да са членове на нашата оперативно-следствена група, имат съвсем пряко отношение към операцията „Черната следа“. Това е нашият колега, представителят на Източния филиал на Международното управление за космическа безопасност и охрана на правовия ред, мистър Николски. Неговият ранг съвсем точно съответствува на моя. Вторият участник — Холбрайт посочи с очи стареца, — ще го нарека временно мистър Хикс, е научен консултант. Той ще разясни сам ролята си в края на съвещанието.
Мистър Хикс сложи в ухото си розовото топче на слуховия си апарат и замря. Наведен напред, изгърбен, той гледаше неподвижно и безучастно блестящата повърхност на масата; очите му, полускрити от бледите клепачи, изразяваха умора и равнодушие.
Франк също почувствува умора. В този смисъл днешният полигон не беше минал без последствия за него.
3. Черната следа
Стараейки се да не привлича вниманието, Франк мина зад широкия гръб на Лангер и седна в едно кресло. Фразата на Кюсак за „отговорността“, и „тренираните му от Вебер рамене“ не излизаше от главата му. Впрочем какво искаше да каже той?
— Първите сведения за „черни следи“ получихме преди една седмица — започна Холбрайт, показвайки на Николски копия от документи. — Отделът за наблюдение на нашия филиал ни предостави ето това…
Николски прочете бързо предложения му картон.
— Съседът на Едуард Йонге лично ли е видял „черната следа“? — Николски имаше висок, но приятен глас, който по нещо приличаше на гласа на Лангер.
— Да, ето неговите показания. Обърнете внимание на датата, когато той за пръв път е забелязал „черната следа“.
— Хм… доста отдавна. Преди година и половина.
— Било на следващия ден, след като Йонге се заселил в околностите на Сан Франциско.
— Сиреч влиянието на местните условия е почти изключено. Едно немаловажно обстоятелство…
— Което ни позволява веднага да отсечем земния клон на подозренията. По-нататък… — Холбрайт подаде на Николски поредния картон.
Съвещанието се превръщаше в делова беседа на двама специалисти. Франк погледна мистър Хикс и не забеляза никакви промени нито в позата, нито в израза на лицето му. Останалите също наблюдаваха крадешком консултанта. Франк видя как Лангер се наведе към Хаст и с усмивка му прошепна нещо навярно смешно. Но Хаст нямаше настроение да се шегува — той явно се намираше под тежестта на впечатленията от източното си пътуване — и Лангер се отказа от намеренията си, започна да шепне нещо на ухото на Хайнц. Хайнц погледна стареца, трепна и вдигна очи към тавана — дори по гърба му се виждаше какво му костваше да не се разсмее.
Пред Николски и Холбрайт израсна купчина пластмасови листи (по традиция ги наричаха „картони“). Шефът се ориентираше прекрасно в тази купчина, разговорът продължаваше без прекъсвания. Франк се стараеше да слуша внимателно. Разбираше нещичко оттук-оттам. Нещичко… Шефът им имаше ужасния навик да въвлича сътрудниците си в задачите направо, без предварителна подготовка! Вчера, вече в края на работния ден, при него дотича Лангер, дъвчейки сандвич, хвърли му отдалеч един жетон и измуча: „Прехвърляй се, малкия, в нашата група! Шефът те изпраща по «черната следа». Разбра ли?“ — „Не. Каква е пък тази «черна следа»? Обясни свястно.“ — „М-м… дявол знае каква е! Явление, което… Попитай ме нещо по-леко.“ — „Добре… Кой е оставил тази следа?“ Кимване нагоре, в пространството над главите. Розов белег от изгаряне на шията, усмивка. Преглъщане и отговор: „Наши подшефни, ясно ли е. Двама. От бившите… «диви котки». Някой си Йонге — и то под носа ни. Един такъв чевръст! Успял да насини окото на Кюсак, преди онзи да разбере с кого има работа, и не влязъл в контакт… Казвах му аз на Носорога: «Трябва мен да изпратите!»“ — „Къде е вторият?“ — „На изток. Някой си Кизимов“. — „Също ли не е влязъл в контакт?“ — „М-м… което не зная, колега, не зная. И шефът не знае. Само Хаст знае, но той още не се е върнал. Така, предадох ти жетона, със заповедта на отдела ще се запознаеш един етаж по-надолу. Хайде, аз тръгвам!“
На долния етаж автоматът-деловодител, ръмжейки и въздишайки, изпусна тясна лента: „ЗАПАДНИЯТ ФИЛИАЛ НА МУКБОП + ОПЕРАТИВНО-СЛЕДСТВЕНИЯ ОТДЕЛ + ХОЛБРАЙТ ++ ФР. ПОЛИНГ ДА СЕ СЧИТА СЪТРУДНИК НА ОП. СЛЕДСТВЕНАТА ГРУПА 07 + ИНСТРУКТАЖЪТ ПО УСТАНОВЕНИЯ РЕД III“ И толкова. След пет минути лентата изчезна във въздуха. Остана само недоумението му.
