Смит.
14.
Влюбването се оказва тъкмо толкова болезнено, колкото винаги съм си представяла. Започвам да мисля за Дарън още със събуждането. Сънищата ми до такава степен са обсебени от него, че вече ми е трудно да определя будна ли съм, или сънувам. Двете състояния се преливат в неясна мъгла. Ако отивам на работа с колата, Дарън ми се привижда на всяка улица, във всеки друг автомобил. Вълнението, което ме обзема, като го видя, е огромно. Разочарованието, което ме изпълва, като разбера, че както винаги, не е той, е достойно за смях. Като влизам в TV6, вечно се оглеждам дали не ме чака наоколо, което е абсурдно, като се има предвид колко мрази студиото и всичко, свързано с него. Слушам метеорологичната прогноза за Уитби, макар отлично да зная, че той е в Лондон. Как съм могла и за миг да си помисля, че Уитби е на майната си? Сега ме дебне отвсякъде. TV6 снима нов филм там и вчера излъчихме в новините кратък материал за легендата за Дракула с кадри от гробището, където ходихме и ние. Родителите на Иси си купиха каравана и Уитби беше едно от първите места, които посетиха. Неизвестно как Уитби се превърна в център на вселената. При всяко иззвъняване на телефона подскачам и винаги изслушвам съобщенията на Дарън по няколко пъти, но никога не връщам обажданията.
Отначало звънеше често и ми оставяше сложни съобщения. Джаки как ли не ме умоляваше да му се обадя.
— Обади му се, Кас. Не вярва, че си напуснала.
— Нямам какво да му кажа.
— Поне това му кажи! Ако не заради себе си, най-малкото заради мен. Откакто ми прехвърли разговорите с него, работата ми се удвои.
— Значи досега не си била достатъчно заета — отсичам, без да вдигам поглед от екрана. — Свържи се с администрацията и ги помоли да ми сменят вътрешния, а следващия път, като се обади, му кажи, че ако не ме остави на мира, ще сезирам полицията.
Дарън е идвал у дома два пъти. И двата пъти добросъвестно ми е оставил бележка, уточняваща кога ще се върне, тъй че за известно време се пренесох у Иси. Схвана посланието. Посещенията се прекратиха. Престана да се обажда. Освен понякога, късно нощем, когато очевидно е пиян… и нежно пропява само: „Аз съм.“ Продължава да ми изпраща имейли. Вече не ми пише дълги съобщения, в които ме моли да с свържем — изпраща ми само линкове към страници, които смята, че ще ми се сторят интересни. Статии за Одри Хепбърн, изследвания, посветени на телевизионните навици на населението, а вчера — най-новата държавна статистика за разводите. Питам се какво ли иска да ми каже. Трудно е да се разгадае посланието, което ми изпраща с тези статии, тъй като не са придружени с никакъв личен коментар. Сигурно трябва да се благодаря. Представяте ли си да ми беше написал „всичко най-хубаво“ или „с обич“, или „с много обич“ — щях да се превърна в Иси и да взема да анализирам смисъла на всяка думичка, а те така или иначе до една са напълно безсмислени.
Мислите за него нахлуват в съзнанието ми тъкмо когато най-малко ги очаквам. Както си чета сценария за поредното интервю, изведнъж се улавям, че размишлявам над неговите аргументи за колективната отговорност при излъчването на телевизионни предавания.
Глупости на търкалета.
Но той защити тезата си изключително стилно.
Де да можех да спра да си припомням доводите му. Всяка нощ заспивам със спомена за устните му върху гърдите си и се събуждам с усмивка. Която се изпарява след броени секунди — колкото мозъкът ми да обясни на сърцето ми, че преживяването няма да се повтори.
Никога.
