стъкленицата от пътеката? Вие вече се замислихте веднъж за магера и за слугите.
— Не твърдя, че е изключено. Но доколко е вероятно? От пътеката човек може да метне шишето така, че да падне в средата на яза, в дълбокото. Дори и да не потъне — а в този случай той би имал достатъчно време да се погрижи за това! — шишето би било отнесено обратно в потока и оттам — в реката. Но както виждаш, то е паднало по-напред, затаило се е там и ни е чакало да го открием.
— Сега какво трябва да правим? — попита брат Марк, вече станал на крака и готов за действие.
— Да тръгваме за вечернята, синко, иначе ще закъснеем. А утре трябва да отидеш с тази улика при Хю Берингар в Шрусбъри.
Мирянското присъствие на вечернята беше оскъдно и все пак налице. Тази вечер Мартин Белкот бе пристигнал от града да благодари сърдечно първо на Бога и после на Кадфел за това, че синът му се бе завърнал здрав и читав. След като службата приключи, той изчака братята да излязат от църквата и тръгна да посрещне Кадфел при южната врата.
— Отче, на вас дължим това, че момчето отново си е у дома, макар и поопердашено, а не се въргаля в някое подземие в крепостта заради усилията си.
— Не на мен, защото аз не бих могъл да го освободя. Хю Берингар реши, че е по-добре да го прати да си ходи. И знайте, че каквото и да се случи, можете да разчитате на Берингар като на почтен и честен човек, който никога не търпи несправедливост. Ако ви се наложи да се срещнете с него, кажете му истината.
Белкот се усмихна уморено.
— Истината, но не цялата истина, дори и на него… въпреки че той действително се оказа великодушен към моето момче, съгласен съм. Но докато другият не е в безопасност също като Едуай, няма да обадя никому къде е. На вас обаче, отче…
— Не! — прекъсна го бързо Кадфел. — Не искам да знам, въпреки че се надявам скоро да няма вече причина да се крие. Но това време не е дошло. Всичко наред ли е със семейството ви? Как е Едуай?
— Нищо му няма. Май дори се перчи със синините си. Всичко той бил измислил. Сега поне за известно време се е укротил. Никога не съм го виждал толкова послушен, а това хич не е лошо. Работи с повече старание. Не че сме претоварени с работа пред празниците, но нали Едуин го няма, а и Майриг замина да кара Коледа с роднините си, та ми се струпа достатъчно и за моя хубостник.
— Значи Майриг отиде при семейството си, така ли?
— Винаги си ходи за Коледа и Великден. Има братовчед и някакъв чичо нагоре към границата. Ще се върне преди Нова година. Такъв си е Майриг, много държи на роднините си.
Да, така беше казал, когато Кадфел се видя с него. „Моят род е родът на майка ми. Аз си вървя с нашите. Баща ми не е уелсец.“ Естествено, че ще иска си иде за празниците.
— Мир на всички ви за Рождество Христово! — каза Кадфел обнадежден, откакто намерената улика лежеше на една полица в неговата сушилня.
— Амин! Аз и моето семейство сърдечно ви благодарим за неоценимата помощ и ако някога имате нужда от нашата, заповядайте!
Мартин Белкот се върна в своята работилница, изпълнил дълга си, а брат Кадфел и брат Марк, с бремето на своя все още неизпълнен дълг, отидоха на вечеря.
— Ще тръгна рано за града — прошепна настойчиво брат Марк в ухото на Кадфел, както седяха в един ъгъл на сборната зала, където след вечеря брат Франсис четеше с фъфлене някакви латински текстове. — Ще отсъствам от утренната. Най-много да си спечеля едно покаяние!
— Не! — прошепна твърдо брат Кадфел в отговор. — Ще изчакаш да мине обед и тогава вече ще си свободен да вършиш собствените си задължения, тъй като за теб това ще бъде едно напълно законно дело, при това най-доброто, с което можеш да се заловиш. Няма да ти позволя да нарушаваш установения ред.
— Което вие самият, разбира се, не бихте се поколебали да направите! — изсумтя Марк, а срамежливото му лице светна в широка усмивка, която спокойно би могла да бъде на Едуин или Едуай.