Първият етап от разговора завърши и Франк реши да се премести до масата. Примера му последваха всички освен Лангер, който доброволно пое функциите на барман.
— Материалът е солиден — похвали Николски шефа. — Бих искал още веднъж да видя служебното досие на Йонге.
Холбрайт му подаде един картон. Николски прочете внимателно документа и каза:
— Сигурни ли сте, че по отношение на „черните следи“ Кизимов е аналог на Йонге?
— С други думи, имаме ли доказателства? Имаме. И… къде, мислите, открихме тези доказателства? Под носа си, в хотел „Есплънейд“. Един от служителите в хотела познал Кизимов на снимката и си спомнил, че видял в неговата стая явлението, което ние наричаме „черна следа“.
— Кога е било това? Имам предвид „черната следа“ в „Есплънейд“.
— Преди една година. Не знаете ли, че Кизимов се е срещал с Йонге? Вижте снимката.
— За мен това е нещо ново — Николски започна да разглежда предложения му картон. — Странна снимка. Имам чувството, че Кизимов и Йонге са били фотографирани въпреки желанието им.
— Точно така. Фотографирани са в полицейския участък на морската зона за почивка на калифорнийското крайбрежие. Нищо особено: преобърнали един катер. Тази снимка украсила таблото за обществено порицание на един от най-модерните плажове. Това е нишката, която ни помогна да открием Кизимов и неговото причастие към „черната следа“. А най-важното — даде ни да разберем, че „черната следа“ не е монопол само на Едуард Йонге — Холбрайт потърка замислено слепоочията си. — Освен това вчера получихме нови сведения.
— Трето звено във веригата ли? — попита Николски, присвил очи.
— Кюсак, бъдете така добър!… — Шефът щракна с пръсти и Кюсак му подаде един дълъг черен калъф.
Капакът се отвори плавно. Франк, изгарящ от любопитство, се наведе напред. В калъфа имаше саморъчно направено бастунче, дълго половин метър. Обикновена пръчка от леска с изрязана по изсъхналата кора някаква проста шарка…
— Разочарован ли сте? — попита шефът Николски.
— Не, очаквах да видя нещо подобно. Кизимов също обичаше да развлича децата с пеещи пръчки. Докато разбра, че неговите играчки отвеждат възрастните чичковци от Управлението за космическа безопасност в задънена улица. Извинете, аз май ви прекъснах.
Холбрайт погледна часовника си.
— Имаме още три минути — каза той с вид на човек, комуто са попречили да направи сензация, но който стои над дребнавите подбуди. — Исках да ви демонстрирам работата на тази… този… Езикът ми не се обръща да нарека тази пръчка уред. Обаче не мога и иначе да я нарека, тъй като тя приема телевизионните стерео-предавания на детската програма, макар че техническата експертиза не откри в нея абсолютно нищо, което да напомня микросхема на телевизор. Биологическата експертиза потвърди, че е най- обикновено дърво, канадска леска, без каквито и да било изменения на микроструктурата на кората и влакната на дървесината. Но обикновеното дърво с обикновени влакна, без ни най-малко да се съобразява с авторитетното мнение на експертите, продължава да работи като телевизор. И след три, впрочем след две минути желаещите ще могат да се убедят в това с очите си.
— Кой е авторът… ъ-ъ… на тази дървена конструкция? — попита Николски.
— Един твърде известен в миналото космодесантчик. Служебното му досие не се различава много от досиетата на Кизимов и Йонге — Холбрайт потърси с очи Франк и добави: — Освен това той е роднина на един от сътрудниците на нашия отдел.
Франк изтръпна.
— Да, Полинг, аз говоря за Нортън. За Дейвид Майкъл Нортън — мъжа на вашата сестра Силвия Нортън,
