работата. По ирония на съдбата аз сама помогнах за падението си. Ако не си бях поставила за цел да се лансирам в публичното пространство, да се появя във всички възможни таблоиди, списания и токшоута, женитбата ми надали щеше да възбуди такъв интерес у масите. Ако не бях предизвикала негодуванието на журналистите, които постоянно манипулирах, може би — кой знае — и те нямаше да са толкова нетърпеливи да нахлузят бързоходните ботуши марка „Ръсъл & Бромли“ и да се впуснат да ме разследват.
Пресата веднага се вкопчи в разобличителната история, в резултат на което с всеки изминал ден интересът към случая нараства. Няколко шоу-предавания направиха допитване до зрителите си, приканени да се обаждат на откритите телефонни линии и да гласуват за кого да се омъжа — за Дарън или за Джош. Сериозната преса също отрази случая, превръщайки го в съвременна притча за морала. С две думи, не ми бе спестено нито едно от кошмарните ми видения — постоянно се сблъсквах с призраците от миналото, настоящето и бъдещето си. И тъй като Джош е твърде сладък, никой не се замисля над неговото участие във всичко това, в резултат на което цялата вина беше хвърлена върху мен. Моралните присъди напълно пренебрегват факта, че дванайсетте цяло и четири милиона зрители безмълвно оправдаха моята измама, тъй като я гледаха за развлечение.
Разбирам.
Колкото по-жестоко ме осъдят, толкова по-цялостно е полученото опрощение. Измиват си ръцете. Не ги виня. До скоро и аз не бях най-големият привърженик на колективната отговорност. Освен всичко друго, грешката е лично моя — дори аз си давам сметка за това.
Цветарският магазин, в който беше поръчана украсата на сватбата, заведе дело срещу мен. Твърдят, че тъй като в предаването е бил заснет друг цветарски магазин, са лишени от полагащата им се по право публичност. Не мисля, че подобно обвинение ще бъде уважено в съда, но останалите фирми, участващи в подготовката, веднага схванаха намека — фирмата за кетъринг и мениджърът на заведението, където щеше да се състои тържеството, предявяват претенции да им бъде заплатена пълната стойност на услугата. Дори викарият настоява за публично извинение. От друга страна обаче, откакто се излъчва „Секс със екс“, сватбите са намалели с трийсет и пет на сто, което сериозно накърнява интересите на църковните власти.
Участниците в досегашните издания на предаването също развиха бурна дейност. Изникват на цели тумби и повторно продават историите си, само че представени в нова светлина — казват, че аз съм ги подстрекавала към изневяра (което не е вярно — и без мен светът е пълен с безотговорни хора). Някои твърдят, че каналът им е плащал, за да изневерят (невярно), други поддържат тезата, че съм им предлагала да спят с мен, за да сътрудничат (лъжа). Не остана грях, който да не е бил приписан.
Всички мои бивши гаджета, които сметнаха, че могат да се възползват от случая, без да навредят на сегашните си връзки, не се посвениха да го сторят. Вече е публично достояние как точно извършвам фелацио. Както и къде се подстригвам, колко пломби имам, колко съм платила за жилището си, кой размер сутиен нося. Разнищиха ме до дупка.
— Да разбирам ли, че сватбата се отменя, Кас?
Струва ми се, че долавям надежда в гласа му. Което е по-лошо от всичко, изброено дотук. Зная, че пулсът и дишането му се ускоряват. Устата му е пресъхнала, а стомахът му се свива.
— Кас, съжалявам за предаването. Не биваше да се съгласявам да участвам. Не знаех, че ще ти извъртят такъв калташки номер. Не съм ги търсил аз, те ме потърсиха. Не ми задаваха обичайните въпроси. Не съм…
— Зная — прекъсвам го с въздишка. Не е нужно да ми обяснява. От самото начало не го виня за почти нищо, освен може би за прекалената му наивност. Жалко, че Джош не вярваше достатъчно в нашата връзка и затова ни подложи на целия този ад. Само дето имаше право, тъй че съжалението и срамът си остават изцяло за моя сметка. — Вината не е у теб, Джош. Съжалявам, че те използваха…
— Не може ли да забравим цялата история? — Обнадеждено.
