Питам се какво ли търси.
— А къде са камерите?
Ааа, ясно.
— Няма камери… хм, поне доколкото ми е известно — добавям смутено. Той издава неопределен звук, изразяващ нещо средно между презрение и недоверие, с което ме принуждава да заявя: — Нямах нищо общо с онова предаване.
— Сериозно? — Една-единствена дума, но надали и половинчасов монолог би предал по-красноречиво цялото му отвращение и сарказъм.
— Зная, че изглежда кофти…
— Кофти! — кресва той, привличайки любопитните погледи на буйните дечица. — Аз лично не бих го нарекъл кофти. По-скоро гнусно, подло и унизително. Изкара ме пълен идиот, Кас, направо… — крещи; не намира подходящи думи. — Причини ми болка, по дяволите! Не мога да повярвам, че ти — че дори ти! — си в състояние да паднеш толкова ниско. Да спиш с мен за развлечение на драгите зрители! Да приемеш предложението ми за увеселение на телевизионната аудитория. Що за животно си? Не мога да повярвам! — От устата му ядно хвърчат пръски слюнка, а лицето му се е разкривило от болка.
Великолепен е.
— Ами не вярвай, защото не е вярно. Не знаех, че ни снимат. — Посягам да хвана ръката му. Той се дръпва рязко, сякаш съм заразно болна.
— Била си сгодена за Джош! — беснее.
— Да — отвръщам простичко и отново отпускам ръце.
— Била си сгодена, но и през ум не ти е минало да го споменеш, така ли?
Продължава да ми крещи и около нас вече се събират зяпачи. Надали забелязва. Учителката се мъчи — напразно — да изтика децата по-нататък. Има право — може да се окажат свидетели на нецензурни сцени с вулгарен език и насилие.
— Хм, да, мина ми. Но…
— И прие моето предложение?
— Да. Но не съм те излъгала. Щях да ти кажа… — Прозвучава фалшиво, дори на мен самата.
— Кога? Преди или след сватбата с Джош?
Наистина е побеснял. Цялото му същество излъчва болка и напрежение. Лицето му сякаш се е разпаднало на трилиони тревожни късчета и съзерцавайки го, виждам само отделни елементи — изкривена уста, ядно набърчена ноздра, буреносно смръщена вежда. Отчаян поглед.
— Нямаше да се омъжа за Джош. Не и след като те срещнах повторно. Нямах нищо общо с предаването. — Полагам старания да говоря благоразумно и да запазя присъствие на духа. Изисква се голяма воля. — Обичам те. Само теб. Влюбих се в теб още като ходихме в Уитби.
След като изричам страшните думи, ми олеква.
— Тогава защо се сгоди за Джош? — Дарън отправя този въпрос към пода. Гневът му се уталожва за миг и отстъпва място на тъгата. Още по-зле. Поемам дълбоко дъх. Зная, че това е последният ми шанс. Макар че трудно може да се нарече шанс. Внимателно подбирам всяка дума:
— Уплаших се да не свърша като майка си. Поне според своята представа за живота й. Влюбването ми се струваше твърде рисковано. Знаех, че с Джош съм в безопасност. Той ме обича повече, отколкото аз съм в състояние да го заобичам, затова не би могъл да ме нарани.
— Не се ли замисли колко е несправедливо за него?
— Не точно — въздъхвам. Нямам друг избор, освен да бъда честна. Но истината е толкова нелицеприятна. Не мога да си представя себе си в по-гадна ситуация.
— Господи, Кас, даваш ли си сметка какво изрече току-що? — Дарън внезапно вдига глава и втренченият му поглед се забива в мен като юмрук. — Джош е един от малкото хора, които си мислех, че обичаш истински. Приятелството ти с него ми вдъхваше кураж, защото ми се струваше неопровержимо доказателство, че си способна да обичаш и образът на цинична кучка е само поза. Но ти току-що ми призна, че дори не си се сетила за него. Бил е просто поредната пионка в твоята игра.
— Той сам го пожела.
— Съмнявам се, че е искал съпруга, която да не го обича.
— Не е така. Тогава не знаех как да обичам. — Мъча се да се отърся от тази мисъл.
