изпод който наднича дървеното дюшеме, както и раздърпаните възглавнички, продраните тапети и разнищените черги. На втората халба, колкото и да се старая, вече не откривам нищо занемарено. Вместо това се чувствам обградена със смях, топлина и доброжелателност, която се извива като тютюнев дим, полепва по косата и дрехите ми и прониква в душата ми. На третата халба господин Смит (старши) ми се струва най-мъдрият мъж на земята. Разказите му за Уитби са изумителни, а мълчанието му е заредено с дълбок смисъл. Забравям страховете си, че местното население сигурно е толкова изостанало, та още се забавлява с бой с петли, и дори споделям с господин Смит. Опитвам се да представя предразсъдъците си в смекчен вид, признавайки, че са напълно неоснователни.
— Всички предразсъдъци са неоснователни — отбелязва той.
Шели и госпожа Смит преливат от добро настроение. Изиграваме няколко бурни игри на домино, които печеля до една — спортната ми злоба за седмица напред е утолена. Ричард е много общителен и добре информиран. Научил е от Дарън, че разполагам с „подробни познания за местните забележителности“. За голяма моя изненада разкрива източника на сведенията ми:
— Някой от студиото ти е казал за абатството, нали? — Кимвам, засрамена, че ме е издал пред Дарън. Той ми намигва съзаклятнически, попипва носа си и гордо допълва на невъобразимия си диалект: — Отговорът е „мам…“.
От благодарност ми иде да го разцелувам. А Дарън?
Дарън е несравним.
Дарън съчетава всичко — по-секси е от рибарите. Анекдотите, които разказва, са по-мъдри, по- изумителни и заредени с по-дълбок смисъл от смешките на баща му. Шегите му са по-забавни и от най- духовитите забележки на жените в семейството. Спортната му злоба е очарователна. Държи се по- деликатно от брат си — надали някои е забелязал ръката му на коляното ми. Подобно на идиличната атмосфера, присъствието у ме обгръща изцяло. Полепва по косата и дрехите ми и прониква много по- дълбоко в душата ми от всичко, което ми се е случвало до този миг.
Именно това усещане ме смразява от ужас.
Пияна съм. Но не прекалено, тъй като се надявам махмурлукът да ми възвърне чувството за мярка.
В девет без четвърт обявявам, че трябва да се прибирам, за да си събирам багажа. Дарън предлага да ме изпрати, но, слава Богу, госпожа Смит също иска да се прибира. Макар да съм позамаяна, си давам сметка, че ако Дарън няма намерение да се ограничи с докосване по коляното ми, несъмнено ще му позволя. Още щом се прибираме, той се отправя към гостната. Госпожа Смит се оттегля в кухнята да сгъва чистото пране и да го разпределя на купчини за гладене, а аз изпивам цял тон вода.
— Добре ли прекара днес, душко? — пита ме. Аз кимам радостно. — То си личи. Като се усмихнеш, си същинска красавица. Имаш невероятна усмивка.
Оставя ме в кухнята сама в компанията на комплимента, който ми направи. Чувствам се великолепно. Думата „невероятна“ отеква в съзнанието ми.
Неверояааатна.
Неееевероятна.
Невероятна.
Често съм обект на комплименти — от страна на мъжете, които искат да спят с мен; от момичетата в TV6, на които вдъхвам панически ужас; от мама, Иси и Джош. Мама ми е майка, а Иси и Джош, макар и достатъчно искрени, са готови да кажат добра дума за целия свят. Според мен обаче сляпото възхищение няма стойност. Но комплиментът на госпожа Смит е изключително ценен. Имам чувството, че не ги раздава с широка ръка.
Задната врата се отваря със замах и в кухнята с гръм и трясък се втурва Линда, която е прекарала страхотна вечер на автобусната спирка. Пристигането й прекъсва потока на мислите ми.
— Изглеждаш много доволна.