— Не. И двамата знаем, че не мога да се омъжа за теб. — Твърдо. — Съжалявам, че те използваха, за да навредят на мен, но още повече съжалявам, задето аз те използвах. — Поемам дълбоко дъх. — Обичам те, Джош, но не съм влюбена в теб. Съгласих се да се омъжа за теб, но не защото наистина го исках. — Едва сега осъзнавам какво означава „правя го за негово добро“ — при това не го използвам като оправдание да се отърва от някого, който си е изпълнил предназначението, писнал ми е или просто е спрял да ми харесва. Ще дръзна ли да продължа? — А и не смятам, че ти самият действително си влюбен в мен. — Рязко поема дъх. По телефона свистенето прозвучава така, сякаш белите му дробове току-що са били прободени. Несъмнено спуках балона на мечтите му.
— Какво знаеш ти, мамка му? — тросва се пиянски.
— Почти нищо — признавам. Замлъквам. Няма по-деликатен начин. — Но малко повече, отколкото, когато се съгласих да се омъжа за теб. Ужасно съжалявам, Джош.
— Но това е толкова унизително! Поканите вече са разпратени. — Умолява ме едва ли не на колене, но наместо леденото злорадство, което изпитвах от пламенните разкази за несподелената любов, сърцето ми се къса от болка за него.
— Моля те, Джош, не казвай нито дума повече. — Ако не бях толкова съсипана от скръб, щях много да се развеселя от предположението, че някой все още смята получената покана за валидна. Цяла Великобритания знае, че идната събота няма да застана пред олтара сред облаци коприна и дантели.
— Ти не вярваш във вечната любов, Кас, тъй че какво значение има дали ще се омъжиш за мен, или за някой друг? Не е ли по-добре от нищо?
— Джош, ти си прекрасен човек. Съпругата ти ще извади страхотен късмет — казвам съвсем откровено.
— Но няма да си ти. — Излишно е да коментирам. — И какво, направо ще запазиш шампанското за сватбата си с Дарън ли? — подмята саркастично. — Разблудното ти приятелче. — Старая се да запазя самообладание и да си напомня, че има пълно основание да изпитва горчивина и гняв. Не му казвам, че не съм му изневерила с Дарън. Всъщност изневерих на Дарън с него.
— Нали си даваш сметка, че повече не можем да се виждаме? — заплашва ме.
Сложна работа. Една голяма сълза се отронва върху телефонния ми указател. Напоследък плакането ми стана втора природа.
— Щом така предпочиташ — отвръщам с ясното съзнание, че аз не го искам, но съм длъжна да зачитам неговите желания.
— Нали си даваш сметка какво означава това? Няма да има кой да ти оправи пералнята, нито пък да провери маслото и водата на колата ти. Няма да има кого да изпращаш да ти купува пица по никое време, понеже двете с Иси сте толкова захласнати от филма, който гледате, че не можете да се помръднете и на йота. — Мъчи се да се изкара много разгневен, но долавям сълзите в гласа му.
— Ще ми липсваш. Обичам те. Съжалявам — изписуквам и затварям телефона.
Пределно ми е ясно, че мога да повикам водопроводчик, да закарам колата на сервиз и да си поръчам пица по телефона. Мога да се справя и сама, но той ще ми липсва. Ще ми липсват глуповатите му закачки и разказите за съда. Ще ми липсват прегръдките му и ястията, които ни готвеше. Ще ми липса общото ни минало. И приятелството.
Дарън.
Образът му се врязва в съзнанието ми, експлодира и засипва сърцето ми с безброй разтрошени на ситни късчета чувства. Едва не залитам. Връзката с него не обещава пълно спокойствие, дори е твърде рискована, но той ми вдъхва сигурност. Не съм напълно уверена, но съм твърдо убедена. И е вярно, макар да звучи капризно. Не мога да се омъжа за един мъж, ако съм влюбена в друг.
Най-странното е, че го изгубих.
В най-буквалния смисъл на думата.
През последните четири дни го издирвам, но Дарън се е изпарил яко дим. Мобилният му телефон е изключен. Когато отидох до квартирата му, съквартирантът му ми каза, че не са се засичали от вечерта преди коктейла на TV6. Отбих се в лабораторията и в кабинета му. От няколко дни никой не го е виждал. Беше ми подметнато, че може да е заминал в командировка. Но дори да се знае къде е, никой не би ми казал — на мен, обществен враг номер едно, — колкото и да се моля, да заплашвам и да ги придумвам. Иси разглежда изчезването му като признание, че е бил въвлечен в заговора; мама отначало се въздържаше от преценки, но дните бавно се изнизват, а от него няма ни вест, ни кост и тя добива все по-угрижен вид.
