— Добре де, може би примерът наистина не е много подходящ, но мисълта ми беше да предложим нещо малко по-смислено от досегашните бози.
— Абсолютно.
— Точно така.
— Напълно сме съгласни — хорово отвръща паяжинонаблюдателният отряд.
— Наистина ли? — усмихвам се радостно.
— Да, примерно предаване за травестити. Ето, това е една много смислена тема.
— Или за пластична хирургия. Да речем, потресаващи истории за жени, които отчаяно се опитват да задържат съпрузите си и са готови да се подложат на какви ли не хирургически издевателства… особено пък ако операцията е била неуспешна.
— Стига с тия стереотипи — провиква се Фай. — Защо не мъжка пластична хирургия? Хващаме примерно удължаването на пениса. Темата е безкрайна.
Всички ехидно се подхилкват. Аз си мълча. Олеква ми, когато някой предлага да отскочим до близката кръчма, за да „освободим напрежението“. Моля се на връщане на дневен ред да излезе спорът кой чипс е по-хубав — този със сол и оцет или онзи със сирене и лук, а темата на дискусията отдавна да бъде забравена.
15.
Цял живот не съм работила толкова усилено, както през последните няколко месеца. Или, ако трябва да сме малко по-откровени, работата никога не ми е коствала толкова много усилия. Не съм забелязала кога е отминала пролетта — бездруго не ми е присъщо да се възторгвам от зелените пъпки и сините небеса, но сега въобще нямам време за подобни вълнения, затънала до уши в графици, крайни срокове, разчети за приходите, рейтинги и класации на водещите предавания. Не съм достатъчно заета. Стигам до извода, че социалният ми живот се нуждае от нов тласък, поради което не пропускам парти, коктейл, премиера, вечеря и официално събитие. Напоследък обогатих житейския си опит с представление на „Le Cirque du Soleil“, уикенд, посветен на езда на пони в Северен Уелс, и целодневен „аеробатон“ с благотворителна цел; участвах в две момински партита (и на двете гвоздеят на програмата беше мъжки стриптийз, изпълнен от полицай) и се записах на курса по грънчарство, който посещава Иси. При все цялата тази фриволност никъде не се забавлявам.
Безразборното приемане на всевъзможни покани запълва времето ми, но с цената на две съкрушителни последствия. Първо, открих, че предишното ми мнение за хората (считано от мнозина за доста сурово) всъщност е било много снизходително. Оказва се, че хората са далеч по-отегчителни, отколкото съм предполагала. Всички жени, с които се запознавам, са едностранно обсебени от маниакален интерес към талията си и безнадеждно завладени от копнеж по някой тъпанар. Мъжете потвърждават първоначалното ми мнение. Биват или неискрени невротици с фобия от обвързване, или безгръбначни женени. И макар че аз лично все още упорито избягвам да се обвързвам, ненавиждам тази черта у другите. Преди можех да изтърпя изтърканите реплики и лепкавите длани поне до следващата сутрин. Сега не съм в състояние да симулирам интерес и пет минути, колкото човек да се добере до бара. Иси е в луд възторг от факта, че спазвам новогодишното си решение.
— Тази година с изключение на Дарън не си имала случайни свалки. — Изчервява се. — Хм, с Дарън включително не си имала случайни свалки.
Не коментирам.
Второто последствие от безразборното приемане на покани е, че бидейки нонстоп на разположение, вече не съм толкова желана. Опасявам се да не ми излезе име на „постоянно присъствие“. Поради това твърдо отклоних абсолютно всички покани за този уикенд. Отказах да отскочим до Ню Йорк, за да пазаруваме по американски маниер „до припадък“. Това обаче беше евфемизъм. Този, който ме покани, всъщност имаше предвид — докато гащите ми паднат. Отказах коктейл в галерия „Тейт Модърн“ довечера и не отидох да пия по едно с екипа. Отклоних покана за вечеря и бал с маски утре вечер, както и за обяд с приятели в неделя. Иси ще прекара уикенда в активни тренировки с някакви хора, които също ще участват в Лондонския маратон, а Джош замина с Джейн в провинцията. Не на романтично пътешествие, а за да й съобщи, че късат. Страда от заблудата, че това е най-благородното поведение в случая. С Иси се опитахме да му обясним, че Джейн почти със сигурност би предпочела сърцето й да бъде разбито на собствена територия, но Джош изтъкна довода, че ако не заминат, депозитът за хотелската резервация ще изгори. Тъй като и двамата ми приятели са извън града, ще прекарам уикенда в пълно усамотение.
Изпълнена съм с надежда и очакване. Нямам търпение да остана насаме с маската за лице, хладилника и дистанционното. Разполагам се удобно, въоръжена с текст маркер, притурката на „Обзървър“ с телевизионните програми и бутилка джин. Отбелязвам предаванията, които ще гледам тази вечер: „Коронейшън Стрийт“, документален филм за сина на Бекъм — Бруклин (наша продукция), „Бруксайд“ и „Приятели“, после ще превключва на кабелния канал да видя някой филм. Погледът ми попада върху датата и машинално изчислявам, че не съм виждала Дарън от един месец, три седмици, пет дни и осем часа.
Само четвърт час до началото на „Кори“.
Тринайсет минути.
Девет минути.
Остава съвсем мъничко време. Я да се обадя на мама.
— Здрасти, мамо.
— О, здравей, Йокаста, миличка, как си? Тъкмо говоря на Боб за теб.
— На кого?
— На Боб, нали се сещаш…
— Съседът.
— Именно!
— И какво му казваш?
— Тоест?
— Какво казваш на Боб? — Започвам да съжалявам, че се обадих.
— Казвам му, че се питам как е Йокаста.
— Ами, добре съм.
— Радвам се да го чуя.
— А ти как си?
— О, добре, с изключение на моя си проблем. — Нямам представа за какво говори, макар че несъмнено безброй пъти е споделяла с мен „нейния си проблем“, а и нямам желание да узная. Минавам на следващата реплика.
— Обаждам се да ти предложа утре да идем на пазар. Понеже е събота, а аз по неведоми причини не съм на сватба. — Не знаех, че се обаждам за това — явно петнайсетте минути насаме, преди да седна да гледам телевизия, са ми дошли нанагорно. Очаквам да ме залее с благодарствени излияния, задето й предлагам да прекараме заедно целия съботен ден, макар да не е рожденият й ден, а Коледа да е още далеч. Тя ме изненадва.
— Предполагам, с това предаване и прочие, че на хората много-много не им се иска да те канят на сватбите си. Виж, миличка, с удоволствие бих дошла с теб на пазар, но с Боб ще ходим на занаятчийско изложение, запланували сме го доста отдавна. Не мога да му откажа — той много ще се разочарова, а и на мен ми се ходи.
Не я питам що за мъж би тръгнал на занаятчийско изложение, но не се и поддавам, когато допълва обнадеждено:
— Какво ще кажеш да го отложим за следващата седмица?
Затварям телефона и усилвам звука на телевизора.
Макар че уикендът беше много конструктивен (изпилих си ноктите — и на ръцете, и на краката; подредих чекмеджето си с приборите и почистих чайника и душа от варовиковите наслоявания), в неделя
