И примирам от ужас.
Иси изслушва разпокъсания ми, объркан разказ за събитията до момента; не обелва и дума, но на физиономията й се мъдри глупашка усмивка, която постепенно пропълзява до ушите й, после надхвърля границите на човешките възможности и се разтяга още мъничко. Приятелката ми буквално засиява, когато съобщавам, че не съм се качила на влака за Лондон нито в четвъртък, нито в петък, нито дори в събота. Вместо това наехме стая в малък провинциален хотел. Докато преразказвам тези случки, в съзнанието ми за пореден път като жив изпъква образът на Дарън в един ужасно интимен момент.
В леглото сме, впримчени в заплетено кълбо от крайници, чаршафи и усещания. Той ме пита: „Харесва ли ти?“, и в същия миг ме изпълва несравнимо усещане за яснота и сигурност. Харесва ми, и то много. Спомням си как пръстите ми (които никога не са ми изглеждали толкова дълги и тънки) потъват в гъстата му черна коса. Лежа по гръб и наблюдавам тялото си и главата му. Тя леко се поклаща и в следващия миг излитам извън пределите на съзнанието. Всичко става много бавно. Това е четвъртият път. Или може би петият?
Иси, както може да се очаква, е втрещена.
— Прекарахме в леглото три дни. Накрая буквално ни изхвърлиха.
Усмихвам се при спомена за изнервената камериерка, която едва ли не на колене ни умоляваше да излезем, за да почисти стаята.
— И след всичко това, след като свикнахме да слушаме дишането, сънищата и мислите си, си станахме… нужни един на друг. — След кратка борба със себе си най-сетне разкривам тайната: — Не можах да го оставя да се прибере сам.
Все едно да изгубя част от себе си.
— Вместо това го поканих у дома.
Защото инак щеше да ми липсва навикът му да пее под душа. Щях да страдам за целувките, с които ме покриваше от глава до пети, като започваше от връхчетата на косата, проследяваше очертанията на ушите и челюстта ми и най-сетне стигаше до устните ми. Щеше да ми е мъчно дори за шуртенето на струята урина в тоалетната чиния.
— Тръгна си тази сутрин. Наложи се да замине за Котсуолдс — някакво дърво заболяло от морбили.
Иси бързо намества фактите. Пресмята дните на пръсти. Изглежда объркана. Сигурно е събрала две и две и напълно нетипично за себе си е получила четири.
— Значи е останал тук цяла седмица?
— Да.
— Но ти не допускаш никой мъж да престои в жилището ти повече от дванайсет часа. Нали имаш правило. Какво правехте цяла седмица?
— Хм, извън очевидното, което отнемаше голяма част от времето, излизахме на кръчма и се запознах със съквартиранта му Джок. Ходихме на индийско къри, гледахме видео.
— С други думи, бяхте гаджета.
— Не. — Замислям се. — Добре де, нещо такова. Може би.
— Ами работата?
— Работата ли? Що за въпрос?
— Какво каза на Бейл?
— Както вече знаеш, излъгах, че съм болна от ларингит. — Дразня се, че отваря дума за работа.
— Добре де, нали, когато по спешност те оперираха от апендицит, настоя да те изпишат по-рано, тъй като болничният персонал не ти позволяваше да говориш по мобилния си телефон! Болестите никога на са те спирали да работиш. Бейл надали се е хванал на историята с ларингита. Защо каза точно ларингит? Никога не си боледувала от подобно нещо. Знаеш ли как протича? Колко време трае? Заразно ли е?
Иси се паникьосва.
Втурва се към библиотеката и енергично се заема да рови из книгите, търсейки медицински справочник. Очевидно смята да провери заболяването ларингит. Което е много мило от нейна страна, но какво се стряска толкова? На мен ми е почти все едно.
— Ще те уволнят. Добре си се подредила.
Полагам старания да не се разкикотя на изражението й и вместо това се замислям за Дарън. Ухилвам се до уши при спомена как се колебаеше на вратата. В продължение на цяла седмица и двамата полагахме старания да се върнем на работа. В продължение на цяла седмица полагахме старания да не се откъсваме един от друг. Иси забелязва колко съм спокойна и се провиква:
— Не те ли е страх?
Какво да й кажа? Ако не разбира, това само доказва едно мое много старо предчувствие — Иси никога не е била… Иси никога не се е чувствала по този начин. Безсмислено е да й обяснявам, че той ме оставяше да стопля (вечно) ледените си длани върху (вечно) пламтящите му пищялки, задник, бедра. Безсмислено е да навлизам в подробности. Работата е там, че още от първата целувка главата ми се завъртя, но престанах да се нося безцелно из живота. Дотогава дори не знаех, че съм се носила безцелно. Зная как ухае косата му. Зная къде има гъдел. Облизвала съм носа му отвътре. Правихме секс до посиняване, но за пръв път в целия ми живот това бе свързано единствено и само с любов. Не чувствах тялото си като жетон за покер, разменна монета или увеселително влакче. Светът грее в ярки наситени цветове.
Кой би очаквал подобно нещо от мен! Пословичното ледено сърце. Горката Иси, как да ме разбере? Дори аз, която се смятам за по-чувствителната, по-интуитивната, по-мъдрата от двете ни, въобще не мога да проумея как ме сполетя подобно нещо.
Запътвам се към кухнята и приготвям още по-големи питиета. Със замах лисвам джин в двете чаши и небрежно доливам тоник. Иси се облещва. Не може да повярва.
— А лед?
— Ледът е във фризера — отвръщам и се отправям обратно към дневната.
— А лимон?
Не й обръщам внимание. Винаги съм държала съставките да се измерват точно. Джинът се излива върху три кубчета лед и две резенчета различни сортове лимон (мое нововъведение). Забърквам коктейла със същото старание, с което друг на мое място би приготвил деликатесна вечеря, състояща се от три блюда. Днес обаче пет пари не давам. Честно казано, питиетата въобще не ме вълнуват. Вълнува ме само Дарън.
Тупвам с длан по канапето и Иси се настанява до мен. Сгушваме се пред камината. Огънят не е съвсем истински. Представлява много убедителна имитация, която работи с газ — така е по-чисто и по-удобно. В интерес на истината не излъчва същия аромат като автентичния огън, но разликата е толкова несъществена, че съм готова да жертвам незначителна част от изживяването в името на улеснението.
— Откакто замина тази сутрин, се мъча да се разсея с филми, но който и да пусна, все се оказва за любов и прочие. — Пробвах четири филма. Прослушах няколко диска, разлистих началните страници на n броя романи, но накъдето и да се обърна, всичко ужасно ме натъжава.
Иси отново се е нахилила до уши.
— Виж ти, не знаех, че притежаваш романтични филми и книги.
— Тъкмо там е работата, Иси. Преди да се запозная с Дарън, ги възприемах като най-обикновени филми и книги; сега обаче ми се струват романтични филми и книги. Страни работа. Самият факт, че ги намирам за романтични, говори, че…
— Че си влюбена.
— Не ставай глупава — срязвам я веднага. Иси замислено отпива глътка джин, без да ме поглежда. — Не съм влюбена. — Не отвръща. — Не съм — упорствам. — Попкултурата ни манипулира.
Мълчим и се взираме в танцуващите пламъци. Замислям се за Дарън, припомням си как се търкаляхме на пода пред камината досущ като в сапунен сериал. Пет пари не давам за какво мисли Иси.
— От какво се страхуваш, Кас? — О, явно за мен.
— Влюбена съм. — Думите отекват в стаята. Прокънтяват и разтърсват като мълния целия ни живот. Като си признавам, ми олеква, но в същото време това е най-ужасяващият, най-страховитият момент в целия ми живот. — Влюбена съм в него.
— Наистина ли? Наистина-наистина-наистина? — Иси скача от канапето и този път чашата вече изхвърча. Намръщено отивам да донеса парцал от кухнята. Мълчаливо попивам разляното.
