според теб е щедър на сюрпризи, а да се ориентираме в тях с помощта на лъчемети не е хубаво, не е етично…
— Преди всичко не е практично — озъби му се вяло Франк.
— Когато хванахме бандата на Меир Шлокер, беше практично — напомни му Лангер и посочи розовия белег от изгаряне на шията си. — Беше практично, защото никой от бандитския екипаж на „Черния бисер“ не умееше да стреля в условията на претоварването така, както ние умеем. Дори самият Шлокер. Аз извадих бластера си с четвърт секунда по-бързо от него. — Лангер се усмихна широко.
— Между впрочем — забеляза Франк — нашата кантора се нарича „Западен филиал на Международното управление за космическа безопасност и охрана на правовия ред“.
— Това е толкова вярно, както и фактът, че се казвам Барнет Лангер, а ти — Франк Полинг. А нашият шеф…
— Управление за космическа безопасност, Барни! Безопасност по отношение на изненадите на Космоса! Не съм запознат добре с „делото Шлокер“, но съм абсолютно убеден, че ликвидирането на бандата от „Черния бисер“ е чиста акция по охрана на правовия ред.
Лангер се намръщи.
— Недей да крещиш, имам прекрасен слух. Ние с теб различно разбираме термина „космическа изненада“, там е цялата причина.
— Наистина — Франк се застави да се успокои… — Юридическото ми образование не ми позволява да слагам в един кюп гангстерите на Шлокер и загадката например на „гумения паралич“, поразил една трета от глациолозите на Марс.
— Знаеш ли, работата, изглежда, не е в термините! И аз тук май съм съгласен с Вебер. Нашата главна грижа е да защитим човека от всякакви — всякакви! — изненади на Космическото пространство, навреме да застанем между човека и преследващите го различни опасности. Известни и неизвестни.
— Това е ваша грижа, господа свръхчовеци — възрази Франк — Ако ти, разбира се, се смяташ за свръхчовек.
— Аз се смятам за сътрудник на оперативно-следствения отдел.
— О, излиза, че сме колеги.
— Да, ако имаш предвид щатната таблица.
— Положението не е така безнадеждно, Барни. Гаранция е нивелиращата дейност на Вебер…
— Да вървим, колега — предложи миролюбиво Лангер. — Нямам търпение да се видя с Хаст. — Обърна се и почти тичешком се втурна по коридора.
Франк го догони с два скока.
— Защо не ми каза веднага, че Хаст се е върнал?
— Ти не знаеше ли?
— Чух, че ни канят да отидем в инструкторския хол, но откъде да зная по какъв повод. Та освен няколкото думи, които ти вчера ми…
— Между другото — Лангер се усмихна загадъчно — Хаст не е пристигнал сам.
— С онзи… от „дивите котки“ ли е? С Кизимов ли?
Емблемата на втори отдел беше стоманен хромиран тризъбец. Лангер пипна средния зъб и прекрачи през отворилия се проход.
— Не — каза, влизайки след него, Франк. — Бас държа, че това не е Кизимов. По-скоро е някой от Източния филиал.
— По-точно — шефът на оперативно-следствения отдел на Източния филиал Сергей Николски.
Франк тихичко подсвирна.
Влязоха в хол с масивна мебел канцеларски тип и голям, заел цялата стена прозорец, залян от слънцето. Правите му лъчи се раздробяваха в светлоразпръскващите щори в горната половина на стъклото, но на пода близо до прозореца имаше горещ слънчев правоъгълник. В него стояха четирима мъже: носестият Вуд, русият Алвен, Кюсак и Хайнц. Компанията примижаваше с очи и отпиваше съсредоточено през сламките съдържанието на кръглите като топки за новогодишна елха чаши. Хайнц беше с огромни слънчеви очила и въпреки малкия си ръст изглеждаше твърде войнствено — тъмната грива на косата му стърчеше живописно и диво на тила му.