— Има защо — усмихвам се в отговор. — Чаша чай?
Преди да ми отговори, слагам чайника на печката. Хлапачката на свой ред ми се ухилва до уши.
— Не са минали и два дни, а шеташ у нас като у дома си.
— Права си. Сигурно е от дългия сън или морския въздух…
— Или от нашия Дарън. — Какво намеква? Ама че нахална тийнейджърка. Не, като се замисли човек, подобно поведение е напълно нормално за подрастващите. Мълчаливо се съсредоточавам върху подреждането на шоколадовите бисквити в чиния. — Винаги действа на жените по този начин.
Естествено.
— Винаги? — осмелявам се колебливо да попитам.
Линда отегчено забелва очи.
— Ами виж го само. — Права е. — Жените се заглеждат след него на улицата. Всички си падат по него, като се почне с приятелките на Шарлот, мине се през моите и се стигне до приятелките на Сара. Като се замисля, дори мамините приятелки го харесват. — Думите й ме шокират. Моментално изтрезнявам. — И в Лондон е същата работа. Нали ги видях миналото лято, като му гостувах през ваканцията. В квартирата му се точи цяла върволица жени. „Искаш ли да пием по едно, Дарън?“, „Можеш ли да ми помогнеш да отворя този капак, Дарън? — Ау, колко си силен“, „О, мъж, който умее да готви — Дарън, та ти си същинско съкровище!“
Приказките на Линда никак не ми допадат, но представят всичките тези женички толкова смешно, че не мога да не се разкикотя. Освен това надали би споделяла всичко това, ако не смяташе, че аз не съм такава. Кой знае? Може би. В крайна сметка тя е едва на седемнайсет години. От друга страна, сигурно най-нахално ми намеква, че тия номера вече са й (му) пределно известни.
— Наистина готви чудесно — вмъквам. — Снощи ми направи сандвичи със сирене, бяха фантастични.
— Фантастични! — презрително изсумтява Линда; и с пълно право — предвид глупостта, която изтърсих. Успявам да срещна погледа й, което си е забележително постижение — очите й се стрелкат като светкавици в бурна нощ. — Само не ми казвай, че и ти! Аз пък мислех, че няма да се поддадеш!
— Какво и аз? — Още в същия миг съжалявам за изреченото.
— И ти си падаш по него.
— Не си падам.
— Сериозно, не си ли падаш по него?
— Сериозно.
— Колко жалко, защото той си пада по теб.
Ура, ура, ура!
Линда грабва една ябълка и лакомо отхапва огромен къс, свива рамене и ме оставя насаме с мислите ми.
Къде са сирената? Градинските подправки? Авокадото? Хладилникът е претъпкан, но няма нищо, което диетата ми позволява. Полиците са отрупани със зашеметяващ асортимент „Раунтрий“ и „Кадбъри“. Само че подборът на различни полуфабрикати със сос „Хайнц“ не съответства на представата ми за романтична вечеря. В този дом няма ли свястна храна за възрастни?
Какви ги говоря? Романтична?! Никога не съм била канена на романтична вечеря.
На стратегическа — да, но на романтична — никога.
Крайният резултат и бездруго е един и същ: секс. Въпрос на семантика.
Трябва да спя с Дарън. Заключението е очевидно — как не съм се сетила по-рано? Това е най-сигурният начин да си избия от главата всички глупави фантасмагории, които наивно съм оставила да се развихрят. По този начин ще го принизя до нивото на всички останали мъже, с които съм спала. Тъй като със сигурност няма да участва в предаването, спокойно мога да спя с него, без да се тревожа, че е проява на непрофесионализъм. Освен това надали ще го видя повече, с което отпада и вероятността за последващи отегчителни изясняваници на отношения. При положение че е адски секси, защо пък да не се позабавлявам? Отхвърлям новогодишното си решение със същата лекота, с която всяка поредна година редовно надвишавам лимита си от цигари и алкохол.
