правила на играта — повечето аз съм ги измислила, затова съм готова да преглътна цялата тази гадост с достойнство.
За пред хората.
Насаме обмислям начини да разпространя снимките на Бейл в женско бельо, с които се сдобих от поредното излъгано канарче. Предостави ми ги с удоволствие, тъй като му правила свирки в продължение на три седмици срещу обещанието да я „нареди в телевизията“. В действителност така я „нареди“, че я уволниха. Направила снимките при един от по-екстравагантните им сеанси. В замяна й написах препоръка въз основа на качествата й, но не онези, от които се бе възползвал Бейл. Освен това я посъветвах да наблегне на стенографските си умения за сметка на еротичните услуги. Опасявам се, че думите ми са отишли нахалост. Подхлъзне ли се веднъж човек с подобни обещания, така и не успява да си стъпи на краката. Не знам кога и дали въобще ще кача снимките в Интернет, но се радвам при мисълта, че ги притежавам.
Натрапчивото присъствие на Бейл се отразява на цялото предаване, най-вече защото той въобще не разбира за какво става дума. Ключът към успеха на „Секс със екс“ е непринудеността. Сега елементът на изненадата напълно липсва.
Обявихме телефонни линии за желаещите да участват, като заявките се приемат от психотерапевти. Напоследък вече почти не правя интервюта — за целта разполагам с екип психолози. Каналът се ангажира със сватбените приготовления още от момента на годежа, често пъти дори участваме в избора на годежен пръстен. Присъстваме на шивашките проби и редактираме списъка на гостете. Поемаме всички разноски, ако мероприятието въобще докрета до олтара, но сме по-досадни от двайсетима родители, тъй като упражняваме правото си да даваме акъл за всичко — от сватбената торта до консумацията на брака. Разполагаме с цели екипи от хора, специално подбрани според способността си лесно да се сприятеляват или поне убедително да симулират приятелски чувства, които имат за задача да се сближат с жертвите. Превръщаме се в незаменим съветник на обикновените хора, обладани от желанието да се съревновават. Тъй като в крайна сметка всичко се свежда до съревнованието. Кой кого ще избере? Само мен ли обича? Нищо не се оставя на случайността. Вече почти не се случва с угасването на светлините в студиото участниците да изгубят присъствие на духа и да започнат да се питат: „Какво правя тук?“ Подобна реакция е малко вероятна, тъй като гостите репетират с режисьор, следват предварително подготвен сценарий и биват подробно инструктирани и за най-малките подробности. Знаят как трябва да реагират, ако бъдат унижени пред очите на милиони зрители (в идеалния случай жените се разплакват, а мъжете налитат на бой, но понякога нарочно излъгваме очаквания на публиката, за да постигнем по-голям ефект). Знаят как да се държат, ако партньорът им остане верен (сладка утеха, примесена с непоколебима увереност). Упражняват се как да седят, как да ходят, как да държат ръцете си, как да плачат, как да нанасят юмручни удари и ритници. Аз лично съм на мнение, че предаването изгуби едновремешната тръпка, но Бейл така трепери над купищата пари, които се изсипват покрай „Секс с екс“, че и дума не дава да се издума за връщане към стария, по-импровизиран подход. Мога да защитя позицията си, но кой знае защо, вече не се паля толкова. Повече се вълнувам от новите предавания, които се опитваме да наложим.
Свиквам екипа, за да обсъдим някои идеи. Наблюдавам ги през стъклената преграда на кабинета как се събират. Вече нямат вид на разтревожени роднини край леглото на болник, както през август миналата година. Изумително е какво може да стори с хората десетмилионен рейтинг само за шест месеца. Колегите ми изглеждат щастливи и доволни, горди и въодушевени. Видя ли, Дарън Смит?! Иди се гръмни!
— Здравейте, хора, как сте?
— Възбудени до крайност — отвръща Том. Порицавам го с поглед. Лъже. Виждала съм снаряжението му, но и при най-добро желание трудно може да мине за възбуждащо, камо ли до крайност.
— Бива.