— Сърдечен поздрав за всички дегустатори! — каза Лангер.
Никой не му отвърна. Лангер разбра, че не си струва да продължава в същия дух. Отиде до бара, вдигна капака, надвеси се до кръста, дълго бърника вътре и дрънча с чашите.
Франк се приближи до мълчаливата четворка. Забеляза под окото на Кюсак жълта следа от неотдавна премахната синина.
— Ако съдим по физиономията ти, задава се буря с облаци прах.
— Фантазията ти нещо се е размърдала — възрази му меко Кюсак.
— Това понякога се случва след вонящите подземия на Вебер — добави Хайнц.
А Вуд започна да го души с нос.
— Мирише на бира! — обяви той. — Ние тук се побъркахме от водопроводната вода, а Полинг благоухае като баварска пивоварна! И има още смелостта да ни нарича дегустатори!
— Дегустатори ни нарече Лангер — застъпи се за Франк Алвен, който при всички обстоятелства държеше на справедливостта.
— Вуд, ще трябва да помиришеш и Барни — каза Хайнц.
— Не го съветвам — прокънтя гласът на Лангер от бара. — Мога, без да искам, да засегна обонятелния му орган и ще трябва да отложи днешната си среща с Кет.
— Да — съгласи се Вуд. — Не си струва да рискувам. Нека Носорога да го помирише.
Отново настъпи мълчание. „Сигурно не знаят…“ — помисли Франк, бръкна в джоба си и напипа жетона с издълбания надпис „07. Черната следа“. Поиска да го извади и покаже, но размисли.
— Някой от вас ще ми каже ли най-сетне какво се е случило? — не издържа той. — Стига комедии, можете да бъдете откровени. Още повече че от вчера съм член на вашата група.
— Успокой се — помоли го Алвен. — Нищо особено не е станало.
— Нищо особено — добави Хайнц, — ако изключим…
Кюсак настъпи деликатно Хайнц по крака и довърши:
— Ако изключим, че мисията на Кюсак се е провалила.
— Точно така — отбеляза Франк. — Като че ли вие всички сериозно се надявахте на нейния успех.
— Още по-голяма отговорност сега пада върху твоите тренирани от Вебер рамене — каза Кюсак.
И четиримата погледнаха Франк в очите.
— Какво сте ме зяпнали? — попита той.
В хола влязоха Холбрайт, Хаст и двама непознати. Единият от тях, на около петдесет години, беше възсух и строен, с бърз поглед, но сдържан в движенията си. „Николски“ — досети се Франк. Вторият, с хилаво телосложение и абсолютно плешив, в разгара на знойния летен ден беше облечен в строг официален черен костюм. Дългото му, старчески подпухнало лице изглеждаше уморено. „Грохнал кон — помисли си Франк. — Но кой ще е този мумифициран прадядо?…“ Хаст се мъкнеше последен, притиснал до гърдите си голяма синя папка.
— Добър ден, момчета! — каза Холбрайт и махна нервно над главата си с пълната си ръка, което трябваше да означава топло-фамилиарен поздрав. — Моля, всички на кръглата маса. — Зеленикавите му очи обляха Франк с вълна студено и откровено внимание. Това трая един миг, но Франк улови този миг и го почувствува изцяло.
На полираната овална маса седнаха Холбрайт и гостите. Останалите се приближиха само и застанаха в полукръг зад гърба на шефа си. Николски се настани до Холбрайт, плешивият старец зае скромно място в противоположния край на масата. От бара изскочи Лангер и протегнал в ръцете си две чаши с разхладителни напитки, огледа присъствуващите.
— Много добре — Холбрайт посочи с очи и Лангер подаде чашите на гостите. — И така, всички ли са налице?
Бяха в пълен състав, но се въздържаха от рапорт, тъй като никой не знаеше как трябва да се преценява обстановката.
— Най-напред — каза Холбрайт — искам да ви представя двамата участници в съвещанието, които, без