Изглежда, зная милиони неща за него, тъй като постоянно размишлявам, припомням си, пред очите ми изплуват образи. А предстои да науча още толкова много! Вглеждам се в дърветата и се питам точно в какво се състои работата на един специалист по дървесни болести. Обсъждахме професията му, но искам да добия по-точно понятие. Искам да си представям в най-големи подробности как протича денят му. Питам се как изглежда жилището му и каква кола кара. После си напомням, че е по-добре да не зная, за да ми е по-лесно да го забравя. Единствено въпрос на време е да го излича от съзнанието си. Утешавам се с мисълта, че отначало всичко е невероятно впечатляващо. Как другият човек сресва косата си на път и как си духа носа, какво смята за държавната политика по отношение на външния дълг на страните от Третия свят, как предпочита филето от риба тон. Всички тези подробности изглеждат невероятно привлекателни, но ако бяхме останали заедно, отдавна щяха да са ми дотегнали. Ако постоянно се сблъсквах с тях, несъмнено щях да престана да ги забелязвам. Ежедневието не е необикновено и красиво. Нито е интересно. Нито пък е ценно. Като спомените. По-добре да запазя непокътната сладостта на спомените, отколкото да захабявам чувствата си от ежедневна употреба.
Отчитам, че звуча като Иси. Но всичко е под контрол.
Предписвам си обичайния антидот за подобни случаи — закипява бесен труд. Отчаяние, измяна, ярост, депресия, потни длани и пресъхнали гърла, но не и в моя живот. Сватбите изваждат на показ най-лошото у хората. Което идеално ме устройва. Британското население оправдава надеждите ми — параноята и ревността се ширят навсякъде, а когато хората осъзнават, че една сватба предлага отлична възможност за отмъщение, напливът от участници буквално става неудържим. Кому е нужно повече? Унизителната драма се разиграва пред очите на огромно студио, претъпкано с близките и роднините на жертвите (плюс 10.6 милиона зрители, и този брой непрестанно се увеличава). Истина е, че в суматохата около сватбените приготовления дребните неприятности ескалират. Решението каква да бъде бутониерата — с карамфили или лилии — лесно може да прерасне в скандал на тема женим ли се, или се разделяме; в този смисъл изборът между Карамфила и Лилия никак не бива да се подценява.
Опровержението, което написах в отговор на писмото на епископа, беше публикувано във всички престижни вестници. Което породи тъкмо толкова възмущение, колкото беше необходимо. Бяха отправени призиви към правителството да се намеси в скандала, като въведе сертификат за категория на телевизионните предавания, както при кинофилмите. Разумно предложение, което никой с поне капчица здрав разум не би могъл да оспори. За щастие таблоидите не разбраха за какво става дума и отново подхванаха старата песен за свободата на словото и цензурата на „Големия брат“. Вдигна се страхотен шум. Жълтата преса така и не успя да излезе с достоен контрааргумент срещу предложението за категоризация на телевизионните предавания, но в публичното пространство се нагнети достатъчно недоволство, за да гарантира присъствието на спора (и най-вече на предаването) на първа страница на вестниците седмици наред. Полемиката ме изпълва с радост. Влече след себе си редица изключително благотворни последствия, от които лавинообразното нарастване на желаещите да участват в предаването е най-малкото. Получих картбланш да заснема нова поредица, която да продължи чак до юли. Рекламодателите добиха увереност и започнаха да отпускат по-големи бюджети, което пък ми развързва ръцете да развия програмната схема на канала. Откупихме четири касови филма, които ще привлекат огромна зрителска аудитория. Инвестирахме допълнителни средства в сериала „Тедингтън Кресънт“, наехме по-добри сценаристи и поръчахме нов декор, който да не е направен от тоалетна хартия като досегашния. Пуснахме и няколко нови предавания — състезания, сериали и документални филми. Превърнах се в Цар Мидас.
Единственото неприятно последствие е, че поради шумния успех на „Секс със екс“ Бейл се зае лично с управлението му. Като всички добри началници, основният талант на шефа ми е да открива печелившите проекти, разработени от някой друг, и да си ги присвоява. За пръв път му се удава така да ме изпързаля — обикновено проявявам прозорливост. Но без да искам, му поднесох на тепсия възможността да ме прецака. Бейл нарича пътуването ми до Уитби „периода на зеления хайвер“. Често го изтъква като пример за слаба преценка и проява на безотговорност от моя страна. С което, разбира се, намеква, че щом веднъж съм допуснала подобна чудовищно безмозъчна постъпка, винаги съществува опасността тя да се повтори — а на карта е заложено много повече от напрегнатия снимачен график. Независимо от образцовата ми биография, описваща дванайсетгодишния ми опит в бранша. Подобно отношение адски би ме подразнило, но познавам