— Върхът.
— Супер — отговарят съответно Марк, Джаки и Грей. Надявам се, осъзнават, че дължат тази еуфория на мен.
— Радвам се да го чуя. Да се захващаме за работа. — С поглед изстрелвам Рики от стола начело на заседателната маса и заемам мястото му, поемайки командването в свои ръце. Всеки излага накратко най- актуалното в работата на отдела си. Грей докладва огромно увеличение на приходите от спонсорство и реклама. Очаквах подобно развитие, но останалите радостно ахкат от изненада. Дай ни зарадва с още по- приятна новина — изпълнителният съвет увеличава два пъти и половина маркетинговия бюджет на екипа; Том и Марк тутакси започват да спорят къде да идем да обядваме.
— В „Кво Вадис“?
— Не, в „Айви“.
— Стига детинщини — срязва ги Фай. — Имаме по-важна работа.
Учи се момичето.
— Каква например?
— Например какво ще правим отсега нататък — отвръщам. — Не бива да губим инерция.
Започваме да си подхвърляме идеи:
— Да пуснем продължение на „Секс със екс“. Нали се сещате, как живее двойката след сватбата. Дали са направили верния избор — предлага Джаки.
— Отговорът е очевиден — заяжда се Фай.
— Но пък е евтино като продукция — оправдава се Джаки, знаейки, че е по-важно да направи впечатление на мен, отколкото на Фай.
— Права си, става — окуражавам я. — Направи писмено предложение. Да звучи секси. Приложи и снимков материал.
— Какво ще кажеш да пуснем поредица, посветена на известни серийни убийци? — предлага Том. — Да речем — сравнение между Йоркшърския изкормвач, Убийците от ливадите и Доктор Смърт.
Впрягам цялата си воля в усилието да прикрия отвращението си.
— Може и нещо по-популярно, примерно известни тирани и деспоти. Като Сталин, Хитлер и Пиночет — и публиката гласува кой е бил най-жесток — намесва се Марк.
— Много е зловещо — отбелязва Грей за най-голямо мое облекчение, тъй като ми спести неприятната задача да им разваля удоволствието. — По-добре да се придържаме към тематиката, която владеем най- добре — унижение и излагания на редовия гражданин.
— Н-да — прегръща идеята Рики. — Да направим филм за група младежи на ергенски уикенд. Нали се сещате, да ги покажем как облизват циците на проститутка, навлажнени с „Гинес“, или се завързват голи за уличните стълбове.
— Страхотна идея — запалва се и Фай. — Може да снимам мацки, които се забавляват по женски, като драйфат в ръчните си чанти и пеят „Нека те позабавлявам“, разкопчавайки сутиените си.
— Не, не, мисля, че трябва да се спрем на нещо по-престижно — възразява Дай.
Иде ми да я разцелувам.
— Примерно тайно да проследим някой политик или богаташ. И да го покажем как танцува върху бара и облизва гърдите на проститутка, навлажнени с „Гинес“.
Иде ми да я ритна.
— Или пък да пуснем поредица за известни личности — включвам се и аз.
— Абсолютно! — въодушевява се Джаки. — Ровим се в калното им минало и изваждаме на бял свят купища компрометиращи снимки.
— Не! — изкрещявам мъничко по-силно, отколкото възнамерявах. — Нещо по-… — поколебавам се, тъй като се безпокоя как ще им прозвучи предложението ми — … рентабилно.
— Тъкмо де, грозните тайни са много рентабилни. Рекламодателите веднага ще оценят потенциала и ще вложат маса пари — коментира Фай.
— Имах предвид в емоционален план. Примерно поредица за известни личности и целите, които си поставят през новото хилядолетие, или, ако нямат конкретно решение, да ги мотивираме да си обещаят да постигнат нещо, докато ни гостуват в студиото.
— Даа — провлачва Рики, но явно не кипи от ентусиазъм.
Плъзвам поглед по лицата на останалите, които упорито са впили взор в паяжината в един ъгъл на тавана. Макар и смутена, продължавам:
