отегчено. — Разбираш ли, такива неща просто не съществуват. Онази вдъхновяваща любов, която толкова усилено търсиш, всъщност изобщо не съществува. Зная, защото съм спала с повече от петдесетина мъже, но не ми се е случвало да правя любов.
Замълчавам и с любопитство очаквам реакцията му. Не изглежда нито потресен, нито ужасен от признанието ми. Което — несъзнателно — ме раздразва. Действително искам да се отврати от мен. Нещата със сигурност ще се разрешат много по-лесно, ако в този миг скочи и си тръгне. Или аз си тръгна. Но не съм сигурна, че бих могла. Дарън очаква по-подробно обяснение.
— От опит зная — а както вече изтъкнах, разполагам с дълъг и богат такъв, — че хората се използват взаимно и когато престанат да се нуждаят един от друг, просто се изоставят. — Взимам ножа и започвам да чопля крайчето на мушамената покривка. По ирония на съдбата в същия миг от джукбокса зазвучава доста нескопосана кавърверсия на „Не ме изоставяй така“.
— Кой те е изоставил?
Гласът му пресеква между „те е“ и „изоставил“, което ще рече, че е изключено да устоя.
— Баща ми. — Неизвестно как, от очите ми рукват глупави, яростни сълзи. Поразена съм. Възпирам ги в продължение на двайсет и шест години. Откъде се взеха тъкмо сега? Дарън посяга да ги изтрие с палец и за части от секундата дланта му докосва брадичката ми. Сякаш пламък опарва кожата ми, но в същото време ми подейства утешително. Вдигам поглед и въпреки дългогодишния си опит и факта, че познавам този човек едва от няколко дни и че е умопомрачително красив — което винаги е предупреждение да се внимава, — изпитвам желание да му се доверя. Дори ми се струва, че вече му вярвам. Което е опасно. Трябва да се взема в ръце.
— Слушай, съжалявам. Да забравим тази история. — Преглъщам сълзите и отмествам ръката му. — Много ми се насъбра тази седмица, а ти буквално ме довърши с отказа си да участваш в предаването.
Изглежда, го заболя. Именно това целях. Искам да се почувства виновен. Оглеждам ресторанта, отчаяно търсейки друга тема за разговор. Не ми идва наум абсолютно нищо, освен щампата на тапетите. Цялата вечер отиде по дяволите. Въобразявах си, че като стигнем до пудинга („пудинг“ е твърде великодушно определение за готовия пакетиран сладкиш, който се сервира тук), вече ще флиртуваме открито и ще си разменяме кокетни реплики с мръснишки подтекст. Вместо това нагазихме в дълбоките води, емоциите, измяната и което е най-странното, чувството за вярност и бъдещите възможности, Неща, които ревностно избягвам.
— Ти си щастливец, с толкова много братя и сестри — отбелязвам. Признавам, че тази тема не е Бог знае колко по-различна — продължаваме да обсъждаме личния живот, но поне измествам разговора към неговия личен живот, което е далеч по-безопасно. — Постоянно се прегръщате и целувате, от време на време дори имам чувството, че съм попаднала в американско токшоу.
Дарън се усмихва и отвръща:
— Нима всички семейства не са еднакви? — Тъй като не отвръщам, усмивката му помръква и той додава: — Ако не друго, поне на Коледа е весело.
— У нас винаги е било тихо. Когато той си замина, освен постоянния доход и куфарите от изкуствена материя, имитация на крокодилска кожа, отнесе със себе си и пламъка от семейното огнище. За огромно мое облекчение семейните скандали секнаха. От този момент нататък майка ми не пророни и една сълза и никога повече не ми повиши тон. Но и не се засмя. Изпадна в някакво зловещо перманентно спокойствие.
Как стана така, че отново заговорих за себе си? Поглеждам празната си чаша. Дарън го приема като намек и ми налива вино. Не възразявам.
— Готвеше ми, переше и гладеше дрехите ми, посещаваше родителските срещи, осигуряваше необходимите средства за живеене. Правеше всичко както трябва. Но често съм си мислила, че след като баща ми ни напусна, останах и без майка. Сякаш бе решила, че любовта е нещо твърде опасно и за да не рискува, изцяло се бе посветила на грижи за мен. И до ден днешен, като се връщам в миналото, ми се струва несправедливо. Никога не бих я изоставила. — Защо не взема да млъкна! Аз самата се отегчавам от приказките си, да не говорим за Дарън. Така де, това надали е най-веселата тема за разговор. Но не мога да се спра. — Не я виня. В смисъл, че напълно я разбирам. Но нямаше да е зле поне от време на време да затваря книжката с приказки, без да вмята с горчивина как догодина по същото време принцът вече ще си е намерил нова принцеса.
Дарън се усмихва тъжно, а аз отвръщам с кисела гримаса.
— С общи усилия се преборвахме с коледните празници и рождените дни, с почивките в Девън, с изпитите в гимназията, с приемните изпити за университета и най-сетне, със следването. Докато гладеше, мама си тананикаше любимите песни: „Страда ли някой за мен“ и „Ако си тръгнеш“. В годините, когато се формираше характерът ми. Тя е чудесна майка и аз зная, че винаги ми е давала най-доброто. Просто понякога ми се иска баща ми да беше оставил пълна къща с братя и сестри, та крясъците им да заглушават съскането на ютията и потракването в радиаторите.
Мълчаливо изчакваме сервитьорът да постави на масата две чаши кафе. Убедена съм, че е разтворимо, сервизът е от възможно най-евтините, а млякото е в пластмасова кутия. Келнерът обаче ни го сервира така, сякаш сам е отгледал кафето и го поднася в сребърна посуда от седемнайсети век. При други обстоятелства бих се подразнила от факта, че прекъсва разговора ни, но обичам хора, които работят с прилежание.
— Приличаш ли на майка си, или повече черти си взела от баща си? — не млъква Дарън.
— Имам две снимки на баща си и за безкрайно свое съжаление съм точно копие на този мръсник, който ни заряза, без да му мигне окото. Едната е от 1967-а, а другата — от 1975-а. Първата е от сватбата им. Скрих половинката с неговия лик, след като майка ми го изряза.
Дарън ме гледа неразбиращо. Естествено, нали е от семейство, което цял живот е тънало в блаженство — какво разбира той от сватбени снимки, разрязани надве? Мъча се да му обясня:
— Не се плаши, не го направи в пристъп на лудост или бяс или нещо такова. Беше безкрайно спокойна. Просто искаше да запази своите снимки, тъй като изглежда великолепно, и затова старателно изряза само своя образ по очертанията на роклята. Помня, че използва заоблената ножичка от детското ми станче за игра. Не стана от кухненската маса в продължение на два дни. Заличи баща ми от всички снимки — от сватбата, от раждането ми, от почивките. От всички семейни събития. Проведе системна, задълбочена чистка на доказателствата за съществуването му. Откраднах снимката от 1975-а, преди да е стигнала до нея. — Дарън не ме прекъсва. Проверявам дали ме слуша. Слуша ме. Оставил е чашата си на масата. Нарочно взимам своята и продължавам: — Това беше годината, в която ни напусна. На въпросната снимка ми помага да духна свещите на тортата за седмия си рожден ден.
Как можа да ни изостави, да изостави мен, която съм му одрала кожата?
— Липсваше ли ти?
— Да ми липсва ли? Въобще не го помня.
Отново се възцарява мълчание. Ожесточено дъвча ментовия шоколадов бонбон. Единствено с цел да създам впечатлението, че въобще не ми пука. Преглъщането ме затруднява.
— След като ни напусна, години наред продължавах да се питам как ли живее. Попаднех ли в улично задръстване, размишлявах дали и неговата кола е някъде в тази или в друга подобна колона. Когато слушах радио, гадаех дали харесва същите станции. Така и не узнах, но няма и да разбера, тъй като не зная почти нищо за него.
— Можеш да го потърсиш — кротко предлага Дарън.
— Не искам. Той недвусмислено ми даде да разбера какво е моето място в неговия живот — никакво. Не е платил и едно пени издръжка, дори не ми изпращаше поздравителни картички. Направил ми е един- единствен подарък, за който съм му безкрайно благодарна. Научи ме какво означава да загубиш някого. Спести ми неприятното изживяване да страдам с разбито сърце. — Мъча се да се ухиля нагло. — Превърнах сърцето си в буца лед. Дори най-близките ми приятели недоумяват дали въобще имам такова. — Открай време вярвам, че нямам.
— Разбира се, че имаш сърце, Кас. Като всеки друг човек, и ти имаш сърце, което може да бъде разбито.
Вбесявам се. Не виждам защо трябва да се обиждаме.
— Нямам — тросвам се опърничаво.
— Какво те кара да мислиш, че си по-различна от останалите? Чрезмерните количества органични домати, които консумираш? Тъй като, с изключение на това, почти по нищо не се различаваш от другите
