част от маслото. Вие по-наясно ли сте?
— В това отношение, не — откровено заяби Кадфел. — Смъртоносната доза е съвсем малка, а съдът, в който държим течността, както сам виждате, е доста голям. Никой не може да каже дали е вземано нещо без мое знание. Но в едно съм сигурен: вчера огледах внимателно гърлото и запушалката на тази стъкленица. По ръба няма следи от маслото. Съмнявам се, че както бърза, един крадец ще избърше гърлото, преди да го запуши, както правя аз.
Сержантът кимна, частично удовлетворен от отговора, който вероятно съвпадаше с неговото мнение.
— Тогава сигурно е взето от лечебницата. Онази стъкленица е доста по-малка, но когато отидох там, никой не посмя да изкаже мнение. За старците това масло сега е истинска благодат, кой да прецени дали е използвано един път повече, или един път по-малко?
— Май не сте напреднали много — отбеляза брат Кадфел.
— Още не сме хванали момчето. Не знаем къде се крие Едуин Гърни, но в работилницата на Белкот от него няма следа, а конят на майстора си е в конюш-нята. Момчето сигурно се крие някъде в града. Наблюдаваме работилницата, градската порта, държим под око и къщата на майка му. Няма къде да ходи, ще го хванем.
Кадфел се облегна назад и положи длани на коленете си.
— Както разбирам, за вас той е виновникът. Все пак в къщата е имало още четирима души, а мога да изредя още няколко, които по една или друга причина са знаели и за благотворното, и за смъртоносното действие на това лекарство. Да, да, знам за уликите срещу момчето. Мога да посоча също толкова убедителни основания още един-двама души да бъдат заподозрени, но няма да го направя. На ваше място по-скоро щях да обърна внимание на онези обстоятелства, които не просто пораждат съмнение, а представляват доказателства за вина. И то не срещу една нарочена жертва, а срещу човека — който и да е той, — посочен от фактите. Всичките трагични събития са се разиграли само за около половин час. Самият аз видях прислужника да носи паниците от магерницата и да излиза с тях през портите. Ако не гледаме твърде сериозно на магерите, ястието е било все още безвредно, когато е напуснало нашата обител. Не казвам — добави той с ирония, — че който е с расо, трябва да бъде изключен от списъка на заподозрените, в това число и аз самият.
Сержантът бързо схващаше и не се стъписа от думите на монаха.
— Тогава за какви ограничителни обстоятелства, за какви сигурни факти говорите, отче?
— Споменах вчера, а и сам можете да се уверите, като помиришете тази стъкленица и капнете малко на ръкава си, че отровата лесно се открива и с обоняние, и с поглед. Петната от нея се перат много трудно и миришат дълго. Всъщност миризмата не е от вълчето биле, в лекарството има и синап, и други билки. Когото и да хванете, трябва да огледате добре дрехите му за тези белези. Не казвам, че липсата им е доказателство за невинност, но поне броят на уликите намалява.
— Интересни неща казвате, отче, но неубедителни.
— Тогава помислете, за следното: Онзи, който е сипал отровата, е гледал час по-скоро да се отърве от шишето. Забавянето е означавало опасност да изцапа дрехите си или дори да бъде хванат с уличаващата вещ. Разбира се, вие ще си свършите работата, както намерите за добре, но ако бях на ваше място, щях много внимателно да потърся малкото шише някъде около къщата. Точното място, където е било хвърлено, може да каже много за човека, който го е хвърлил — и добави лукаво: — Поне с шишето не може да има никакви съмнения дали е то, или не е то.
Никак не му се нравеха нескритото самодоволство и снизходителността, изписани върху лиието на сержанта, сякаш той се наслаждаваше на нещо весело, което би могло веднага да охлади разпалеността на изобретателния монах. Сам бе признал, че не е заловил момчето, но кой знае какъв друг повод за задоволство таеше под кожената си броня.
— Да не сте го намерили вече? — попита предпазливо Кадфел.
— Не, не сме. Нито пък сме го търсили особено усилено. Но въпреки това аз зная къде е. Няма полза да го търсим сега, безполезно е — сержантът вече не се опитваше да скрие усмивката си.
— Аз възразявам — заяви твърдо Кадфел. — Ако не сте го намерили, няма как да знаете къде е, можете само да се догаждате, което не е същото.
