остават с впечатлението, че говоря за секса с Дарън.
— Последната дума е на Дарън Смит — просиява Кейти. Дарън в близък план, излиза от станцията на метрото, след като ме е изпратил на перона. Дори черната лента пред очите му не съумява да му придаде комичен вид — изглежда като съвременна версия на Самотния рейнджър. Тича нагоре по стълбите, вземайки по три стъпала наведнъж. Като стига на най-горната площадка, рипва във въздуха и победоносно размахва юмрук. Повторение на кадъра, в който намигам и казвам: „Нахално и най-вече забавно“ — той размахва юмрук. „Най-вече забавно“ — размахва юмрук.
Тръгват финалните надписи, Иси и майка ми мълчат. Изключвам телевизора.
— Какво означаваше това накрая? — пита майка ми.
— Мислиш ли… мислиш ли — прави някакви опити Иси, — мислиш ли, че те е накиснал?
Стрелвам я със смразяващ поглед и тя забожда нос в обувките си. Най-сетне съумявам да заговоря.
— Как не ги е срам да постъпят така с мен? Мразя телевизията. Мразя медиите!
— Хм, това предаване е твое дело. Твоя рожба, тъй да се каже — съвършено основателно и не на място изтърсва Иси.
— Това не е рожба. Рожбата е нещо мило и сладко. Това е по-големият брат на Франкенщайн, по- отвратителен и от него самия. — Докато изричам тези думи, си давам сметка, че в същия миг Иси си казва: „Така й се пада!“ И че има право.
Очите ми горят от умора, главата ме боли. Изведнъж се разтрепервам от студ. Отивам до спалнята и намъквам някакъв пуловер и чорапи. Като се връщам във всекидневната, заварвам Иси и майка ми така, както ги оставих — седят на дивана като истукани. Плътно се увивам в пуловера. Сякаш ме тресе отвътре.
— Добре де, мислиш ли, че Дарън те е накиснал? — упорства Иси.
— Не. — С ужас установявам, че тази мисъл й се е набила в главата.
— Сигурна си.
— Напълно съм убедена, Иси. Имам му доверие.
— Просто ми се струва, че твърде лесно ти прости. Може и да е светец, но някак си имам чувството, че по-скоро е част от заговора и е искал да ти отмъсти.
— Грешиш. — Невъзможно е да се е преструвал. Сигурна съм, че всичко беше съвършено истинско. Всичко — партито, разходката, преживяванията в хотела. Нали ми е годеник, за Бога!
Хммм.
Въпреки това пак му вярвам. Извиквам в съзнанието си спомени — как пее пред огледалото в банята, как изтривам сапунената пяна от гърба му след ваната, как си лъска обувките с малкия комплект от хотелската стая. Няма да позволя измамно монтирани кадри да подменят тези спомени. Зная каквото зная.
Телефонът зазвънява. Мама неразумно посяга да го вдигне. Обажда се журналист от вестник „Мирър“. Грабвам слушалката от ръцете й и я тръшвам върху вилката. Апаратът тутакси зазвънява отново. Изключвам кабела от розетката. Иси поглежда през прозореца и вижда каквото се очакваше — тълпа репортери.
Започвам да прехвърлям наум възможните виновници за тази кална история. Бейл със сигурност им е дал картбланш. Но не той ме е предал. За предателството се изисква поне капка самосъзнание. Поведението на шефа ми по-скоро се доближава до животински инстинкт. Винаги съм го намирала за крайно неприятен — сигурна съм, че ме подреди по този начин заради рейтинга. Би продал и собствената си майка за бяла робиня, ако смяташе, че това ще изглежда добре по телевизията. Но Бейл не е толкова умен, че да роди сам подобна идея. Сигурно е дело на Фай. Не искам да вадя прибързани заключения, но Фай знаеше за чувствата ми към Дарън. Прояви необясним ентусиазъм в организацията на купона. Бас държа, че като начало именно тя е предложила на Бейл идеята за празненство. Естествено — инак защо ще й се намира достатъчно свободно време да ми помага? Бейл се старае всичките му служители постоянно да са затрупани с прекомерно много работа. Фай разпрати поканите, но Фай никога не греши, независимо дали става дума за персонализирани покани, или за нещо друго. Как е могла да ми причини подобно нещо? Мислех си, че сме приятелки. Дали?
