го прекъсвам, но човекът е имал право — гардеробът на водещите е жива трагедия. — По време на световното първенство по ръгби недоволстваха от ъгъла на заснемане на мачовете, а един дори беше писал, че английското знаме било обърнато с главата надолу.
— Прав ли беше?
— Откъде да знам. Друг пък се беше оплакал, че Шърли Беси пеела на плейбек, което е чиста проба лъжа. Освен това предаванията били твърде драматични за страдащи от епилепсия и мигрена. От нация на търговци сме се превърнали в нация на хленчещи баби.
Много съм доволна — приведените примери компрометират авторите на оплаквания и звучат дребнаво и ограничено. Отблагодарявам се на Джордж за старанието със специалната си усмивка. Отива нахалос, тъй като, колкото и да е широка, не стига до гърдите ми.
Сетне идва ред на програмната дирекция и маркетинговия отдел. Към обяд вече сме подготвили убедителен отговор за изпълнителния съвет и макар че следобедът е определен за дискусии, зная, че най- много след час заседанието ще се разтури и някой възмутено ще затръшне вратата след себе си. Неизбежно е при толкова егоцентрици, събрани на едно място. За моя радост предвиждането ми се оправдава. Единственият директор, който действително не одобрява предаването ми, само след час стига до извода, че се е наслушал на обиди и унижения и спокойно може да си върви, преизпълнен с погнуса. Решаваме да изнесем опровержението във в. „Таймс“. Тъкмо прибирам електронния си бележник и папките, когато Гари — търговският директор, ме потупва по ръката.
— Браво, моето момиче — ухилва се насреща ми и кима въодушевено. Русата му коса се разпилява на всички страни и образът му изведнъж ми напомня на херувимче. Осенява ме откритието, че преди сантименталните ми забежки подобно сравнение никога не би ми хрумнало. Отвратена съм от себе си. Опитвам се да се съсредоточа върху думите му: — Първото тримесечие високи цени. Страшен удар. Покачване с дванайсет. Първи опит, покачване с шест. Главният изпълнител в четириъгълника. Всички продуктови категории са в плюс. Всичко е на кредит, дълговете са погасени. И все благодарение на амбициозните пениси. Браво, моето момиче.