— Чух добре какво каза, Кас. Гледах предаването. Каза, че сексът с мен е, цитирам: „… нещо ненадминато. Рисковано, мръсничко, нахално и най-вече забавно“. Не чух да казваш на целия свят, че ме обичаш. Защо ли? — И без да ми даде възможност да отговоря, отново се отдава на гнева си: — Защото не ме обичаш. Съчинила си цялата тази басня, понеже Джош те е зарязал, студиото те е изхвърлило и цяла Великобритания те мрази. Аз съм чисто и просто единствената ти възможност.
— Грешиш.
— Колко плесници трябва да изям, Кас? Кога ще си доволна? Най-напред ме обявяваш за „твърде сериозен и непретенциозен“. После правим любов до безпаметност. След което изчезваш. Не желаеш да разговаряш с мен, заплашваш да извикаш полиция. Сетне се завръщаш, едва не ми пръсваш сърцето от секс и този път се сгодяваме, само дето изведнъж се оказва, че всичко било единствено за гъдел и назидание на публиката.
Представено така, звучи гадно.
— Държиш се като малоумна. Как да съм сигурен, че изявленията ти не са просто поредната публична изява? Как да ти имам доверие?
— Просто го носиш в себе си, Дарън. Някои хора го притежават и ти си един от тях.
Съсредоточавам се върху леката трапчинка на брадичката му и точния цвят на очите му. Запечатвам в съзнанието си движението на ръцете му и формата на китките му. Попивам всичко, тъй като съществува съвсем реална опасност да не го видя никога повече. Ако си тръгне, ще потъна в перманентен мрак. Хвърлям един поглед към групата деца, които едва не припадат от смях и подигравки.
— Не може ли да дискутираме въпроса на някое по-усамотено място?
— Какъв смисъл има, Кас? Нашата връзка е публично достояние. Пош и Бекъм имат повече тайни.
Имам чувството, че съм подложена на изпит, но не зная точно какъв. Безспорно съм неподготвена. Внимателно навлизам в темата, стараейки се да бъда максимално честна. Зад гърба ми е изложен макет на земетресение. На всеки петнайсет секунди целият свят се разтърсва и земята се пропуква. Питам се дали Дарън също смята, че това е някаква ирония на съдбата.
— Бях много изплашена, Дарън. Буквално се гипсирах от цялата тази любов, която изпитвах към теб. Нали се занимаваш с екология и умееш да откриваш връзките между нещата? Хайде, Дарън, помисли малко. Замисли се над изходната ми позиция. Винаги съм смятала, че от любовта не може да произлезе нищо хубаво. Баща ми не обичаше достатъчно нито майка ми, нито мен, за да остане с нас. Заряза я, заряза ни напълно съсипани. Майка ми се стараеше, както можеше, но когато той си тръгна, не само парите не достигаха. Тя се научи да сдържа чувствата си, във всеки случай поне не ги показваше. Беше безкрайно резервирана и мнителна. Аз не съм учена да обичам. Учена съм да се пазя.
— Да се пазиш, Кас, не да причиняваш болка на хората!
Не обръщам внимание на забележката и продължавам:
— Зная, че това не ме оправдава, просто ти обяснявам. В гимназията вече бях убедена, че сексът и любовта са напълно несъвместими. Безкрайната поредица от любовници сякаш само доказваше тази теория. Всеки следващ мъж бе готов да ме предаде или да ме използва, за да предаде някой друг. Не исках да бъда жертва. Не си позволявах да обичам. Дори не мисля, че бях способна на подобно нещо.
Стомахът ми е натежал, сякаш съм се нагълтала с олово, но поне приковах вниманието на Дарън — както и на цялата банда хлапета. Накъде бие този разговор? Как да му кажа, че да го обичам, ми се струваше най-страшното нещо на света, но същевременно и най-хубавото? Че съм сгрешила в преценката си за много неща? Изведнъж разбирам, че да притежавам фигурата на Барби, би означавало да имам четирийсет и пет сантиметрова талия, еднометрови крака и глава с размерите на плажна топка, че спагетите не са най-апетитният кулинарен деликатес, че Боби Озмънд не е секси.
Че любовта може да направи човека щастлив.
Усещам, че деколтето на тениската ми е мокро. Докосвам лицето си и установявам, че плача. Огромните кръгли сълзи се търкалят по страните ми с такава скорост, че цялата съм подгизнала.