Била ли съм й някога истинска приятелка? Като започна работа в канала, се мъчеше да се държи мило, но аз недвусмислено й показах, че отношенията ни са строго служебни. Регистрирах факта, че притежава невероятен интелект и огромни амбиции. Почувствах се заплашена. Вместо да й помогна да развие потенциала си и да я интегрирам в екипа, отчитайки постиженията й, се опитвах да попреча на развитието й. Научих я единствено на себичност, безскрупулност и егоизъм.
Е, очевидно е усвоила урока отлично.
Но не само Фай е замесена. Дебс и Дай сигурно също са участвали в организацията, като са осигурили широка публичност. Вероятно и Джаки е помогнала, защото пресата разполага с адреса и телефона ми — лична информация, до която достъп има единствено тя. Кейти Хънт очевидно примираше от удоволствие да ме изтипоса като пълна кучка, хем аз бях тази, която й помогна да пробие в телевизията! С какво съм я обидила? Може би просто си е казала, че така ми се полага. Том и Марк сигурно ми имат зъб, понеже спах с всеки от тях, след което ги зарязах. Грей — понеже не съм. С Рики ситуацията е по-сложна. С какво съм могла да го засегна? Пропуснала съм да отбележа, че изглежда главозамайващо с новата си риза „Дизел“? Сещам се за онзи път, когато трябваше да договорим промяна в програмната схема с онзи хомофоб от изпълнителния съвет. Приех да обядвам с него, след което останах у дома с Дарън. Дори не се сетих да отменя ангажимента. Онзи така и не прости на Рики и оттогава чрез неизброими дреболии превърна живота му в ад. А операторът Джак? Редакторът Ед? Мик, тоноператорът? Колко сме се кикотили заедно! Джен от специалните ефекти? Ядяхме „Кит Кат“! Но в решителния момент всички до един ме предадоха. Тези мисли са крайно потискащи, но най-лошото е, че съм си го заслужила и го знам. Не се изненадвам от откритието, че не съм успяла да спечеля ничия лоялност. Защото винаги съм се крила зад убеждението, че не съществува вяра, не съществува лоялност, не съществуват никакви шибани възможности. Хората се държат гадно с мен, защото аз се държа гадно с тях.
Майка ми и Иси изпитателно ме наблюдават, очаквайки ефекта от забъркването на смъртоносния коктейл от разкаяние и унижение. Очакват да се закълна, че никога, никога вече няма да се доверя на никого. Че ако преди съм била крайно предпазлива, сега ще стана непроницаема. Не биха се изненадали, ако заявя, че напускам страната, та непроницаемата ми надменност допълнително да се подсили от факта, че ще трябва да се боря и с разговорник. Очакват дивата ми ярост и клетвите, че никога, никога вече няма да се доверявам, да споделям, да уважавам и да обичам никого.
Вместо това казвам:
— Трябва да се обадя на Дарън.
19.
— Джош.
Мълчание.
— Джош, Кас се обажда. — Уточнението май е излишно, предвид досегашните ни взаимоотношения.
— О, здравей, госпожичке. — Звучи подозрително доволен, което, както добре ми е известно, в конкретния случай е изключено.
— Джош, да не си пиян?
— Да, но утре пак ще си красива. — Гласът му е изпълнен с болка, разкаяние и срам.
— О, Джош, адски съжалявам. — Неуместните думи се изтъркулват към отсрещния край на телефонната линия.
— За кое по-точно, Кас? За двайсет и шест годишното ни приятелство? За решението да се омъжиш за мен? За изневярата пред очите на 12.4 милиона зрители? Или за цвета на шаферските рокли?
Усмихвам се. Благодарна съм му, че е толкова мил с мен и се шегува в момент, когато едва ли не чувам по телефона как сърцето му се пръска от мъка.
Дванайсет цяло и четири милиона зрители. Рекорд за предаването и за TV6. Сега „Секс със екс“ надали ще бъде изместено в друг часови пояс, за да може в праймтайма да се пускат касови филми. Фай си свърши
