Може би ако имаше по-малко братче или сестриче… но в близко бъдеще това нямаше да се случи. Не и сега, когато Сузи се бе утвърдила като водеща на новините от десет вечерта. Най-после се бе добрала до тази светая светих на известните личности в Ел Ей. Това никак не бе малко за една млада жена, започнала кариерата си сравнително неотдавна с четене на прогнозата за времето в Тусон. Много благодаря за високата оценка. Така че сега за нищо на света не бе склонна да позволи на още една бременност да я смъкне с няколко стъпала по-надолу по стълбицата на професионалното развитие. Особено след като към нейната особа очевидно проявяваха интерес чак от Ню Йорк.
Сякаш по даден знак телефонът в колата иззвъня.
Видя, че върху е кранчето бе изписано името на съпруга й, и долепи слушалката до ухото си.
— Здрасти. Къде си, скъпи? — мило заговори тя, но беше добре, че Джо не можеше да види лицето й и така нямаше как да разбере, че бе свила вежди в израз на недоволство.
— В Маями. Мисля, че успяхме да го уредим. След малко потеглям към Палм Бийч. Разбира се, на хоризонта се задава още един ураган, та затова искам час по-скоро да офейкам оттук. Остават ни само няколко подписа, но по всичко личи, че контрактът ще мине.
— Прекрасно — рече тя с престорен ентусиазъм.
От нея се очакваше да е наясно поне с това за какъв проект ставаше дума, но всичките му договори за строителство на обекти толкова си приличаха. Май бе някакъв търговски център някъде в Южна Флорида. Но дали наистина бе така? Този плаж Вироу Бийч действително ли се намираше в Южна Флорида? Зареян нейде по крайбрежието, където някога карибските пирати бяха укривали своите съкровища? Това бе част от тяхната игра: той споделяше с нея за работата си, сякаш тя живо се интересуваше от нея, а тя се преструваше, че прелива от любопитство.
— Така че ще мога да се върна у дома още тази вечер, а не в понеделник, което е чудесно. Може би в края на седмицата ще поиграя малко голф, знам ли? Уайът най-после се реши да ме покани на Ривиерата.
— Хмм.
— Как е малкият умник?
— Сега е тук, зад мен. Почакай, не затваряй. — Сузи подаде телефона на задната седалка. — Татко е. Бъди мил с него.
Вече бе започнала мислено да нарежда графика си за деня. Ще намери някой да покрие ангажимента с пресконференцията на кмета за продължаващите убийства. Ще се обади на детегледачката да вземе Зак след тренировката по тенис. Ще телефонира на Брайън, за да се убеди, че наистина ще успее да освободи следобеда си, а после ще се обади в „Рамада“ да й запазят стая за по-ранен час. Ще уреди всичко, ще се справи, и то преди нейният съпруг „Бизнесът преди всичко“ да се е завърнал в града.
Щеше да си устрои един незабравим следобед.
60
От: Мери Смит
За: Сузи Картоулис
Хората в Лос Анджелис всеки ден те гледат по телевизията, докато им съобщаваш новините. Как позираш пред камерата, сякаш наистина си наясно с това, което се случва. Това добре го умееш. Да играеш, да се преструваш, при това много убедително. Само че днес ще бъде малко по-различно от всеки друг път, Сузи. Днес ти няма да си
Колежките ти ще съобщят, че Сузи Картоулис и нейният красив любовник, бившият шампион по плажен волейбол, са били намерени заклани в една хотелска стая. Точно така си говорят хората, нали? Заклани? Но няма значение какво ще кажат по новините довечера, защото никой няма да знае как си ме погледнала в мига преди да те убия. Ужасен страх, страхотно объркване и онова, което приемам за проява на респект.
Тази сутрин също бе различна, понеже едва не се сблъскахме там, пред фантастично скъпата ти къща в Пасифик Палисейдс. Ти замалко да връхлетиш върху мен с чудесния си сребрист мерцедес. Тогава ти ме погледна, сякаш бях прозрачен. Така го направи, Сузи. Повярвай ми. Никога не забравям, нито подценявам тези подробности.
А после, също като всички останали, ти продължи с програмата си за деня, все едно че аз въобще не съществувах. Аз пък имах чувството, че този ще бъде твоят последен ден. После се убедих окончателно в това.
Първо те проследих и видях как за последен ден се сбогува с милото си малко момче. Той навярно ще оцени жертвите, които правиш за него, едва по-късно, когато някой друг ще трябва да го взима от училището и от тренировки. Ти си права обаче за едно — трябваше да посвещаваш повече време на Закари. Можеше. И трябваше.
После те последвах чак до хотела в Западен Холивуд. Отначало не знаех защо отиваш там, но скоро осъзнах, че просто не ти се е искало да умреш сама. Този прелестен блондин, с когото се срещна в хотела… вие двамата наистина сте перфектна двойка. Сякаш родени един за друг. Отлично проведен кастинг за главните действащи лица в предстоящото представление.
Още щом го зърнах, разбрах, че сте си лика-прилика. Прав ли съм? В крайна сметка е участвал в олимпийски игри. Той е изпълнителен директор в твоята телевизионна компания. Още една невероятно преуспяла личност. А сега имате още нещо общо помежду си. И двамата сте известни мъртъвци. Убити от един господин Никой, когото ти дори не забеляза, макар че гледаше право в лицето му.
Преди да дойда за теб, ти оставих време да се насладиш. Достатъчно време, за да се почувстваш в безопасност в своя мъничък илюзорен пашкул, изплетен с толкова много хитрост. Съвсем достатъчно, за да приключиш с това, което си бе наумила. Когато влязох, видях първо него. Чист късмет. Знаеш ли защо? Исках да го видиш как умира. Тогава, преди да те прострелям, върху лицето ти видях да се изписва страх от Бога — а после започнах да изрязвам този страх, късче по късче, докато накрая от него не остана нищо.
Ти вече не беше никоя.
Ти беше нищо, Сузи Картоулис.
Също като мен.
61
Още пътувах, когато чух новината за последното — този път тройно — убийство, дело на Мери Смит. Убиецът бе нанесъл смъртоносния си удар върху една любовна двойка или поне това бе малкото, което знаехме със сигурност. Все още бях по следите на онова тройно убийство в Ню Йорк, но напредвах ужасно бавно, а ето че внезапно бях запратен на сцената на друго, също толкова безскрупулно, престъпление.
Сузи Картоулис, водеща на новините, отличавана нееднократно с награди, е била намерена мъртва, заедно с любовника си, в една стая на хотел „Рамада Плаза“ в Западен Холивуд.
Убитият мъж бе Брайън Конвър, продуцент на спортни предавания в същата телевизионна компания, в която работеше госпожа Картоулис. Била убита и втора жена — Мария Аликзандър, учеща в колеж към Южнокалифорнийския университет. Какво означаваше всичко това?
Докато карах по шосето, помолих агент Пейдж да ми прочете по телефона последния имейл. Текстът недвусмислено сочеше, че основната мишена на убиеца е водещата от телевизионните новини. В имейла не се споменаваше името на господин Конвър, нито пък съществуваше някаква отпратка към Мария Аликзандър.
— Какво знаем за тази Сузи Картоулис? — попитах Пейдж. — Съответства ли на профилите на останалите жертви на Мери?