— Няма голяма разлика, както най-вероятно ще установим — отвърна сержантът, доволен от скриваното до този миг предимство. — Защото вашето шише е отплавало по течението на Севърн и може повече никой да не го види. Но ние знаем, че е било хвърлено в реката, и освен това знаем кой го е хвърлил. Откакто бяхме тук вчера, не сме си губили времето и не сме се занимавали само с преследване на младия лисугер, на когото загубихме за известно време дирите. Намерихме свидетел сред хората, които по обед са се намирали около моста и из Форгейт и са видели слугата на Бонел да тича след момчето. Един каруцар точно в онзи миг е минавал по моста на излизане от града. Виждайки младия Гърни и слугата по петите му, той спрял каруцата си, защото си помислил, че гонят крадец, и когато момчето профучало край него, видял как преследвачът му се отказал на няколко крачки от моста, защото нямал никакви изгледи да настигне беглеца. Слугата свил рамене и се обърнал да си върви, а когато каруцарят погледнал отново към града, забелязал как преследваният забавил крачка за миг и хвърлил нещо дребно в реката. Няма кой да е бил освен младия Гърни. Носел е нещо, от което е трябвало да се отърве час по-скоро, след като е излял съдържанието му в паницата на пастрока си с едно-две завъртания на лъжицата и се е втурнал навън с шишенцето в ръка. Какво ще кажете за това, приятелю?
Какво наистина? Ударът беше жесток: Едуин не бе споменал и дума за подобна случка. Кадфел дори си помисли дали пък този път не бе изигран от един коварен млад двуличник. И все пак тъкмо коварство нямаше в това смело, войнствено лице. Монахът бързо се окопити, без да издава вълнението си.
— Ще кажа, че нещо дребно не значи непременно малко шише. Вие попитахте ли този каруцар дали е било точно шишенце?
— Попитах го и той не каза нито да, нито не, а само, че е било нещо, което се събира в шепа, и освен това, че е блеснало на светлината, докато е летяло във въздуха. Не добави нищо повече за формата или вида.
— Свидетелят ви е бил честен. А сега можете ли да ми кажете още две неща, които сте разбрали от неговите показания. Къде точно на моста е било момчето, когато е хвърлило този предмет? И видял ли е прислужникът как го хвърля?
— Каруцарят твърди, че мъжът, който тичал след момчето, спрял и се обърнал, за да си върви. Чак тогава той погледнал към портите и забелязал какво прави Гърни. Слугата не го е видял. А по първия въпрос каруцарят каза, че се е намирал приблизително в средата на подвижния мост.
Това означаваше, че Едуин е хвърлил нещото, каквото и да е било то, веднага щом се е уверил, че е над водата, вече подминал брега, тъй като само външната част на моста е подвижна. В този миг може да не е преценил правилно положението си или да е действал припряно. Храстите и полегатият склон под бреговите опорни стени на моста се врязваха навътре и стигаха чак до първия свод. Имаше някаква надежда захвърленият предмет да бъде намерен, стига да не го бе отнесло течението. Освен това Елфрик не беше скрил тази подробност, а просто не я беше видял.
— Е — рече Кадфел, — излиза, че момчето е подминало тичешком спрялата каруца, чийто собственик го е наблюдавал — а в този час на деня наоколо не може да не е имало още някой, — и съвсем явно се е отървал от нещото в ръката си. Изобщо не е опитал да прикрие какво прави. Едва ли това е начинът, по който един убиец се отървава от уличаващото го оръжие на престъплението, поне по мое мнение. Какво ще кажете?
Сержантът пъхна палци в колана си и се изсмя високо.
— Ще кажа, че сте най-добрият адвокат на дявола, когото познавам. Но момчетата, обзети от паника след отчаяна постъпка, престават да мислят. И ако не е било онова шише, то кажете ми, отче, какво може да е полетяло в онзи миг към водите на Севърн? — и той излезе навън в студената привечер, като остави Кадфел да размишлява над въпроса.
Брат Марк, който през цялото това време бе стоял незабележимо в един ъгъл, ала с широко отворени уши и очи, за да не пропусне нищо, запази почтително мълчание, докато накрая Кадфел се размърда и ядосан стовари стиснатите си пестници върху коленете си. Тогава младежът, предпазливо отбягвайки каквито и да било въпроси, каза:
