Мери, Мери

почти цял час и той обожаваше всяка секунда от тази мелодрама.

И така, какво да прави сега?

Искаше да отиде на някое парти, но там с никого нищо нямаше да може да сподели. Ех, наистина нямаше нито един наистина близък човек.

Знаеше точно какво иска да направи. Толкова бе просто. Намираше се в Уестуд, затова паркира наблизо и отиде в онова страшно просташко кино „Бруин Тиътър“, където даваха „Допълнителна гаранция“. Том Круз, о, добре.

Искаше му се да гледа филми.

Искаше да се настани сред своите хора и да гледа как Том Круз се прави на ужасно лош убиец, без нито капка жал към жертвите си.

Брей, колко ме изплаши. Том.

75

— Търси те господин Тръскот. Каза, че иска да вземе интервю от теб. Каза още, че било много важно за него. И че бил готов да дойде у дома, когато кажеш. Но се питал дали си получил неговите бележки за онези ликвидирани жени.

Намръщих се и поклатих глава.

— Не обръщай внимание на Тръскот. Случи ли се нещо друго, докато ме нямаше?

— Деймън каза ли ти, че е скъсал с приятелката си? — тихо ме попита Нана. — Знаеше ли въобще, че той имаше приятелка?

Седяхме в кухнята през този съботен следобед. Беше първият ден, след като се бях прибрал у дома. Хвърлих бегъл поглед към всекидневната, колкото да се уверя, че сме сами.

— Говориш за онова момиче, с което той водеше дълги разговори по телефона? — попитах аз.

— Да, вече скъсаха — рече тя. — Напълно съм сигурна. Но ме безпокои това, че още е прекалено млад за такива преживявания. — Тя започна да си тананика „Исус Навин печели битката при Йерихон“, като се зае да довърши соса от чили в тенджерата върху печката.

Моето внимание също бе привлечено повече от соса с чили и от това, че бе използвала пуйка вместо обичайното за нея телешко или свинско. Може би Кейла Коулс й бе направила някаква магия и най-после бе успяла да убеди Нана да се грижи повече за себе си. Браво на Кейла.

— А Деймън кога ти съобщи, че си има приятелка? — попитах аз, неспособен да отбягна напълно темата. По-скоро изпитвах любопитство от надигащото се в мен нежелание големият ми син да пораства.

— Нищо не ми е казал. Просто ми я представи и това беше — обясни ми Нана. — Това не е от нещата, за които тийнейджърите говорят открито. Корнелия вече на няколко пъти се отби у дома. За да си пишат домашните. Много е хубава. Майка й и баща й са адвокати, но дори и това не може да ме настрои срещу нея. — Засмя се на собствената си шега. — Е, може би все пак заради това съм малко сдържана с нея.

Корнелия? Нана знаеше всичко, а аз си оставах пълен невежа. Всичките ми намерения и обещания за посвещаване на семейството трябваше да бъдат преглътнати заради онова, което завинаги ме обвързваше с професията.

Да пропусна първото влюбване на Деймън. Сега вече нищо не можех да върна обратно. Корнелия, значи. За която нищо не знаем.

Толкова беше хубаво отново да съм си у дома. Кухнята скоро се изпълни с миризмите от гозбите на Нана, при това все по-силни. Имах чувството, че съм се завърнал за някакво тържество с приятелите и семейството ми. Освен готвеното с чили можех да се насладя и на прочутия царевичен хляб на Нана, на салатата от пресен чесън, на сочните пържоли и на страхотно вкусния карамелов пудинг. Очевидно доктор Коулс напълно бе успяла да убеди мама Нана да приема всичко откъм по-добрата му страна.

Опитах се да се успокоя с тези мисли, докато гледах как Нана шеташе из кухнята. Чувствах се по- възбуден, отколкото ако наистина заслужавах това мило семейно празненство. Не само че нямах никакви шансове да се класирам за „Баща на годината“, но вече имах и резервация за следващия си полет до Ел Ей.

76

— Я виж кой е тук! С цялото си семейство. Погледни насам. Къде ми е фотоапаратът?

Сампсън и Били пристигнаха у дома заедно с тримесечната им дъщеря Джаката, която не бях виждал от раждането й. Джон, целият сияещ, я взе от препаската на гърдите на Били и я положи в ръцете ми. Каква гледка само бе това — Сампсън с невръстната си дъщеричка. Таткото мечок, казах си аз. Заедно с мама мечка и малкото им мече.

— Страхотна красавица — рекох. И бях прав — с нейната кожа с цвят на какао и меките чупки на черната й къдрава косица, покриващи цялата й главичка. — Взела е най-хубавото от вас двамата. Истинска кукличка.

Джени се присъедини към нас, за да може и тя да се полюбува на Джаката. Беше тъкмо във възрастта, когато момичетата започваха да се досещат, че и те един ден могат да имат бебета, така че бе започнала да гледа под друг ъгъл на въпроса.

— Толкова е мъничка — изрече тя с глас, потрепващ от благоволение.

— Не е чак толкова мъничка — отсече Сампсън. — Напълно е в нормите и по височина, и на килограми. Метнала се е на баща си. Скоро ще настигне Били, когато е била на пет години.

— Да се надяваме, че поне няма да вземе твоите ръце и крака, иначе горко й — намеси се Нана. После смигна на Били, която възприемаше като част от нашето семейство.

Отново ме завладя стоплящото усещане от завръщането у дома. Това бе един от онези прекрасни мигове, които изненадващо те сграбчват за сърцето, напомняйки наведнъж за всички хубави неща в живота. Каквото и да се случи занапред, аз винаги ще зная къде е мястото ми и на кого принадлежа.

Постарах се да запечатам този миг в паметта си. Като моментална снимка. За да запазя това чувство за следващия път, когато ще имам нужда от него.

Ала това усещане за близост и семеен уют не трая дълго, понеже къщата започна да се пълни с още гости. Пристигнаха неколцина от старите ми колеги от полицията във Вашингтон. Джеръм и Клодет Търман бяха придружавани от Ракийм Пауъл и новата му приятелка, чието име ми убягна.

— Давам му само една седмица — прошепна ми Сампсън, след което ме дръпна настрана. — Ако дотогава тя още е с него, тогава вече ще имаш основания за тревога.

От роднините първи пристигнаха леля Тия и братовчед ми Картър, последвани от внушителен брой други наши близки, все познати физиономии, излъчващи сърдечност и топлота. С някои от тях дори си приличахме външно.

Последна дойде доктор Кейла Коулс. Посрещнах я на външната врата.

— Ан Съливан20, предполагам?

— Извинявай? О, да, разбрах. Имаш предвид филма „Творецът на чудеса“21, нали?

— Да. „Творецът на чудеса“, същият, който успя да убеди баба ми да приготви пуйката с чили. Предполагам, че всичко това е твое дело. Добре си се справила.

— Винаги съм на твоите услуги. — Закачливо сведе глава и приклекна в нещо като реверанс. С тази тюркоазена рокля изглеждаше прелестно. Кейла обикновено не носеше специални тоалети, така че сега не можех да не се впечатля. Днес определено изглеждаше много по-различна, отколкото когато бе облечена в обичайната бяла престилка.

Вместо лекарска чанта сега в ръка носеше голям глинен съд, завит с кърпа.

— А пък това може да се окаже най-голямото ти постижение — отбелязах аз. — Някой да си позволи да донесе нещо сготвено в кухнята на Нана? Много съм любопитен да видя това.

— Не става дума само за храна. Донесла съм и рецептата.

Завъртя глинения съд, за да ми покаже бялата картичка, закрепена отстрани.