— Само когато въпросът е на живот и смърт. И си признавам вината! А ти не си аз и не бива да повтаряш греховете ми. Няма никакво значение, дали ще бъде преди, или след обед — добави той успокоително. — Ще питаш за Хю Берингар и за никой друг, предупреждавам те, единствено в него съм сигурен. Извикай го и го заведи на мястото, където си намерил шишето. След което, струва ми се, семейството на Едуин много скоро отново ще си го посрещне у дома.
Планът им се оказа неизпълним. Сборът на следното утро осуети намеренията им и промени всичко.
Преди разискванията по второстепенни въпроси брат Ричард, заместник-приорът, стана, за да съобщи, че по спешност умолява за вниманието на приора.
— При брата иконом е дошъл човек от нашите кошари край Ридъкройсо до Озуъстри. Инокът Барнабас се разболял, гърдите му били зле и имал треска, а брат Саймън останал съвсем сам да се грижи за цялото стадо. Освен това съвсем не бил сигурен, че е достатъчно вещ, за да цери подобаващо болния брат, и моли, ако е възможно, някой с повече знания да отиде и да му помага за известно време.
— Винаги съм смятал — каза приор Робърт навъсено, — че там трябва да имаме повече от двама души. Гледаме двеста овце по онези хълмове, а мястото е отдалечено. Но как брат Саймън е успял да прати вест, след като е единственият на крака там?
— Възползвал се е, че в имението Молили сме изпратили наш управител. Изглежда, то е само на няколко мили от Ридъкройсо. Брат Саймън яздил дотам и помолил да ни известят, след което един коняр веднага потеглил с поръчението. Би било добре да не губим време и ако можем, да изпратим лечител още днес.
Споменаването на Молили накара приора да наостри уши. То стана повод и Кадфел да се впусне в разсъждения, тъй като имението беше пряко свързано с грижите му в момента. Значи Молили беше само на няколко мили от манастирските кошари при Озуъстри! Никога досега не се беше замислял, че точното му разположение би могло да бъде от значение, и сега това внезапно просветление повдигна цял куп странични въпроси.
— Трябва наистина да изпратим човек — каза Робърт.
Той си помисли, че поръчението, съвсем естествено, можеше да се възложи на най-опитния билкар и лечител в манастира. Това щеше не само да го отстрани от всякакво общуване с вдовицата Бонел, но и да му попречи да проявява натрапчивата си настоятелност в ровенето около печалния случай, който я бе лишил от съпруг. Приорът обърна среброкосата си величава глава и погледна право към брат Кадфел — нещо, което обикновено избягваше да прави. Кадфел си беше помислил нещо подобно и също се бе възрадвал вътрешно. Сам да го бях скроил, помисли си той, нямаше да бъде толкова успешно.
— Брат Кадфел, по всичко личи, че това е дело за теб, вещия лечител. Можеш ли незабавно да приготвиш всичко необходимо за един болен брат?
— Мога и ще го направя, отче — отвърна Кадфел с такава готовност, че за момент приор Робърт се усъмни в собствената си мъдрост и проницателност.
Защо ще се радва толкова на такъв дълъг път през зимата и на тежката работа, която го чака след това, едновременно като лечител и овчар? А толкова настоятелно се бъркаше в работите на семейство Бонел тук! Но разстоянието бе сигурна гаранция, от Ридъкройсо нямаше да може нищо да направи.
— Надявам се, че няма да е за дълго. Ще се молим брат Барнабас бързо да оздравее и да закрепне. Ако се появи някаква нужда, можеш пак да пратиш вест по конярите от Молили. Послушник Марк достатъчно добре ли е обучен да оказва помощ при по-леки неразположения в твое отсъствие? В случай на сериозно заболяване можем да се обърнем към лекар.
— Брат Марк е всеотдаен и способен — каза Кадфел почти с бащинска гордост, — може да му се има пълно доверие, защото, ако почувства, че не му достигат знания, ше го заяви най-смирено. Освен това разполага с всички билки, които могат да потрябват в този сезон. Постарахме се да се запасим добре и за най-тежка зима.
— Чудесно! Тогава с оглед на неотложните обстоятелства можеш да напуснеш сбора и да се заемеш с подготовката си. Избери си добро муле от конюшнята, вземи си храна за из път и не забравяй да приготвиш всичко необходимо за болестта, сполетяла брат Барнабас. Ако има някой болен в лечебницата, когото искаш да посетиш преди тръгване, направи го. Преди да потеглиш, дай на брат Марк съответни напътствия.
