сделките си както на мен ми харесва.
— Това е много хубаво — обади се Голегър, — но какво ще стане с мен? Ще бъда арестуван, веднага щом Джонсън уреди формалностите.
— Но не и осъден — отвърна Маккензи. — Един умен адвокат може да ви оправдае. Имаше подобен случай, в който обвиняемият бе оправдан въз основа на „non esse“ — защитата се задълба в метафизиката и доказа, че убитият никога не е съществувал. Доста фалшиво, но все пак убиецът бе пуснат на свобода.
— Претърсих сам къщата, а и хората на Джонсън я претърсиха — каза Голегър. — Но няма никаква следа нито от Джонас Хардинг, нито от дядо ми. Да ви призная честно, мистър Маккензи, нямам ни най- малка представа какво се е случило с тях.
Маккензи махна небрежно с ръка.
— Трябва да бъдем методични. Споменахте, че сте решили някакъв проблем на фирмата „Адренал“. Това е, което ме интересува в момента.
Голегър мълчаливо посочи синеокото динамо. Маккензи се вгледа замислено в обекта.
— Е, добре? — рече той.
— Ето животното. Идеалната плячка.
Маккензи се приближи, почука по обвивката му и впери поглед в небесносините очи.
— Колко бързо може да бяга? — запита той лукаво.
— Не е необходимо да бяга — отвърна Голегър. — Виждате, че е неуязвимо.
— Ха. Хм. Може би ще трябва да ми обясните малко по-подробно…
Но обяснението, изглежда, не се хареса на Маккензи.
— Не — рече той. — Не разбирам. Няма нищо вълнуващо в лова на такова същество. Забравяте, че клиентите ни изискват възбуда, стимулиране на надбъбречната жлеза.
— Ще я получат. Страхът и гневът имат един и същи ефект… — Голегър се впусна в подробности.
Маккензи обаче поклати глава.
— Както страхът, така и яростта произвеждат допълнителна енергия, която трябва да се изразходва. А това не може да се направи срещу пасивна плячка. Само ще причини неврози. Опитваме се да спасим хората от неврози, а не да им ги създаваме.
Голегър, който започваше да се отчайва, изведнъж се сети за дребното кафяво животно и насочи обсъждането към него. Маккензи го прекъсна веднъж с искането си да види съществото. Но Голегър лесно се измъкна.
— Ха — каза Маккензи най-накрая. — Не е подходящо. Как може да се ходи на лов за нещо, което е невидимо?
— О, с ултравиолетови уреди. С анализатори на миризми. Това ще е тест за изобретателност…
— Нашите клиенти не са изобретателни. И не желаят да бъдат. Просто искат промяна, да забравят монотонната тежка (или лека, според случая) работа, искат почивка. Не искат да си блъскат главите в търсене на методи как да хванат нещо, което се движи по-бързо от самодива, нито да преследват същество, което изчезва от погледа, още преди да се е появило. Вие сте много умен мъж, мистър Голегър, но ми се струва, че застраховката на Джонас ще е единствената ми утеха.
— Почакайте…
Маккензи сви устни.
— Признавам, че тези зверчета може би, казвам — може би, имат някакви качества. Но какво е хубавото на плячка, която не може да бъде хваната? Все пак, ако разработите метод за залавянето на тези ваши извънземни животни, бихме могли да се споразумеем. В момента не възнамерявам да купувам нищо, без да съм го видял.
— Ще намеря начин — обеща набързо Голегър. — Но не мога да го направя в затвора.
— Аха. Малко съм ви сърдит, мистър Голегър. Накарахте ме да ви повярвам, че сте решили проблема ни. Което не сте успели все още. Помислете си за възможността да отидете в затвора. Адреналинът може да стимулира мозъка ви, така че да разработите начин как да се хванат вашите същества. Но дори и в този случай не мога да давам прибързани обещания…
Мърдок Маккензи се усмихна злорадо и излезе, като затвори леко вратата след себе си. Голегър започна да гризе ноктите си.
— Хората могат да опознаят същността на нещата — рече Джо с твърдо убеждение.
В този момент обаче нещата се усложниха още повече от появата върху телевизионния екран на посивял мъж, който съобщи, че един от чековете на Голегър току-що е бил върнат от банката. Триста и петдесет кредита, каза мъжът, как ще бъдат изплатени?
Голегър погледна озадачено идентификационната карта на екрана.
— Вие сте от „Обединени култури“? Какво е това?
— Биологически и медицински доставки и лаборатории, мистър Голегър — отговори меко сивокосият мъж.
— Какво съм купувал от вас?
— Имаме квитанция за триста килограма витаплазма първо качество. Доставихме ви я до един час.
— И кога…
Мъжът със сивите коси обясни случая по-подробно. Накрая Голегър даде няколко лъжливи обещания и се извърна от избледнелия екран. Огледа изпитателно лабораторията си.
— Триста килограма изкуствена протоплазма — измърмори той. — Поръчана от Голегър Плюс. Да няма халюцинации, че е милионер?
— Всичко бе доставено — обади се Джо. — И ти подписа квитанцията през нощта, когато изчезнаха дядо и Джонас Хардинг.
— Но какво съм могъл да направя с това вещество? Използва се за пластични операции и човешки протези, за изкуствени крайници и органи. Тази витаплазма е култивирана клетъчна тъкан. Да не съм я използвал за
Но Джо мълчеше.
След няколко часа Голегър бе изпаднал в работна треска.
— Номерът е — обясняваше той на Джо — да науча всичко, каквото мога, за тези същества. Тогава може би ще разбера откъде са дошли и как съм ги хванал. После вероятно ще мога да открия къде са се дянали дядо и Хардинг. След това…
— Защо не седнеш и не помислиш върху въпроса?
— Именно по това се различаваме. Ти нямаш инстинкт за самосъхранение. Ти можеш да си седиш и да мислиш, докато в пръстите на краката ти започва да се развива верижна реакция, но не и аз. Твърде млад съм, за да умирам. Не преставам да си мисля за затвора в Рединг. Имам нужда да си пийна. Само ако можех да се напия, демоничният ми подсъзнателен двойник щеше да реши целия проблем вместо мен. Наоколо ли е дребното кафяво животно?
— Не — отвърна Джо.
— Тогава може би ще успея да си открадна една чашка. — Но след напълно безуспешния опит, Голегър избухна: — Никой не може да се движи
— Ускорен метаболизъм. Трябва да е подушило алкохола. Или може да разполага с допълнителни сетива. Дори аз едва успявам да го варорирам.
— Ако налея керосин в уискито, може би дребното чудовище-алкохолик няма да го хареса. Обаче и аз няма да го харесвам. Е, добре. Да се върнем към работата — каза Голегър, като продължи да изпробва реактив след реактив върху динамото със сините очи, но без никакъв резултат.
