предградия.
— Никакъв проблем не виждам в това — намеси се третото. — Убивай богатите, ръфай им кокалите. Прави с тях каквото си знаеш.
— Какво казваш? — Алиша ги оглеждаше един по един, изплашена до смърт от бъркотията, в която се беше набутала, отчаяно търсеща начин да се измъкне оттук. Диво щуращият й се поглед попадна върху огледалото за обратно виждане. Дали пък да не се измъкне на заден ход? Адски бързо? Да натисне педала? Газ до ламарината?
Хлапето до страничното стъкло повдигна полото си, за да й покаже пистолета, затъкнат в колана на торбестите му панталони.
— Нали няма да го направиш — посъветва я той.
Представата, че можеше да бъде убита, преди дори да е отпила от сутрешното си кафе, внезапно я отрезви.
— Моля, аз само… моля. Н-не ме на… ра… нявайте — запелтечи тя.
Усети безпомощността в собствения си глас. Все едно че слушаше някой друг, изпаднал в паника. Господи, нали уж беше актриса.
Младежът в сините дрехи бавно кимна, по начин, който тя не можа да разгадае. После се отдръпна от колата и й махна с ръка да продължи по пътя си.
— Магистралата е натам — рече й той. Другите двама също се отместиха настрани.
Алиша въздъхна облекчено. Дори ги удостои с измъчената си усмивка.
— Благодаря ви. Много съжалявам — повтори тя.
Ръцете й още трепереха, когато пое волана, но поне вече бе в безопасност.
Пикапът едва бе изминал два-три метра, когато се раздаде оглушителен трясък и предното стъкло се пръсна на хиляди стъклени късчета.
В следващия миг една тежка метална тръба се стовари върху прозореца откъм шофьорската седалка.
Алиша се парализира от ужас. Ръцете и краката й отказаха да се помръднат. Едва успя да изпищи.
Импулсът да натисне педала за газта до ламарината достигна прекалено късно до мозъка й — защото само за секунда вратата откъм нейната седалка се разтвори и едни едри, яки ръце я сграбчиха и изхвърлиха на улицата. Алиша се стовари на платното по гръб, неспособна дори да изохка.
— Каква глупачка си ти! — чу тя как някой извика и страхотна болка я прониза в главата. А после видя как металната тръба отново се издигна и сетне се спусна бързо надолу, прицелена точно в средата на челото й.
69
Всичко около случая „Мери Смит“ внезапно и драматично се промени. Джийн Галета бе отстранена от разследването и напълно елиминирана от работата по разкриването на престъпленията. Прехвърлиха я към други случаи.
Опитах се да я защитя, ала броени часове след оповестяването на убийството на Алиша Пит шефовете й отнеха пълномощията по разследването на убийствата на Мери Смит. В същата вечер началникът на полицията Шрусбъри обяви, че лично поема издирването на Холивудския преследвач, а детектив Галета временно ще напусне разследването, усложнено от злочестото убийство на една млада жена от Лае Вегас, шофирала син пикап.
Джийн бе неутешима, но вече бе преминала през всички възможни перипетии, свързани с този случай, включително и ролята на жертвен агнец.
— Кметът на Лае Вегас поискал от кмета на Ел Ей да се намеси и да обясни на полицията как се води разследване — гневно се развика тя. — Докога ще пречат на професионалистите да си вършат работата.
— Така е, откакто свят светува — обясних й аз.
Двамата се срещнахме за по едно питие към осем същата вечер. Тя избра мястото, като добави, че иска да се увери, че разполагам с всичко, което би могла да ми предостави за по-нататъшното разследване на убийствата. Разбира се, искаше да намери също и отдушник за чувствата си.
— Признавам, че имам вина за смъртта на Алиша Пит, но…
— Джийн, престани. Веднага. Не си виновна за това, което се случи с тази жена. Това би могло да е в резултат от решението, което взе, но не е същото. Ти направи най-доброто, на което бе способна. Останалото е политика. Но не трябваше да те отстраняват от случая.
Тя не проговори през следващите няколко секунди.
— Не знам — промълви тя накрая. — Бедното момиче е мъртво.
— Имаш ли да вземаш отпуска? — попитах я. — Можеш да я използваш.
— Да бе! Сякаш мога да се махна от града точно сега. Може да съм отстранена от случая, но…
Не довърши изречението, но и не трябваше. Вече бях изпадал в положение като нейното. По-добре бе да не изричаш на глас, че се каниш да нарушиш правилата. Просто продължаваш напред, без да преставаш да ги рушиш.
— Алекс, иска ми се за малко да се откъсна от всичко. Затова пожелах да се срещнем тук.
— Напълно те разбирам. Знаеш къде можеш да ме намериш.
Джийн си позволи да се усмихне, макар и едва-едва.
— Наистина си много добър — рече тя. — Въпреки че си от ФБР.
— А ти си чудесно ченге. Въпреки че си от ЛАПУ.
Тя се пресегна през масата и отпусна ръката си върху моята. Но после бързо я отдръпна.
— Чувствам се неловко — въздъхна тя и отново се усмихна тъжно. — Съжалявам, ако се държа глупаво.
— Ти си човек, Джийн. Това променя всичко, нали? На твое място не бих се извинявал.
— Добре, повече няма да се извинявам. Но сега трябва да вървя, преди да съм се разплакала или да направя нещо, за което после наистина ще съжалявам. Знаеш къде да ме намериш, ако ти потрябвам. — С тези думи Джийн стана от масата. Но преди да излезе през вратата, отново се обърна към мен: — Въпреки че вече не участвам в разследването по случая, ще се навъртам наоколо.
70
Странно.
Когато се прибрах вечерта в стаята си, на рецепцията ме очакваше един плик.
От Джеймс Тръскот.
Отворих го по пътя към стаята ми и изчетох писмото на един дъх.
ОТНОСНО: Осъдени на смърт жени в Калифорния
Досега жертвите били петнадесет. Джеймс Тръскот бе приложил кратко описание към всяка от тях.
Първата жена била Синтия Кофман. През 1986 г. тя и приятелят й ограбили и удушили четири жени. Осъдили я през 1989 г., но още очаквала изпълнението на присъдата. Сега Синтия Кофман е на четиридесет и две години.
Към края на дългото си писмо Джеймс Тръскот ми съобщаваше, че планира да посети някои от жените убийци в затвора. Канеше ме да го придружа, ако смятам, че имам полза от това.
След като свърших с четенето на страниците, аз отново ги прелистих.
Какво му ставаше на Джеймс Тръскот? И защо искаше да бъде моят Бозуел19?
Исках просто да ме остави на мира, но това нямаше да стане, нали?
71
